Решение № 1959 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6589/2013 г.

Решение № 1959 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6589/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на адвокат Христо Николов, процесуален представител на Лилия Иванова Борисова, срещу решение № 2302 от 08.04.2013 г. по адм. д. № 1130/2013 г. на Административен съд София - град, с доводи, че е неправилно, поради което следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Областен управител на област София, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Катя Георгиева, в писмена защита и устно в съдебно заседание, оспорва касационната жалба, като неоснователна, и моли да бъде оставена без уважение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Министерството на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Йовчева, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Лилия Иванова Борисова срещу заповед № РД - 15 - 003/11.01.2013 г. на Областния управител на област София, с която на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост, е разпоредено да се изземе от нея недвижим имот - частна държавна собственост, управляван от Министерството на вътрешните работи, а именно апартамент № 49, намиращ се в гр. София, район "Връбница", ж. к. "Надежда 5", бл. 515, вх. 1, ет. 13, поради това, че го държи без основание. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от чл. 59 от АПК форма и съдържание. При издаването й са спазени административнопроизводствените правила. По повод направено искане с № I - 11465 от 23.04.2012 г. жалбоподателката е уведомена за започване на административното производство и тя е подала възражение, което е обсъдено от областния управител. Заповедта е съобразена с материалноправните норми и съответства на целта на закона. Безспорно е, че процесният имот е частна държавна собственост от ведомствения фонд на МВР, отдаден под наем на жалбоподателката с последен договор от 1995 г. за срок от три години. Същата е подала заявление за сключване на пожизнен договор, но е получила отказ, включващ покана за доброволно изпълнение и освобождаване на процесното жилище. Писмото е получено лично от нея на 16.11.2011 г. и не е оспорено. При тези данни, правилно е прието, че с изтичане на срока на предизвестието наемният договор е прекратен. Обжалваната заповед съответства на материалния закон, тъй като е налице правно релевантния факт на държане на имот - частна държавна собственост без правно основание. Налице са всички предпоставки на чл. 80 от ЗДС, поради което жалбата срещу заповедта е неоснователна. Като е приел горното, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, жалбоподателката Лилия Иванова Борисова следва да бъде осъдена да заплати на Областната администрация София сумата 150.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,