Решение № 2685 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12931/2009 г.

Решение № 2685 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12931/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на Румяна Страшимирова Телятинова от гр. София против определение № 1703 от 4.06.2009 г., постановено по ад. дело № 3695 по описа за 2009 г. на Административен съд - София град. Ответникът по частната жалба - министър на образованието и науката не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура намира частната жалба за основателна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, поради което де допустима за разглеждане по същество и е основателна. Производството по делото, първоначално образувано пред Върховен административен съд, е започнало по жалбата на Румяна Страшимирова Телятинова против бездействие на министъра на образованието и науката за изпълнение на влязъл в сила административен акт. Обосновавайки се с недовършената процедура по обезщетяване с акции от "Образование и наука " ЕАД, правото на което е признато в влязлата в сила заповед на министъра на образованието и науката, обективирана в писмо № 94-00-394 от 22.12.1998 г., жалбоподателката е направила правна квалификация на претенцията си по чл. 294 от АПК. Посочената правна квалификация на претенцията е дала основание на Върховния административен съд да приеме, че е налице производство по глава седемнадесета на Дял пети от АПК и да изпрати делото по компетентност на Административен съд София град. В изпълнението на определението, Административен съд София град е образувал делото, но е намерил жалбата за недопустима на осн. чл. 159, г. 1 и т. 4 от от АПК . В мотивите е развил съображения за липса на правен интерес от оспорване, поради липса на образувано изпълнително производство срещу административен орган за изпълнение на влязъл в сила административен акт. Не са развити доводи за наличие на основание за недопустимост по чл. 159, т. 1 от АПК, въпреки формалното посочване на този текст. Определението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Съдът неправилно е преценил, че се намира в производство по изпълнение на влязъл в сила административен акт, т. е. в производство по изпълнение на административни актове и съдебни решения по административни дела, - глава седемнадесета, Дял пети от АПК, изхождайки единствено от посоченото от жалбоподателката правно основание на жалбата - чл. 294 от АПК. Правната квалификация на претенцията, посочена от оспорващата, не обвързва съда. Страната няма задължение по силата на чл. 150 от АПК /аналогична относно съдържанието на исковата молба е и нормата на чл. 127 от ГПК/ да прави правна квалификация на претенцията си. Тя трябва единствено да посочи оспорения административен кат, в какво се състои незаконосъобразността и в какво се състои искането - чл. 150, т. 5, 6 и 7 от АПК. Издирването на приложимия закон /приложимата правна норма е задължение на съда, което той изпълнява въз основа на фактическите твърдения на страната/. В случая, изхождайки от твърдените в обстоятелствената част на жалбата факти, съдът неправилно е приел, че се намира в производство по обжалване на бездействия на орган по изпълнение. Видно от установените по делото безспорни обстоятелства, жалбоподателката търси защита от неоснователно бездействие на административен орган, както самата тя сочи /а не на орган по изпълнение/, по вмененото му от закона задължение да довърши производство по обезщетение с акции от дружеството "Образование и наука" ЕАД. Видно от представената преписка, на жалбоподателката, като наследник на Страшимир Атанасов Цанков, със заповед на министъра на образованието и науката, обективирана в писмо № 94-00-394/22.12.1998 г., в производство по чл. 6, ал. 3 от ЗОСОИ, е признато право на обезщетение за отчуждена по Закона за книгопечатането печатница, чрез акции от дружество "Образование и наука" ЕАД - обезщетителен способ по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОСОИ. В производството по обезщетяване, Агенцията за приватизация е дала съгласието си за намаляване на държавното участие в капитала на дружеството с признатия брой акции, на обща стойност 26 309 лв. Въпреки изпълнената процедура по чл. 28, ал. 7 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол и отправеното искане № 94РР-359/18.06.2008 г. до министъра на образованието и науката, акциите не са издадени. Предвид последното обстоятелство, налице е започната обезщетителна процедура по ЗОСОИ, която не е приключила от компетентния по силата на чл. 6, ал. 2 от ЗОСОИ административен орган /а не орган по изпълнение/. Съгласно цитираната разпоредба на ЗОСОИ компетентният административен орган - министър на образованието и науката в случая, е длъжен да извърши изцяло процедурата по обезщетяване, като задължението му произтича пряко от специалната норма на чл. 6, ал. 2 от ЗОСОИ. След като специалният закон - ЗОСОИ изрично е постановил определени действия да бъдат извършени от посочения от закона административен орган, т. е. налице е задължение за действие, възникващо пряко по силата на закона, претенцията на жалбоподателката следва да се разглежда като такава по чл. 256 от АПК /определение № 11500 от 6.10.2009 г. по адм. д. № 12401/2009 г. на ВАС/. Предвид изложеното съдът е постановил определението си в нарушение на закона, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне на компетентния съд - Административен съд - София град за разглеждане на спора по в производство по чл. 256 АПК. Водим от изложеното, Върховният административен съд,