Решение № 11042 от 1.12.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т и Н КАР ООД, представлявано от управителя Т. Тодоров, чрез адв. Георгиева, срещу решение 3397/19.05.2022 година на Административен съд София-град по адм.д. 12363/2021 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение РД-11-1540/25.11.2021 година на главния директор на Главна дирекция Европейски фондове и конкурентоспособност и ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 година. С последното, на дружеството е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по подадено проектно предложение BG16RFOP002-2.089-5510 по процедура чрез подбор на проекти BG16RFOP002-2.089 Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. С декларацията за обстоятелствата по чл.3 и чл.4 от Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП) жалбоподателят бил посочил, че поддържа категорията малко предприятие, като заявил 2020 година за приключила финансова година. Като дава дефиниция на понятието брой на персонала на предприятието, касаторът заявява, че персоналът за 2019 година се състои в 9 служителя по трудов договор и двама собственици и управители на дружеството. С. Христов и Н. Костов били с прекратени трудови договори от 01.04.2019 година и 01.12.2019 година. А трудовите договори на Ж. Вълчева и Г. Костадинов били сключени съответно на 30.01.2019 година и на 28.06.2019 година. При преизчисление на пълната заетост съгласно Ръководството за потребителя относно дефиницията за малки и средни предприятия, средносписъчният състав на персонала на жалбоподателя за 2019 година възлизал на 10 цяло и 7/12. Броят на договорите бил виден от официална справка на НАП, отразяваща актуалното състояние на всички действащи трудови договори за периода 01.01.2019 година 31.12.2019 година. Посочените в ГФО за 2019 година данни за средносписъчния състав били от категорията декларирани данни, и допускането на неточност в тях не трябвало да пречи на обективното установяване на фактите по спора. Жалбоподателят бил направил всичко възможно, за да приведе данните в НСИ в съответствие с обективните такива, но му било отказано поради нормативни ограничения, свързани с изтекъл законоустановен срок за поправка (писмо изх. УП-4744/02.11.2021 година на НСИ). Тъй като дружеството обективно отговаряло на изискванията за малко предприятие, прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени решение РД-11-1540/25.11.2021 година на главния директор на Главна дирекция Европейски фондове и конкурентоспособност и ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 година и преписката да се върне на органа със задължителни указания по прилагане на закона. Ответникът, ръководителят на управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 година, чрез служител с юридическа правоспособност Михайлов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователностна касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. София е образувано по жалба на Т и Н КАР ООД, представлявано от управителя Т. Тодоров, срещу решение РД-11-1540/25.11.2021 година на главния директор на Главна дирекция Европейски фондове и конкурентоспособност и ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 година, с което на основание чл. 38, т. 3 (хипотеза първа) вр. с чл. 36, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), вр. с чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, т. 1 от решение 574 на МС от 13.07.2016 г. за определяне на Управляващ и Сертифициран орган по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г., е отказано да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ на кандидата по проектно предложение BG16RFOP002-2.089-5510, с наименование Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19, по процедурата за подбор на проекти BG16RFOP002-2.089. За да отхвърли жалбата срещу административния акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Съдът е приел, че в предоставената Декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП кандидатът декларира в т. 3 от декларацията категория малко" и в т. 2 посочва като последна приключена финансова година 2020 г. В допълнително представени разяснения относно отчетните си данни (и по- конкретно броя на заетите лица за 2019 г.) кандидатът представя информация за броя регистрирани от него трудови договори за 2019 г. и за броя на осигуряваните от него лица по месеци, отговор изх. УП-4744/02.11.2021г. на НСИ, отговор изх. УП-4758/14.11.2021г. на НСИ, отговор изх. 13-53-03-136-1 на ТД на НАП София, справка актуално състояние на всички действащи трудови договори за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. Съдът отчита, че броят на конкретно заетите лица съгласно чл. 4в, ал. 1 ЗМСП следва да се изчисли от броя на персонала, нает в предприятието или нает от името на предприятието на пълно работно време през цялата година, като персоналът, който не е работил през цялата година, лицата, работещи на непълно работно време, независимо от продължителността на работата, и сезонно наетите лица се преизчисляват към пълна заетост. Въпреки установеното разминаване, съдът заключава като правилен отказът на органа да предостави помощ поради формалното несъответствие с изискването за малко предприятие, съгласно одобрените условия за кандидатстване в процедурата и механизмите за установяване на това съответствие. Според съда, в случая, управляващият орган действа в условията на обвързана компетентност и следва да осигури производство, основано на принципите по чл. 29. ал. 1 от ЗУСЕСИФ за публичност и прозрачност при предоставяне на помощта. В конкретния казус, източникът на проверка за категорията на предприятието (данните за средносписъчен брой на персонала, годишен оборот и/или стойност на активите) е от служебно предоставените чрез МониторСтат отчети (както е посочил УО в решението си) и това е указано още с публикуване на Условията за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-2.089 Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19. Съдът приема, че управляващият орган е длъжен да прилага и принципа за равнопоставеност и недопускане на дискриминация по отношение на кандидатите, като при проверка на категорията на всички кандидати по процедурата са били взети предвид служебно предоставените отчети чрез МониторСтат. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК, съставът на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Общото възражение за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно (по аргумент от чл.218, ал.2 АПК касационната инстанция не следи служебно за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения). Досежно възражението за неправилно приложение на материалния закон: За да постанови настоящия съдебен акт, касационната инстанция съобрази следното: Страните не спорят, че Т и Н КАР ООД, представлявано от управителя Т. Тодоров, е подало проектно предложение BG16RFOP002-2.089-5510 по процедура чрез подбор на проекти BG16RFOP002-2.089 Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19. С покана издадена на основание чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ кандидатът е бил надлежно поканен чрез модул Комуникация с УО в ИСУН в срок от 30-календарни дни, считано от 14.10.2021 година да предостави посочените в поканата доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициер. В електронната система ИСУН 2020 е отчетено потвърждение за получаването чрез отваряне на комуникацията на 14.10.2021 година чрез профила на кандидата. 30-дневният срок за представяне на всички документи изтича на 15.11.2021 година. С представената Декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП кандидатът декларира в т. 3 от декларацията категория малко" и в т. 2 посочва като последна приключена финансова година 2020 г. В допълнително представени разяснения относно отчетните си данни (и по- конкретно броя на заетите лица за 2019 г.) кандидатът представя информация за броя регистрирани от него трудови договори за 2019 г. и за броя на осигуряваните от него лица по месеци, отговор изх. УП-4744/02.11.2021г. на НСИ, отговор изх. УП-4758/14.11.2021г. на НСИ, отговор изх. 13-53-03-136-1 на ТД на НАП София, справка актуално състояние на всички действащи трудови договори за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. Иска, въпреки данните в НСИ, да се даде вяра на действителното фактическо положение, а именно да се установи средносписъчен състав за 2019 година персонал при жалбоподателя 10 цяло и 7/12, който надхвърля изискуемият минимален брой на персонала, съгласно чл.3, ал.2 във връзка с ал.3 от ЗМСП. Страните не спорят и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт и спазването на формата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Поставеният пред касационната инстанция спор е досежно правилното приложение на материалния закон: По аргумент от чл. 1, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ (в приложимата към момента на издаването на оспорения пред АС София-град индивидуален административен акт редакция), редът за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ се определя от ЗУСЕСИФ. Приложената в случая процедура чрез подбор на проектни предложения е една от разписаните в чл. 25, ал. 1 ЗУСЕСИФ разновидности на производствата по предоставяне на БФП. В чл. 26, ал. 1 с.з. е посочено, че ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма, утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Документите трябва да са съобразени и с изискванията на чл. 59, ал. 2 от закона. Същите очертават приложимата нормативна рамка на съответната процедура и са задължителни в своята цялост. Условията за кандидатстване, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, в случая са влезли в сила и са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях дружеството - ответник е било предварително и надлежно запознато, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация, задължително изискуема като приложение към проектното предложение. В т. 11. 1, Критерии за допустимост на кандидатите от Условията за кандидатстване са посочени поставените в рамките на процедурата критерии за допустимост, като в подточка трета изрично е посочено, че допустими по настоящата процедура за подбор на проекти са само кандидати, които отговарят на изискванията за малко предприятие съгласно Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП) и Препоръка на комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (OB L 124, 20.5.2003 г., стр. 36). В същата точка е предвидено, че кандидатите са длъжни да удостоверят, че попадат в категорията малко предприятие, като попълнят и представят Декларация за обстоятелствата по чл. 3 и 4 от ЗМСП (Приложение 1). Преди сключване на административния договор за предоставяне на БФП Управляващият орган ще извършва проверка по същество относно категорията предприятие на одобрените кандидати. В изпълнение на чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ и Условията за кандидатстване административният орган е уведомил дружеството с писмо (л. 69), че проектното му предложение е получило 14 точки и е включено в списъка на одобрените проектни предложения с максимален размер на безвъзмездната финансова помощ от 50 000 лева. Дружеството е поканено да представи необходими документи за проверка на допустимостта му като кандидат за предоставяне на БФП. Сред тези документи изрично е посочена декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 ЗМСП (т.3). Параметрите за определяне категорията на кандидата, съобразно чл. 4б, ал. 2 от ЗМСП се отчитат за двете последователни финансови години, в които предприятието превиши или слезе под границите по чл. 3. В случай че данните за последните две приключени финансови години не потвърждават статуса на малко предприятие, се вземат предвид тези за предходните две последователни финансови години, в които предприятието запазва своите параметри по чл. 3 от ЗМСП без промяна. В т.27.1, подточка I от Условията за кандидатстване е предвидено, че Управляващият орган извършва служебна проверка чрез информационната система за мониторинг на европейски и национални стратегии и регионална политика МониторСтат (поддържана и управлявана от НСИ) по отношение на Отчет за приходите и разходите и Счетоводен баланс, както и Отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд във формат идентичен на този, в който са подадени към НСИ на кандидата, неговите предприятия-партньори и свързани предприятия за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. оригинал или заверено копие. В настоящия случай, в рамките на извършената проверка преди сключване на административния договор за определяне на категорията на кандидата, съобразявайки изискванията на чл. 4б, ал. 2 от ЗМСП, РУО е установил, че за 2020 г. кандидатът е с данни за малко" предприятие (персонал от 12 лица, годишен оборот 665 хил. лв. и стойност на активи 3670 хил. лв.); за 2019 г. данните отговарят на изискванията за категория микро" предприятие (персонал от 9 лица, годишен оборот 1 018 хил. лв. и стойност на активи 3 446 хил. лв.), а за 2018 г. (персонал от 9 лица, годишен оборот 867 хил. лв. и стойност на активи 3 381 хил. лв.) данните на кандидата отговарят също на изискванията за категория микро" предприятие. Формиран е извод, че кандидатът не отговаря на изискването за бенефициер, посочено в подточка 3) на т. 11.1. Критерии за допустимост на кандидатите" от Условията, поради което на основание чл. 38, т. 3 (хипотеза първа) от ЗУСЕФСУ е постановен отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Безспорно по делото се установява несъответствие между данните за средносписъчния персонал в подадените от дружеството отчети за 2019година в информационната система за мониторинг на европейски и национални стратегии и регионална политика МониторСтат (поддържана и управлявана от НСИ) и тези представени с допълнителните доказателства в хода на настоящата процедура и с жалбата по делото. Кандидатът е претендирал грешка пред НСИ и е поискал поправката й, но видно от писмата, посочени по-горе, е получил отказ поради изтичане на сроковете за коригирането й - л.31 по делото. С оглед спецификата на процедурата, грешно подадените данни към НСИ безспорно имат негативни последици за кандидата. Към извършването на проверката по проектното предложение преди подписване на договора, административният орган е съобразил наличната към релевантния момент информация, поддържана в НСИ, поради което и отказът му е законосъобразен. С оглед строго формалния характер на правилата, по които се развива процедурата по подбор на проектни предложения, и при съобразяване на т.27.1. б от Условията за кандидатстване, задължение на РУО е единствено да извърши служебна проверка чрез информационната система за мониторинг на европейските и национални стратегии и регионална политика МониторСтат (поддържана и управлявана от НСИ) по отношение на отчета за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд за кандидата за 2017, 2018, 2019, 2020 година. Облекченият ред за кандидатстване и разглеждане на проектните предложения по процедурата цели своевременно предоставяне на помощта на нуждаещите се правни субекти - по опростени правила, при които редуцирането на критериите и етапите за предоставяне на помощта е оправдано с оглед водещата цел на процедурата да постигне преодоляване на последиците от пандемията. Дори да се приемат твърденията на ответното дружество, че е налице грешка в данните в НСИ за 2019 година, следва да се посочи, че в конкретната процедура, Условията за кандидатстване не предвиждат възможност за изясняване на данните в НСИ чрез проверки или по друг ред, различен от формална проверка през системата МониторСтат. Освен това, ръководителят на УО не разполага с правомощие да извършва проверка на декларираните и вписани в системата МониторСтат данни. В този смисъл не е налице соченото от касатора нарушение на принципа на истинност, регламентиран в чл. 7 от АПК, тъй като липсва нормативно задължение за административния орган да установява действителното положение чрез събирането на други доказателства. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд по адм.д. 10085/2021 година; адм.д. 9559/20221 година; адм.д. 6395/2022 година; адм.д. 3388/2022 година; адм.д. 2807/2022 година. Като правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба не прави искане за присъждане на разноски. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на Върховния административен съд