Решение № 15969 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4256/2019 г.

Решение № 15969 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4256/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, против решение № 320 от 13.02.2019 г., постановено по адм. дело № 3710 по описа за 2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-233/16.11.2018 г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив и преписката е изпратена на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив за издаване на нов акт по заявление вх. № 151-00-5608 от 30.07.2018 г. съобразно даденото в мотивите на съдебното решение тълкуване и прилагане на закона. Изложените съображения за съществени нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Е. Добрева от [населено място] е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 2153-15-233 от 16.11.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пловдив, потвърждаващо разпореждане № 151-00-5608-3 от 8.10.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Е. Добрева от [населено място] е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, с мотиви, че не са били изпълнени условията по чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО за осигуряване на лицето при осигурител "Форсайд" ЕООД. С постановеното решение Пловдивският административен съд е уважил жалбата, след като неправилно е приел, че релевантният факт за възникването и упражняване на правото на парично обезщетение за безработица в конкретния казус, е внасянето на дължимите осигурителни вноски и надлежното отразяване на трудовия стаж в официален документ - трудова книжка. По отношение на извършваната проверка на осигурителя съдът е приел, че е обуславяща изхода на административното производство, инициирано със заявление вх. № 151-00-5608/30.07.2018 г. на Е. Добрева. Въпреки това е отказал да спре производството по делото, като се е позовал на възобновяването на административното производство по подаденото заявление, извършено от осигурителния орган след съставянето на констативен протокол за извършена проверка по разходите на ДОО на осигурителя (невлязъл в сила). Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Общественото осигуряване, уредено в Кодекса за социално осигуряване, представлява система за материално обезщетяване на осигурените лица в случаите, когато при настъпване на някое от предвидените осигурени събития те не могат да осъществяват трудова дейност. Предназначението на отпусканите и изплащани обезщетения, помощи и пенсии е да заместят доходите от трудова дейност. Задължението за внасяне на осигурителни вноски и корелативното право на обезщетение възникват само за категориите лица по чл. 4 от КСО, упражняващи трудова дейност на някое от регулираните основания. Лица, които не упражняват трудова дейност и са извън кръга на задължително осигурените по чл. 4 от КСО, но са внесли осигурителни вноски без правно основание, нямат право на осигурителни плащания по КСО. Недължимо внесените осигурителни вноски подлежат на възстановяване. За ответницата по касация първоинстанционният административен съд е приел формирано съмнение относно възникнало основание за осигуряване при изпълнение на условията на чл. 10, ал. 1 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. От фактическа страна е необходимо да се добави, че в периода 13.07.2018 г. – 27.07.2018 г. лицето е било назначено на длъжност "отчетник счетоводство" без да отговаря на изискванията за квалификация. Въвеждало е данни за фирма "Братя Герини" в счетоводна програма "Склад", но "Форсайд" ЕООД не обслужва счетоводно фирма с такова име, а лицето не може да опише място на работа, въвежданите стоки или подрежданите документи в папки. Всички тези обстоятелства са насочили осигурителния орган към становище, че лицето не е упражнявало трудова дейност като условие за възникване на осигурително правоотношение съгласно чл. 10 от КСО и придобиване на качество "осигурено лице" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. В жалбата си Е. Добрева е оспорила констатациите на осигурителния орган с твърдение, че реално е упражнявала трудова дейност. В първоинстанционното съдебно производство спорът относно действително упражнявана от ответницата по касация трудова дейност като основание за социално осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО не е бил изяснен. При спазване на принципа по чл. 9, ал. 3 от АПК и на съдопроизводственото правило на чл. 171, ал. 4 от АПК съдът е следвало да укаже на страните да представят доказателства за установяване на фактите, които твърдят. Истината за фактите подлежи на установяване по реда и със средствата, предвидени в този кодекс (чл. 7, ал. 3 от АПК). Неправилно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на административния орган за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК до приключване на съдебния спор за законосъобразност на задължителни предписания № 3 Д-1-15-00465055 от 28.09.2018 г., с които на осигурителя е разпоредено да заличи подадените данни за лицето по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Решението по висящото адм. дело № 3589 по описа за 2018 г. на Пловдивския административен съд е от значение за разрешаване и на настоящия спор за правото на лицето на парично обезщетение за безработица. Обжалваното съдебно решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизясняване на правнорелевантните факти, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,