Решение № 3241 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15157/2010 г.

ВАСПетчленен състав07.03.2011 г.докладчик Милка Панчева

Диспозитив

Оставя в сила решение № 12080/18.10.2010 г., постановено по адм. д. № 883/2010 г. по описа на Върховния административен съд. Осъжда Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Йонко Величков Жечев от гр. София сумата 700 лв. (седемстотин лева), представляваща направените по делото разноски. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3241 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15157/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 12080/18.10.2010 г., постановено по адм. д. № 883/2010 г. тричленен състав при ВАС е отменил заповед № РД-02-16-2103/28.12.2009 г. на министъра регионалното развитие и благоустройството. Осъдил е Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Йонко Величков Жечев сумата 800 лв., представляваща направени по делото разноски. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Министъра на регионалното развитие и благоустройство с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Александрова, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ответникът по делото Йонко Величков Жечев се представяла от адв. Нейкова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, поддържа писмения отговор по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора и направил обоснован извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗДСл. и НУРАСДА, както и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че в работния план не са определени целите и изискванията към изпълнението, които оценяваният трябва да реализира през периода. Това правилно е преценено от тричленния състав като нарушение на чл. 12, ал. 2 от НУРАСДА, което от своя страна е довело и до нарушение на чл. 12, ал. 4 от НУРАСДА. Целите, определени в работния план на оценявания, трябва да са в максимална степен конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето. Видно от формуляра на ответника такива цели не са поставяни. Съгласно чл. 11 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация, атестирането включва три етапа. През първия се изработва и съгласува работен план, в който се определят целите и изискванията към изпълнението. Изготвеният в нарушение на разпоредбите работен план, не е дал възможност да се постави оценка по показателя степен на реализация на целите, което обстоятелство се е отразило и върху поставената най-ниска обща оценка, послужила като правно основание по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение с Жечев. След като няма поставена цел, постигане на определени резултати, то няма как реално и обективно да се оценява през трети етап постигане на целта и резултата. Съгласно изискването на чл. 76, ал. 3 от ЗДСл, оценката на изпълнението на длъжността на държавния служител следва да бъде мотивирана. Съдът правилно е тълкувал нормата и не е излязъл извън установеното с нея правомощие за осъществяването на съдебен контрол. Няма противоречие в мотивите на обжалваното решение, каквото твърдение са навежда от касационния жалбоподател. Съдът не е обсъждал съдържанието и обективността на оценката, а предпоставките за нейното обективно и законосъобразно изготвяне. Тричленният състав е изложил съображения и по установеното съществено нарушение на административнопроизводствени правила. От приложения в административната преписка формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, съдът е установил, че не е проведена заключителна среща на отбелязаната дата - 23.11.2009 г. Съгласно чл. 14 от Наредбата като императивно задължение за административния орган е въведено изискване за провеждане на заключителна среща между оценяващия ръководител и оценявания, на която се обсъждат обстоятелствата, изброени в ал. 2 на разпоредбата. След приключването на същата, се попълват съответните раздели от формуляра за оценка, като следва да бъдат положени подписи на двете страни. Правилно в обжалваното решение съдът е приел за съществено нарушение на процедурните правила обстоятелството, че този раздел е подписан на 23.11.2009 г. само от оценяващия ръководител, а оценяваният служител е положил подпис на 25.11.2009 г., когато е изразил несъгласие с оценката. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на ответника по делото Йончо Жечев следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 700 лева за адвокатска защита по приложено пълномощно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 107, ал. 2