Решение № 4431 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11090/2018 г.

Решение № 4431 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11090/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ОД на МВР – гр. П. срещу решение № 1682 от 20.07.2018 г., постановено по адм. д. № 3679/2017 г. по описа на АС- П. в осъдителния му диспозитив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, като, вместо него, ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения от И. Сергиев иск или, евентуално- да определи по-нисък размер на присъденото обезщетение. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, ОД на МВР - гр. П., не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, И. Сергиев, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. А. Койчева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно- правилност на съдебното решение в атакуваната му част по съображения, подробно развити от нея устно- в хода по същество и в депозирани по делото писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение в атакуваната му част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС- П. е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от И. Сергиев от [населено място] срещу ОД на МВР – гр. П. за присъждане на сумата от 5000 лв обезщетение за неимуществени вреди- негативни изживявания и състояния, причинени му вследствие задържане за срок от 24 часа, осъществено въз основа на отменена като незаконосъобразна Заповед рег. № 212 от 19.08.2015 г., издадена от полицейски служител на отдел "Икономическа полиция" при ОД на МВР- гр. П., ведно с мораторна лихва върху главницата в размер на 1175. 70 лв за периода: 19.08.2015 г. до завеждане на иска -11.12.2017 г., какт и законна лихва върху главницата от 11.12.2017 г. до окончателното й изплащане. Със съдебно решение № 178 от 28.01.2016 г, постановено по адм. д. № 2461/2015 г. по описа на АС- П., оставено в сила с решение № 12653/23.10.2017 г. по адм. д. № 4710/2016 г. по описа на ВАС, пето отделение, е отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на лицето И. Сергиев рег. № 212 от 19.08.2015 г., издадена от полицейски орган в отдел "Икономическа полиция" при ОД на МВР- П.. С обжалваното в настоящото съдебно производство съдебно решение, АС- П. е осъдил ОД на МВР – гр. П. да заплати на И. Сергиев сумата от 2500 лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от незаконосъобразно задържане под стража, разпоредено с отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане рег. № 212 от 19.08.2015 г., ведно с мораторната лихва върху сумата за периода от 19.08.2015 г. до 11.12.2017 г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на предявяване на иска -11.12.2017 г. до окончателното й заплащане и е отхвърлил същата претенция над сумата от 2500 лв до пълния й предявен размер от 5 000 лв. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим като насочен срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК, както и поради обстоятелството, че към датата на предявяването му е налице отменен административен акт, от който се претендират вредите. Съдът е приел за основателен предявения иск за неимуществени вреди, резултат от неоснователното задържане на ищеца за срок от 24 часа в резултат на отменената като незаконосъобразна по съдебен ред Заповед за задържане по чл. 72/ЗМВР. След съобразяване с обстоятелството, че по отношение този иск са налице всички кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- незаконосъобразен административен акт, реално претърпени вреди и наличие на причинно следствена връзка между вредите и незаконосъобразния акт, АС-П., съобразявайки се с характера, интензитета на вредите и срока на търпенето им, е определил по реда на чл. 52 от ЗЗД дължимо обезщетение в размер на общо 2500 лв и е отхвърлил същия за размера над присъдения до пълната претенция от 5000 лв. Съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив не е обжалвано, поради което е влязло в сила. Съдебното решение е частично неправилно в осъдителния му диспозитив по следните съображения: Неоснователни са наведените от касационния жалбоподател доводи за неоснователност и недоказаност на исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Обосновани, съответстващи на събраните по делото доказателства и действащите материалноправни норми са изводите на административния съд за наличие на всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменен като незаконосъобразен административен акт, реално настъпване на вреди от вида на твърдените и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и причинените вреди. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от АС-П. в мотивите на съдебния му акт доводи в тази насока, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Основателни обаче са развитите от касатора, ОД на МВР – П., доводи за постановяване на съдебното решение в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 52 от ЗЗД. Касационната инстанция намира, че предвид характера на претърпените вреди, тяхната интензивност и времетраене, справедливият размер на дължимото обезщетение е 2000 лв, а не 2 500 лв, поради което съдебното решение в частта му, в която ОД на МВР – гр. П. е осъдена да заплати на И. Сергиев от [населено място] обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 2000 лв до присъдения размер от 2500 лв следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли иска на И. Сергиев от [населено място] срещу ОД на МВР – П. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – негативни емоции и преживявания, резултат от отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице рег. № 212 от 19.08.2015 г., издадена от полицейски орган в отдел "Икономическа полиция" при ОД на МВР- П. за сумата над 2000 лв до присъдения размер от 2 500 лв. При извършената от ВАС служебна проверка за съответствие на първоинстанционното решение с материалния закон, вменена му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС, трето отделение констатира неправилност на същото в частта му, в която е присъдена мораторна лихва върху главницата, считано от датата на издаване на отменената като незаконосъобразна заповед за задържане – 19.08.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба -11.12.2017 г. В тази част решението е постановено в противоречие с т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която правото на обезщетение за вреди възниква от установяване / в случая – с влязло в сила съдебно решение/ незаконосъобразността на акта, от който се претендират вредите. Заповедта за задържане рег. № 212 от 19.08.2015 г., от която се претендират вредите, е отменена с окончателно съдебно решение, постановено на 23.10.2017 г., поради което обжалваното съдебно решение в частта му, в която е присъдена мораторна лихва върху главницата, считано от 19.08.2015 г. до 23.10.2017 г. следва да бъде отменено като неправилно. Касационната жалба срещу другите части от осъдителния диспозитив на обжалваното решение е неоснователна, а съдебното решение в тези части като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора съдът намира, че на ответника по касация следва да бъдат присъдени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв съобразно уважената част от касационната жалба и своевременно направеното от касатора възражение за прекомерност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение