Решение № 1744 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9956/2008 г.

Решение № 1744 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9956/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на община Пловдив, чрез пълномощника юрк. Милка Добрикова, срещу решение № 623 от 19 юни 2008 година, постановено по адм. д. № 768/2008 година по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед № ОА-1051/10 април 2008 година на кмета на община Пловдив. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Шанс 68" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Весела Колева, е представил писмен отговор, в който излага подробно съображенията си за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на "Шанс 68" ЕООД срещу заповед № ОА-1051/10 април 2008 година на кмета на община Пловдив, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА във връзка с чл. 80 от ЗМДТ и чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност и за поставяне на преместваеми съоръжения за търговска дейност на територията на община Пловдив е отнето разрешение № ОБ-000335-4/01 февруари 2008 година, издадено от кмета на община Пловдив на оспорващото дружество с предмет на дейност - маси за открито сервиране на ул. "Гладстон", пред кафе "Парадизо". Съдът е приел, че при издаването на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което е отменил заповедта. Така постановеното решение е правилно. В чл. 30, ал. 1, т. 1 от цитираната наредба на Общински съвет гр. Пловдив е предвидено, че разрешенията, издадено по реда на наредбата, се отнемат със заповед на кмета на общината при условията на чл. 80 от ЗМДТ. Последната разпоредба пък предвижда, че органът, издал разрешението за ползване на място, може да го отнеме когато мястото не се ползва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено, или когато обществени нужди налагат това. От данните по делото съдът е констатирал, че нито в самата заповед, нито в приложената административна преписка е посочено коя от трите хипотези, визирани в чл. 80 от ЗМДТ, е налице в случая. Липсата на мотиви в тази насока правилно съдът е преценил като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а всяко такова нарушение има за последица отмяната на оспорения административен акт. Неоснователно е възражението на касатора, че представените доказателства обосновават наличието на обществени нужди, налагащи отнемането на издаденото разрешение. Изложените в касационната жалба мотиви за издаването на заповедта на кмета на общината е следвало за бъдат изложени в последната, за да се приеме наличието на фактически основания за издаването й. Излагането на мотиви едва в касационната жалба не може да санира допуснатото при издаването на процесната заповед нарушение на административнопроизводствените правила. С оглед горното оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,