Решение № 9749 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2627/2010 г.

Решение № 9749 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2627/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 123/10.12.2009 г., постановено по адм. д. № 3731/2009 г. Административен съд София-град е отменил заповед № 388-1/22.08.2008 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане", потвърдена с решение № РД-01317/15.09.2008 г. на директор РД "СП" гр. София, с която е отпусната помощ за закупуване на 1 брой цифров слухов апарат в размер на 406 лв. Изпратил е преписката на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане" гр. София за ново произнасяне при спазване на дадените указания от съда по тълкуване и прилагане на закона. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" Възраждане, София, с молба да бъде отменено като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, като вместо него бъде постановено друго, с което бъде отхвърлена жалбата на Панайот Арнаудов като неоснователна. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от пълномощник, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът по делото - Панайот Арнаудов се явява лично, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Решението е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество счита следното: Обжалваното решение в настоящото производство е постановено след връщане на делото за ново разглеждане, като в отменителното решение № 6595/20.05.2009 г. по адм. д. № 3171/2009 г. състав на Върховен административен съд е дал задължителни указания. Предмет на спора е отпусната с оспорената заповед целева помощ на Панайот Арнаудов на основание чл. 42, ал. 2 от ППЗИХУ за покупка на 1 бр. цифров слухов апарат на стойност 406 лв. По делото не е спорно, че лицето по медицински показатели има необходимост от слухопротезирани с апарат, тъй като е със значителна степен на уреждане на слуха (практическа глухота). Възражението на Арнаудов касае размера на отпусканата му социална помощ, с оглед вида на слуховия апарат, съобразен с разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗИХУ - приспособления и съоръжения, предназначени да компенсират загубена или увредена функция на човешки орган. При първоначалното разглеждане на делото пред касационната инстанция е представено ново писмено доказателство - протокол № 2036/4.08.2008 г. от клиника УНГ към Военномедицинска академия, с който на Панайот Херувимов Арнаудов е признато право и необходимост от протезиране с програмируем цифров слухов апарат на стойност 480 лв. В касационната жалба се развива довод, че според чл. 40, ал. 1, т. 5, б. "е" от Приложение № 7 към ППЗИХУ - програмируем цифров слухов апарат се отпуска на осигурени лица в трудоспособна възраст. Арнаудов е над трудоспособната за мъжете възраст, поради което няма право на този вид слухов апарат. Първоинстанционният съд е отменил оспорената заповед и върнал преписката на административния орган, като е приел, че съгласно указанията по отменителното решение, на Арнаудов следва да бъде признато право на слухопротезиране с програмируем цифров апарат. При постановяване на своето решение Административен съд - София град се е съобразил с разпоредбата на чл. 224 от АПК, че указанията на ВАС по тълкуване и прилагане на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Освен това, цитираната от касатора норма визира "трудоспособна възраст", за който израз няма законово определение, поради което не може да се приеме, че се покрива с понятието "възраст до пенсиониране", в какъвто смисъл е тълкуването му от административния орган. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,