Решение № 17553 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6535/2019 г.

Решение № 17553 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6535/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на И. Трифонова и Т. Трифонов, двамата от [населено място] за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК на влязло в сила решение № 1496/05.02.2019 г., постановено по адм. дело № 3421/2018 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 76/19.01.2018 г. по адм. дело № 642/2017 г. на Административен съд – Бургас. В искането се твърди, че са били лишени от възможността да участват в делото, тъй като не са редовно уведомени лично или чрез техния адвокат за проведеното пред касационната инстанция на 14.01.2019 г. съдебно заседание. Искателите поддържат, че са налице и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които се доказва, че община Бургас признава съсобствеността им върху имота, предмет на заповедта за изземване, който факт противозаконно е затаила при издаване на административния акт и по време на съдебните производства. Позовават се на уведомителни писма от 08.01.2019 г., нотариални актове № 113/1942 г. и № 60/1996 г., извадки от графичната част на ПУП за територията, както и на невлязло в сила решение от 12.11.2019 г. по адм. дело № 8/2019 г. на Районен съд – Бургас. Искателите претендират отмяна на влязлото в сила съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. Ответникът – кметът на община Бургас, чрез процесуалния си представител юрк. Райнова, счита молбата за отмяна за неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия приема искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено от надлежни страни по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен и в сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 1 и ал. 3 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решение № 1496/05.02.2019 г., постановено по адм. дело № 3421/2018 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение е оставено в сила решение № 76/19.01.2018 г. по адм. дело № 642/2017 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на И. Трифонова и Т. Трифонов срещу заповед № 802/15.04.2015 г. на кмета на Община Бургас, с която на основание чл. 65, ал. 1 ЗОбС е наредено от тях да се изземе имот – публична общинска собственост, индивидуализиран с площ от 451 кв. м., съставляващ реална част от улица между осови точки – о. т. 444, о. т. 445 и о. т. 442, между квартали 118, 100 и 101 по действащия подробен устройствен план на с. Черно море, община Бургас, заключен между съществуваща на терена телена ограда и трасираната на 27.01.2015 г. улична регулационна линия, който се държи без основание. За да постанови този резултат, съдът е намерил за правилни изводите на първоинстанционния съд, че недвижимият имот - предмет на заповедта, се ползва от тях без правно основание, поради което са осъществени предпоставките за изземване по чл. 65, ал. 1 ЗОбС. Съдът е приел, че имотът с площ от 540 кв. м., закупен от И. Трифонова по нот. акт № 60 от 06.03.1996 г. не попада в имота, предмет на оспорената заповед. Изложил е съображения, че с одобрената през 1989 г. промяна на улична регулация на с. Черно море, целият изземван имот е бил предвиден за улица и спрямо него не са налице хипотезите на § 22, ал. 1, т. 1 ЗР ЗУТ по някои от плановете, влезли в сила в периода от 1978 г. до 2015 г. Приел е за обосновано заключението, че с оглед разпоредбите на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, при така установените факти правото на собственост на общината върху процесния имот, отреден за улица, произтича по силата на закона, като съгласно чл. 56, ал. 2 ЗОбС не е необходимо съставяне на акт за общинска собственост. Производството по чл. 237 АПК представлява извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила решение при изброените в разпоредбата случаи. В хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК отмяна може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина или препятствие, което не е могла да отстрани. Общото между трите хипотези е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебно заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. Доводите на молителите са свързани с допуснати процесуални нарушения, които са ги лишили от възможност да участват в производството пред Върховния административен съд и да представят доказателства. Видно от данните по делото твърдените нарушения не са допуснати в рамките на касационното производство, приключило с постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Неоснователни са доводите за нередовност на призоваването им за съдебното заседание на 22.01.2019 г. по адм. дело № 3421/2018 г. на Върховния административен съд. По касационната жалба срещу първоинстанционното решение, подадена чрез адв. М. Александрова като техен процесуален представител, с посочен адрес за получаване на съдебни съобщения, е образувано адм. дело № 3421/2018 г. по описа на Върховния административен съд, което е насрочено в открито съдебно заседание за 18.09.2019 г. Делото е преразпределено за разглеждане във второ отделение на Върховния административен съд съгласно заповед № 1960/20.07.2019 г. на председателя на съда видно от приложения по адм. дело № 3421/2018 г. протокол за избор на съдия докладчик от 25.07.2018 г. Същото е пренасрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за по-ранна дата - 22.01.2019 г. Призовките до искателите, чрез адв. М. Александрова, са изпратени на съдебния адрес, вписан в касационната жалба: гр. Бургас, ул. "Хан Аспарух" № 3, ет. 1. Получени са на 07.08.2019 г. от И. Вълканов, с изрично отбелязване, че е колега. Видно от протокола за съдебно заседание, проведено на 22.01.2019 г. касаторите не са се явили и не са представлявани от пълномощник. Въз основа на така описаните документи неоснователно е твърдението на искателите, че не са надлежно призовани за касационното производство. Касационната жалба е била подадена чрез надлежно упълномощения от тях адвокат, с вписан адрес за получаване на съдебни книжа, като призоваването е извършено на същия адрес. В тази връзка е неоснователно възражението, че е следвало да бъдат призовани лично или призовките да се връчат лично на упълномощения от тях адвокат. След като в касационната жалба е посочен съдебен адрес, то правилно призовките са връчени на този адрес и са получени от лице с отбелязване, че е колега на адв. Александрова, което е в съответствие с изискванията на чл. 51, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК. Разпоредбата на чл. 58 във вр. с чл. 51, ал. 1 ГПК предвижда връчването на адвокат да става лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба. Предвидена е възможност връчването да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката, като в този случай служителят посочва името и качеството на лицето, което получава призовката. В конкретния случай цитираните правила са спазени. Липсват твърдения и данни, че към момента на връчване на призовките адв. Вълканов не работи на посочения адрес. След като касаторите са били уведомени по съответния ред за съдебното заседание, разглеждането на делото в тяхно отсъствие или на процесуалния им представител, не води до нарушаване на процесуалните правила от страна на съда. Искане за отлагане на делото на основание чл. 139, ал. 1 АПК не е направено. Ето защо, възражението, че съдът в нарушение на закона е разгледал делото, се явява неоснователно. С оглед изложеното основанието по чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение не е налице. Второто основание, на което молителите основават искането си е това по чл. 239, т. 1 АПК - нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната. Представените от искателите в настоящото производство доказателства не установяват наличието на соченото основание. За да са нови, тези доказателства трябва да са съществували към момента на решаване на делото, но да не са били известни на страната и след полагане на дължимата грижа по водене на делото, както и да са от съществено значение за правилното му решаване. Нотариални актове № 113/1942 г. и № 60/1996 г., въз основа на които искателят И. Трифонова и нейният праводател С. Дичева се легитимират като собственици на имот от 540 кв. м, част от имот пл. № 1371 по плана на м. с. Черно море вече са били представени в първоинстанционното производство, обсъдени са в мотивите на решението на административния съд, както и в потвърждаващото го решение на касационната инстанция. Прието е, че този имот не попада в имота, предмет на изземване. Друга част от доказателствата, като цветни извадки от подробни устройствени планове, решения на Поземлена комисия и Общинска служба по земеделие, гр. Бургас за определяне право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 4, 5 дка земеделска земя на С. Дичева, са били предмет на проверка от вещото лице по допуснатата и приета по делото съдебно-техническа експертиза и са обсъдени в мотивите на първоинстанционното съдебно решение. Представените от искателите писма от 08.01.2019 г. на началник отдел "Устройствено планиране" при община Бургас не са нови, тъй като е могло да бъдат представени в касационното производство, а отделно от това не установяват различни обстоятелства от тези, приети от съда и не са от съществено значение за делото. Те са неотносими към правото на собственост върху имота, предмет на заповедта за изземване. Касаят процедура за изменение на кадастралния план на кв. Рудник – кв. Черно море по отношение на описани имоти. Уведомяването на искателите за започване на производството в качеството им на собственици на изброените в писмото УПИ не се отразява на направения извод относно собствеността върху имота, предмет на заповедта по чл. 65, ал. 1 ЗОбС. Съдът подробно е обсъдил приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, назначена в изпълнение на дадените в отменителното решение на Върховния административен съд указания, като е достигнал до заключение, че площта от 451 кв. м е част от имот, предмет на договор за покупко-продажба, сключен на 15.12.1995 г. между Т. Трифонов като законен представител на И. Трифонова и Ц. Петков, който не е в изискуемата нотариална форма, като този имот попада изцяло в предвидена по плана от 1989 г. улица. Отчуждителното производство е проведено по отношение на трето лице – С. Дичева, която не е страна в производството. Искателите не могат да се позовават на нарушени чужди права за участие в административното и съдебното производство, както и да релевират оплаквания за отмяна на влязло в сила съдебно решение поради неконституиране на всички страни по правоотношението. Представеното решение от 12.11.2019 г. по адм. дело № 8/2019 г. на Районен съд - Бургас, с което са прогласени за нищожни решения от 29.02.2000 г. и от 15.11.2000 г. на Общинска служба по земеделие – Бургас по преписка № 7691/04.12.1991 г., освен че не е влязло в сила и е новосъздадено доказателство, също не е от съществено значение за спора, тъй като не установява право на собственост на искателите върху имота, предмет на изземване. В останалата част искането за отмяна се основава на допуснати от съда нарушения на материалния закон по приложението на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, представляващи касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, които не подлежат на обсъждане в настоящото производство. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия