Решение № 288 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 275/2011 г.

Решение № 288 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 275/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Светлана Калинова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. във вр. с чл. 218а, ал. 1, буква "а" ГПК (отм.). [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], ул. "25 септември" № 47 обжалва решението на Добричкия окръжен съд, постановено на 15.02.2008 г. по гр. д. № 499/2007 г. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила - отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). Моли решението да бъде отменено. Ответникът по касационна жалба И. Д. А. не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предявен е иск за признаване за установено, че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място] наследниците на Н. И. Ш. и П., Н. И Р. Д. са собственици на имот, реституиран с решение на кмета на [община] № 7 /протокол № 19/28.04.1992 г./ С обжалваното решение, постановено на 15.02.2008 г. по гр. д. № 499/2007 г. Добричкият окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е признал за установено по отношение на [фирма] и третите лица - помагачи, че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място] със заповед № 300-5-5/4.02.2004 г. на изп. директор на Агенция по кадастъра, изменена със заповед № ККР-14-08-124/4.05.2004 г. на началника на СК - Д., наследниците на Н. И. Ш., в частност ищеца И. Д. А., са собственици на недвижим имот с площ от 1375 кв. м., представляващ част от имот № * по кад. план от 1970 г., сега ПИ № *по кад. карта на [населено място], възстановен с решение № 7 по протокол № 19/28.04.1992 г. на Общинска администрация - Б. и че кадастралната карта съдържа непълнота, свързана с имота, който следва да бъде нанесен в нея. Прието е, че ефектът на реституцията на недвижими имоти, отчуждени по реда на З., се осъществява след провеждане на определена административна процедура, като фактическият състав включва: право на собственост върху недвижимия имот, отчужден по З.; имотът да съществува и да отговаря на изискванията за самостоятелен парцел; мероприятието, за което е бил отчужден имотът фактически да не е започнало и искането за възстановяване да е направено в преклузивния срок, а полученото при отчуждаването обезщетение да е било върнато. В случая е прието, че мероприятието, за което имотът е бил отчужден, е проведено, но от незастроената част може да се обособи самостоятелен обект на собственост, съобразно с нормативите за устройство на територията, което е установено от техническата експертиза, вкл. и по адм. д. № 99/1993 г., което е отчетено в административния акт, представляващ годен титул за собственост и легитимиращ ищеца като собственик на имота. Прието е, че ищецът е заявявал многократно искане за нанасяне на имота в кадастралния план, което обуславя допустимостта на иска. Възраженията на ответното дружество за собственост въз основа на придобивна давност и приватизация са приети за неоснователни, тъй като представените договори за закупуване от дружеството [фирма] през 1998 г. на поименни акции и от ответника през 2004 г. на процент от дяловете не установяват имуществено право върху имота, като по тези съображения не се доказва и придобивна давност към момента на одобряване на кадастралния план. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 188 ГПК/ и неправилно приложение на материалния закон /чл. 2 ЗВСНОИ по З. и др./. В нарушение на установените в разпоредбата на чл. 188 ГПК (отм.) правила въззивният съд при извършването на преценка за наличие на правоприемство по наведените от ответното дружество възражения, не е обсъдил всички доказателства по делото и в частност изслушаната по делото експертиза на в. л. Г. Й., в която е проследено прехвърлянето на имуществото от О. - М. - гр. Д. към образуваните впоследствие фирми с държавно имущество /Ф. "М.-м." и ф. "М."/, разделянето на имуществото между фирмите, последващото включване на имущество в дълготрайните активи на преобразуваните дружества. Не са преценени и показанията на разпитаните по делото свидетели досежно упражняването на фактическата власт върху имота от отделните дружества, като не е преценена и приложимостта на § 6 ПЗР ЗППДОбП (отм.). Неправилно също така въззивният съд е приел, че не съществуват пречки за възстановяване правото на собственост върху незастроената част от имота без да извърши преценка за наличието на предпоставки за възстановяване на собствеността с оглед разпоредбата на чл. 2 ЗВСНОИ по З. и др., съгласно която отмяна на отчуждаването се допуска, ако върху имота не е започнало фактическо строителство. Не е преценено значението на безспорно установения по делото факт, че в процесния имот строителството е напълно завършено още към 1988 г., като в подобна хипотеза отчуждаването може да бъде отменено само ако за съответната част от имота не е било предвидено включване в съответното мероприятие. За изясняване на делото от фактическа страна въззивният съд е следвало да допусне служебно изслушване на експертиза за установяване за каква част от отчуждения имот е било предвидено при неговото отчуждаване отреждане за съответното мероприятие - изграждане на профилакториум, какво е предвиждало това мероприятие и дали целият имот е бил засегнат от предвижданията за това мероприятие още при отчуждаването, налице ли е последващо преотреждане на част от имота за друго мероприятие, което да не е било реализирано. Тези обстоятелства са от съществено значение за изхода на спора с оглед наведените от [фирма] доводи в тази насока и необходимостта от осъществяването на косвен съдебен контрол по отношение на акта за отмяна на отчуждаването. Допуснатите от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила са съществени по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.), поради което по реда на чл. 218ж, ал. 1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания да бъдат обсъдени всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за правоприемството между [фирма], държавното предприятие, на което имотът е бил предоставен за управление и стопанисване и дружеството, в чийто капитал имотът е бил включен при преобразуването по реда на ЗППДОбП (отм.), вкл. и данните, съдържащи се в изслушаната по делото експертиза на в. л. Г. Й.; с оглед изводите за наличие на правоприемство да бъдат обсъдени и показанията на разпитаните по делото свидетели досежно упражняваната от различни дружества фактическа власт върху имота, както и за изслушване на съдебно-техническа експертиза за изясняване на обстоятелството каква част от имота е била отредена за съответното мероприятие при неговото отчуждаване и извършвано ли е преотреждане на части от имота за други мероприятия, които да не са били реализирани, с оглед приложението на чл. 2 ЗВСНОИ по З. и др. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение