Решение № 7391 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3745/2021 г.

ВАСV отделение17.06.2021 г.докладчик Тинка Косева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 361 от 20.01.2021 г., постановено по административно дело № 2696/2020 г. по описа на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно - почивно дело" да заплати на В. М., [ЕГН] разноски по делото в размер на 1200 / хиляда и двеста/ лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7391 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3745/2021 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция "Военни клубове и военно - почивно дело", чрез процесуален представител Р. С. - началник на отдел "Правно обслужване", срещу решение № 361 от 20.01.2021 г. по адм. дело № 2696/2020 г. на Административен съд София - град, с което по жалба на В. М. е отменена негова Заповед №ЧР - 11- 168/17.02.2020 г. за прекратяване служебното правоотношение на служителя, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. - поради получена възможно най-ниска оценка при атестиране. С доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед. Претендира сторените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна. Ответната страна – В. М., чрез процесуалния си представител адв. Г., в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, пето отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира същата за неоснователна. С обжалваното решение административният съд отменя Заповед №ЧР - 11- 168/17.02.2020 г. за прекратяване служебното правоотношение на В. М., на длъжност началник на отдел "Почивно дело в страната и чужбина" в Главна дирекция "Военно - почивно дело и военни клубове" в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно - почивно дело", с ранг IV - ти старши, считано от 18.02.2020 г., на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. - поради получена възможно най-ниска оценка при атестиране. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на изискванията за писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на атестирането, в нарушение на материалния закон и неговата цел, което е довело до опорочаване на крайната оценка, послужила като материалноправна предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Съдът е изложил подробни мотиви, че допуснатите нарушения засягат етапа на изготвяне на работния план и етапа на заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението на длъжността. Относно индивидуалния работен план съдът е приел, че не отговаря на изискванията на чл. 76, ал. 6 от ЗДСл. и на чл. 9, ал. 2 от НУРОИСДА, посочените в него цели не са конкретизирани, а възпроизвеждат задължения от длъжностната характеристика, липсват измерими по обем, качество и срокове критерии за постигането им, не са посочени и конкретни срокове. Междинната оценка съдържа общи изводи, като е общо формулирана и забележката за занижен контрол при спазване на Наредба № Н - 9/18.03.2011 г. Според съдът годишната оценка на изпълнението не е съобразена с целите по индивидуалния работен план, поради липса на конкретни срокове в него, времевите критерии са неприложими. Прието е, че е налице и нарушение на чл. 18, ал. 1 от наредбата и при годишната оценка не е съобразена тази разпоредба, изискваща оценяващия ръководител да извърши оценка на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Според съдът поради допуснатите нарушения в процедурата по оценяването не са постигнати и основните цели на оценяването на държавните служители, поради което и поставената крайна оценка "неприемливо изпълнение" е необоснована. Решението е правилно.

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 107, ал. 2 ЗДСЛ