Решение № 2951 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3258/2019 г.

Решение № 2951 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3258/2019 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бумекс" ООД, със седалище гр. София, представлявано от управителя В. Костадинов, срещу решение № 4593/05.07.2018 г., постановено по адм. дело № 2426/2018 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 03-РД/5871 от 16.12.2017 г, издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано финансиране на заявление за подпомагане с ИД № на проекта 04/04/1/0.0.0125 по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., на стойност 488 555 лв., Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за недопустимо /без да сочи основания/ и за неправилно -като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно приел, че проверката му е свързана само с това дали е спазена процедурата по подбор, предвидена в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), без възможност да се намеси в оперативната самостоятелност на административния орган. Сочи, че в заповедта за прием №РД-09-755/04.10.2016 г. не е било посочено, че при недостатъчен бюджет по мярката, заявленията за подпомагане ще се разглеждат в низходящ ред според броя на получените при предварителната оценка точки до изчерпване на разполагаемия бюджет, а дружеството е уведомено за това едва със заповедта за отказ от финансиране, без да има време "за реакция", което било в нарушение с принципите на АПК за законност, равенство, достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост и е опорочило цялата процедура. Счита, че ДФЗ е направило оценка на предложението на дружеството без да съобрази, че "Бумекс" ООД вече е изпълнило проект за биологично отглеждане на лозя по ПРСР. Сочи, че промяната на приложимата в случая наредба, съдържаща критериите за оценка непосредствено преди стартирането на приема, освен че противоречи на принципите за последователност и предвидимост, създава и дискриминационни условия. В откритото съдебно заседание пред ВАС чрез процесуалния си представител адв. Андреева и в писмени бележки, касационният жалбоподател поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба- изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", не взема становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е формирал правилен извод за спазване на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед и, че тя е в съответствие с материалния закон. Сочи, че в процесната заповед изрично е записано, че обработването на заявленията е в процедура при ограничен бюджет, тъй като стойността на подадените заявления надвишава многократно определения бюджет, който е достатъчен за финансиране на заявления, получили при оценяването най-малко 56 точки. Преценява като законосъобразен отказът от финансово подпомагане, тъй като при провеждане на процедурата по разглеждане и класиране на заявленията за подпомагане, съобразно чл. 37, ал. 1 от Наредбата, заявлението на дружеството- касатор е получило 44 точки, формирани в съответствие с установените критерии за подбор по чл. 30, ал. 1 и Приложение № 7 към него от Наредбата и при извършеното класиране на заявленията по низходящ ред според получените точки и при ограничен бюджет по мярката, то правилно същото не е получило финансиране поради изчерпване на предвидените средства. Преценява доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Бумекс" ООД против заповед № 03-РД/5871 от 16.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която, на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 42, ал. 1 и чл. 39, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., е постановен пълен отказ за финансиране на заявление за подпомагане на кандидата "Бумекс" ООД, с ИД № на проекта 04/04/1/0.0.0125 на стойност 488 555 лв (оценено с 44 точки при класирането), поради недостатъчен бюджет на подмярката. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е опорочен, тъй като е издаден при неспазване на процесуалните правила и в противоречие с материалноправни разпоредби, както и при несъответствие с целта на закона. Посочил е, че промяната в Наредба № 9 извършена на 30.09.2016 г., непосредствено преди приема на проектните предложения, в частта засягаща биологичното земеделие, поставя в неравностойно положение едни кандидати пред други, както и че са въведени дискриминационен критерии, непозволяващи на кандидатите да преработят вече изготвените си проектни предложения, а направените от тях до този момент разходи стават напълно излишни и неоправдани. От писмените доказателства по приложената административна преписка съдът установил, че със заповед № РД09-755 от 4.10.2016 г. министърът на земеделието и храните (понастоящем министър на земеделието, храните и горите) е определил период на прием на заявления за подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" с начална дата 26.10.2016 г. и крайна дата - 7.12.2016 г. Фиксирал е размера на финансовата помощ за приетите заявления в периода на прием - левовата равностойност на 237 000 000 евро. Установил и, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане на 15.11.2016 г. във връзка със заповед № РД09-755 от 04.10.2016 г., с проект за създаване на насаждение от лавандула на празна земя, която е заета с едногодишни култури, като е посочена и техника, която ще бъде закупена във връзка с обработката на земята и поддържането на насажденията. Посочил, че със заявление вх. № 02 - 2600/1314 от 03.07.2017 г Бумекс" ООД е представило анекс от 03.11.2016 г. към Договор за контрол и сертификация на биологично производство № 3274/21.06.2016 г., сключен с "Балкан Биосерт" ООД като контролен орган, както и сертификата 05183/09.10.2015 г., издаден от контролиращия орган. В извършения предварителен ранкинг – предварителна оценка по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9, в Приложение 9 проектното предложение на "Бумекс" ООД е получило 44 точки и е вписано на позиция 719 от приложението(лист 53 от делото). Списъкът е приложен към докладна записка от 12.12.2017 г. относно окончателното класиране по критериите за подбор на заявленията за подпомагане по подмярка 4. 1 и е утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е изследвал наличието на отменителните основания по чл. 146 АПК. Приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма и е фактически и правно мотивирана. Посочил, че в нея е записано кога е установен недостатъчния бюджет, за кой точно бюджет става дума, по коя заповед на министъра и има ли прехвърляне на средства от друг бюджет. Приел, че проектът на жалбоподателя е оценен с 44 точки по критериите за подбор, и при наличните доказателства за съотнасяне на бюджета по мярката спрямо исканото подпомагане, заявено с проекти с оценка над 56 точки, дори не е класирано непосредствено след одобрените проекти и класираните заявления за подпомагане, за които е налице частичен разполагаем бюджет по смисъла на чл. 41, ал. 3 от Наредба № 9. С оглед на изложеното съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на относимите към издаването й административнопроизводствени правила, нито на материалния закон, поради което отхвърлил жалбата. Постановеното решение е валидно, допустимо/като произнесено по допустима жалба/ и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Наведеният довод в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда е неоснователен. Съдът правилно е приел, че процесната заповед е мотивирана, защото в нея се съдържат всички фактически основания за издаването й. На първо място е посочен периодът за прием на заявленията, както и размерът на сумата, която е предвидена по тази мярка, а именно левовата равностойност на 237 000 000 евро. На второ - в заповедта се съдържа броят на подадените заявления за подпомагане по мярката и размерът на заявената с тях сума за подпомагане – 3 165 бр., от които 2 926 бр. нови заявления и 239 бр. заявления, подадени на основание чл. 42б от Наредба № 9/2015 г. на обща стойност 1 497 406 525. 03 лева. Посочено е съобразяване с разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата за извършване на предварителна оценка на критериите за подбор, като заявленията за подпомагане се разглеждат в низходящ ред според броя на получените при предварителната оценка точки, до изчерпване на разполагаемия бюджет. В заповедта изрично е записано, че обработването на заявленията е в процедура при ограничен бюджет, тъй като стойността на подадените заявления надвишава многократно определения от министъра бюджет, който е достатъчен само за финансиране на заявления, получили при класирането най-малко 56 точки при оценяването. От заповедта е видно, че е наличен частично разполагаем бюджет по смисъла на чл. 41, ал. 3 от Наредбата за финансиране на заявления, получили най-малко 55 точки. След запитване от страна на ДФЗ, министърът на земеделието, храните и горите е отговорил, че в проведените два периода на прием по подмярка 4. 1 е ангажиран планирания ресурс по мярка 4 и ДФЗ може да предприеме действия съгласно чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредбата. На последно място е посочен и полученият от жалбоподателя брой от 44 точки, които не му позволяват одобряване за финансиране. В заповедта се съдържат освен фактическите, и правните основания за отказа - чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредбата - недостатъчен бюджет за финансиране на подаденото заявление за подпомагане, определен в заповедта за откриване на съответния прием. По тези съображения, мотивите на Административен съд София – град относно формата и основанията за издаване на акта изцяло се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът е констатирал липсата на нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В раздел II "Процедура за разглеждане на заявления за подпомагане" към Глава трета "Ред за кандидатстване" от Наредба № 9/2015 г. е разписан редът за оценяване и класиране на заявленията за подпомагане. В случая този ред е бил спазен. Проектът на дружеството касатор е получил 44 точки по критериите за оценка по чл. 41, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г., посочени в Приложение № 7, като съгласно чл. 42, ал. 1 изпълнителният директор на ДФЗ се произнася със заповед за отказ от финансиране на заявлението за подпомагане. На това основание е била постановена и оспорената заповед. Нормата на чл. 41, ал. 2 от Наредбата изрично посочва, че заявленията се класират според получените точки и се одобряват в низходящ ред до размера на определения за съответния прием бюджет. За да се приеме, че е бюджетът за финансиране на конкретно заявление за подпомагане е недостатъчен, е необходимо недостигът да е налице преди постановяване на отказа, при това формиран от съпоставка между класирането на заявленията в низходящ ред и съотнасянето на сумарния размер на претендираното по тях финансиране спрямо определения за конкретния прием бюджет по мярката. В случая към датата на издаване на процесната заповед - 16.12.2017 г., наличният бюджет по мярката е частично недостатъчен дори за финансиране на следващите в низходящ ред по точки проекти с 55 точки При това положение заявлението на дружеството касатор, оценено с 44 точки, остава далеч под прага за финансиране с разполагаемия бюджет. С оглед доказателствата за недостатъчен бюджет на мярката за заявления с по-малко от 56 точки, в която група попада и заявлението за подпомагане на оспорващото дружество и предвид реда му в класирането в низходящ ред, законосъобразно и в съответствие с чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредбата, е отказано финансирането му в тази хипотеза. При преценката за финансиране на проекта на един кандидат административният орган не следва да бъде поставен в положение да чака изпълнение на вече сключен договор за финансиране с друг кандидат, особено чието предложение е оценено по-високо. На този етап релевантна е само извършената оценка на конкретното заявление за предоставяне на финансова помощ съобразно критериите в Приложение № 7 към Наредба № 9 от 21.03.2015 г., респективно мястото на това заявление в класирането на заявленията в низходящ ред, за да бъде обхванато от осигурения бюджет по мярката. Безспорно е в случая, че в рамките на наличния за разпределяне бюджет попадат заявленията за подпомагане, получили минимум 56 точки при класирането. Така и в решения № 12954 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 12923/2018 г., № 5027 от 04.04.2019 г. по адм. д. № 7868/2018 г. - двете на ІV отд. на ВАС по идентични казуси. С оглед на тези съображения настоящият състав прецени като неоснователни доводите на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на закона, съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение на АССГ. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение