Решение № 7356 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13696/2009 г.

ВАСIII отделение03.06.2010 г.докладчик Кремена Хараланова

Диспозитив

Обезсилва решение № 53/11.08.2009 г. постановено по адм. дело № 1863/2009 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 29-ти състав и прекратява производството по това дело. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7356 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13696/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община чрез процесуален представител юрисконсулт Антоанета Ниновска, против решение № 53/11.08.2009 г. по адм. дело № 1863/2009 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 29-ти състав, с което по жалбата на Цветанка Тодорова Михайлова, Анжела Миткова Христова и Иван Стефанов Димитров, тримата от гр. София, е прогласен за нищожен отказ на заместник-кмета на Столична община, обективиран в писмо изх. № 0815-72/1/09.03.2009 г. да регистрира инициативен комитет за организиране на подписка при условията на Закона за допитване до народа /ЗДН/ и преписката е върната на касатора за ново произнасяне по молба вх. № 94-01-3/18.02.2009 г., в качеството му на компетентен орган. Наведени са съображения за недопустимост на решението, като постановено по жалба срещу неподлежащ на оспорване акт, а в отношение на евентуалност - за неговата неправилност. Поради това се претендира отмяната му със съответните последици. Ответниците Цветанка Тодорова Михайлова, Анжела Миткова Христова и Иван Стефанов Димитров, тримата от гр. София, молят съда да остави без разглеждане касационната жалба, като подадена от лице без представителна власт по отношение на кмета на Столична община и не изразяват становище по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, чрез представител, надлежно упълномощен от действащия кмет на Столична община към момента на подписване на представеното в касационното производство пълномощно, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение, от Административен съд - София град е прогласен за нищожен, като издаден от некомпетентен орган, отказът на заместник кмета на Столична община, обективиран в писмо изх. № 0815-72/1/09.03.2009 г. да регистрира инициативен комитет за организиране на подписка при условията на Закона за допитване до народа /ЗДН/ и преписката е върната на кмета на същата община за ново произнасяне по молба вх. № 94-01-3/18.02.2009 г. Последната е подадена от ответниците в настоящото производство, в качеството им на жители на кв. Горубляне на гр. София, избрани за членове на инициативен комитет за организиране на подписка по важни въпроси за жителите на този квартал, на проведено на 25.01.2009 г. общо събрание, с искане за регистрацията на инициативния комитет и снабдяване с необходимите бланки за събиране на подписка. В представения като приложение, протокол от събранието, изрично е отразено, че за членове на инициативния комитет са избрани не трима, а общо петима души, сред които подателите на молбата, на който е възложено събирането на подписка за внасяне на описаните в протокола искания по важни за населението на кв. Горубляне въпроси в Столичен общински съвет. С оспореното пред първата инстанция писмо на заместник-кмета на Столична община, подателите на молбата от 18.02.2009 г. са уведомени, че искането им за регистрация не може да бъде удовлетворено, доколкото молбата и приложението й не отговарят на изискванията на Закон за допитване до народа /понастоящем отменен по ДВ, бр. 44/12.06.2009 г./. По същество съдът е приел, че заместник-кметът на Столична община не е компетентен да се произнесе по искане за регистрация, подадено от инициативен комитет при условията на чл. 51 ЗДН. Според посочената разпоредба, избраният на събрание на гласоподавателите инициативен комитет в състав от петима до трима членове, се регистрира при кмета на съответната община след проверка дали събранието е проведено в съответствие със закона; ако приеме, че решенията са законно взети, кметът регистрира избрания инициативен комитет и го снабдява с подпечатани с печата на общината, листа - образци за подписка. За да постанови обжалвания акт, съдът не е съобразил, че кметът на Столична община не е сезиран от вписания в протокола от общо събрание, инициативен комитет, а само от част от лицата, включени в неговия състав /трима от общо петима души/, поради което в случая не е налице валидно предявено искане за регистрация на инициативен комитет по реда на чл. 51 ЗДЗН (отм.), компетентен да се произнесе по което да е именно кметът на общината. Но след като не е започнала процедура по посочения текст, не би могло да се приеме, че и изпратеното във връзка с искането, направено от Цветанка Тодорова Михайлова, Анжела Миткова Христова и Иван Стефанов Димитров, писмо на заместник кмета на Столична община, има характера на индивидуален административен акт - отказ за регистрация на инициативен комитет по смисъла на чл. 51 ЗДН (отм.), а още по-малко, че същият е постановен от некомпетентен орган, какъвто неправилен извод е направен от първоинстанционния съд. Наред с горното, независимо, че е отчел отмяната на ЗДН, влязла в сила към момента на постановяване на обжалвания съдебен акт, решаващият състав не е съобразил последиците от нея, както и от действието на новия Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление /обн. ДВ, бр. 44/12.06.2009 г./, в противоречие с изискването на чл. 142 АПК. Действително съответствието на административен акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му /чл. 142, ал. 1 АПК/, но нормативният факт, че е отменена процедурата по събиране на подписка по смисъла на чл. 2, ал. 1, предложение последно ЗДН (отм.), по реда на чл. 50 и сл. от с. з. и наместо това е уредено упражняване на гражданска инициатива по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, без изрично да е предвидено приключване на вече започналите процедури по стария ред, съставлява нов факт от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, обуславящ извод за отпаднал към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция, правен интерес от подаване на жалбата, по която е образувано делото на АССГ. Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, в сила от 15.06.2009 г., урежда занапред условията, организацията и реда за пряко участие на гражданите на Р България при осъществяването на държавната и местната власт, което съгласно чл. 3, ал. 1 от с. з. се осъществява чрез референдум, гражданска инициатива и общо събрание на населението. От посочените форми на участие, най-близо до предвидената в ЗДН подписка, стои уредената в глава III от закона, гражданска инициатива - национална и местна. Съгласно чл. 46 и чл. 47 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, чрез местната гражданска инициатива гражданите правят предложения включително до съответния общински съвет, за решаване на въпроси от местно значение; тя се осъществява чрез подписка, организирана от инициативен комитет на територията на съответната община, район, кметство или населено място, по решение на събрание на не по - малко от 50 граждани с избирателни права, което одобрява предложенията, избира инициативен комитет от трима до петима души с председател, одобрява бланка за събиране на подписите, като определя срок и места за събирането им /след предварително съгласуване с кмета/ и за което събрание се съставя протокол, към който се прилага списък с имена, постоянни адреси, ЕГН и подписи на участвалите в него граждани. Действащата след влизане на новия закон в сила, правна уредба се отличава съществено от тази по Закона за допитване до народа. Отпаднала е изобщо възможността жители на квартал да инициират подписка, а бланките за събиране на подписи, срока и местата за това, се одобряват предварително с решението на общото събрание на гражданите, на което се избира и съответния инициативен комитет. От изложеното следва, че дори кметът на Столична община да уважи молбата от 19.02.2009 г., като регистрира инициативния комитет, избран на проведено общо събрание на граждани - жители на кв. Горубляне на гр. София на 25.01.2009 г. при условията на отменения вече Закон за допитване до народа, при липсата на изрично законово правило, че процедурата по подписката може и следва да бъде довършена по досегашния ред, тя следва да бъде приведена в съответствие с изискванията на новия закон. Последното обаче е невъзможно без провеждане на ново общо събрание на жители на общината, на което да бъдат взети останалите решения, необходими съгласно ал. 2 на чл. 47 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, за провеждането на подписка за местна гражданска инициатива. По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че жалбата по която е образувано първоинстанционото производство е недопустима и на още едно основание, а именно - липсата на правен интерес от търсената с нея защита, доколкото регистрацията на инициативен комитет, не би могла да е самоцел, без да е осъществимо последващото я събиране на подписи при условията на ЗДН (отм.). От изложеното следва, че административният съд се е произнесъл по недопустима жалба, която е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено, на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. Като се е произнесъл по недопустима жалба, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено с оглед правилото на чл. 218, ал. 2 АПК, вр. чл. 221, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1