Решение № 5811 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6683/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Е. Иванова, чрез адв. Г. Георгиева, обжалва Решение 340/09.05.2023 г. на Административен съд Хасково по адм. дело C-1/2022 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед 3282з-1609/18.05.2022 г. на директора на Главна дирекция Гранична полиция за прекратяване, на основание чл. 226, ал. 1, т. 21 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с чл. 10, ал. 6 от Наредба 8121з-306 от 2021 г. за условията и реда за определяне на психологичната пригодност на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, на служебното й правоотношение като полицай на ГКПП К. Андреево от ГПУ Свиленград към РД ГП - Елхово при ГД ГП-МВР, поради отказ да й бъде извършено изследване за психологична пригодност.

Ответникът директорът на Главна дирекция ГП, чрез гл. юрк. Кулинова, в писмена молба излага становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Противно на главната теза в жалбата, юридическият факт на отмяната на Наредба 8121з-306 от 2021 г. (с която се регламентират условията и редът за определяне психологичната пригодност на държавните служители в МВР при прояви на рисково и/или дезадаптивно поведение), настъпил след постановяването на решението на първата инстанция, е неотносим към законосъобразността на оспорената заповед и правилността на потвърждаващото я съдебно решение.

а. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му чл. 142, ал. 1 АПК. Отмяната на наредбата с Решение 4824/09.05.2023 г. по адм. дело 9952/2022 г. на ВАС, 5-членен състав, не представлява нов факт от значение за делото по смисъла на ал. 2 на чл. 142 от кодекса, тъй като не притежава обратно действие към момента на издаване на заповедта. Отмяната на подзаконов нормативен акт действа занапред от деня на влизане в сила на съдебното решение, което я постановява чл. 195, ал. 1 АПК.

б. Към меродавния момент по чл. 142, ал. 1 АПК наредбата е била част от действащото право, предвиденият в нея ред, към който препраща и чл. 226, ал. 1, т. 21 ЗМВР, е бил приложим, а отказът на Иванова да се подложи на изследването за психологична пригодност на определената със Заповед 3282-1231/18.04.2022 г. на директора на ГД ГП - МВР дата в Института по психология на МВР (фактическата констатация на съда почива на доказателствените източници, удостоверяващи отказа, и не е оспорена от касатора) осъществява фактическия състав на възприетото от органа по назначаването основание за прекратяване на служебното правоотношение.

1. Неоснователно е твърдението на касатора относно липсата на предпоставки за иницииране на процедура по определяне на психологичната пригодност на държавните служители в МВР, уредени в чл. 3 от наредбата проявление на два или повече индикатора за рисково и/или дезадаптивно поведение по списък в приложение 1 към наредбата.

Дали е налице подобно поведение като основание да се разпореди изследване по реда на наредбата е въпрос от дискрецията на административния орган, който не е подведомствен на съда, вкл. и за инцидентен контрол по повод оспорването на заповедта по чл. 226, ал. 1, т. 21 ЗМВР. Според нормата правно значим за законосъобразността на административния акт е единствено юридическият факт на отказа на служителя да му бъде извършено изследване, а причините, които го налагат, са извън предмета на съдебната проверка.

1. Целта на закона, изведена от основанието за прекратяване на служебното правоотношение, е служителите в МВР (вж. и чл. 226, ал. 1, т. 20 ЗМВР) да отговарят на специфични изисквания за психологична пригодност (с дефиницията на понятието по § 1, т. 30 ДР ЗМВР). Отказът тя да бъде проверена компрометира възможността да се установи нейното съществуване и затова обуславя съдбата на правоотношението.

1. Твърдението за необсъдено адекватно от съда нарушение на процедурата за връчване на жалбоподателя на копие от заповедта за изпращане на изследване за психологична пригодност е неоснователно както от фактическа, така и от правна страна.

Първоинстанционният съд е разгледал въпросния довод и правилно е квалифицирал нарушението като несъществено, доколкото от докладна записка на Иванова, възраженията й в подкрепа на оспорването пред съда и събраните гласни доказателствени средства (в т.ч. свидетелските показания на съпруга й) недвусмислено се установява, че тя е била осведомена за съдържанието на заповедта и изрично е отказала да подпише декларацията за отказ от явяване на изследването, което е удостоверено с подписите на двама служители. Обстоятелството, че не й е връчено поискано от нея копие на заповедта, не обуславя нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, тъй като не е довело до възпрепятстването й да узнае разпореждането в заповедта и съответно до накърняване на правото й на защита.

1. Липсата на заявените касационни основания и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение