Решение № 10302 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6182/2016 г.

Решение № 10302 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6182/2016 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Е. П., чрез пълномощника му адв. Е. З., срещу решение № 373 от 13 април 2016 г., постановено по адм. д. № 1150/2014 г. по описа на Административен съд С.-област, с което е отменена заповед № 704/08 септември 2014 г. на и. д. кмет на община Е. П.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. О. В. П. П., чрез пълномощника си адв. П. Ч., намира за неоснователна касационната жалба. Подробни съображения за това излага в представените по делото отговор на касационната жалба и писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд С.- област е образувано по жалба на В. П. П. срещу заповед № 704/08 септември 2014 г. на и. д. кмет на община Е. П., с която на основание чл. 178, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е забранено ползването на строеж: "Снек бар - клуб на СДС", находящ се на първия етаж от триетажна сграда, разположена в УПИ VII-за битов комбинат, кв. 25а по плана на гр. Е. П.. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена в нарушение на материалния закон, поради което я е отменил. Така постановеното решение е недопустимо. Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 2, изр. първо от ДР на ЗУТ когато в този закон и в актовете за неговото прилагане не се предвижда изрично, че съобщаването се извършва по реда на АПК, то се извършва чрез отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните лица. В текста на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ, на каквото основание е издадена оспорената пред административния съд заповед, не е предвидено изрично, че съобщаването на заповедта се извършва по реда на АПК. При това положение съобщаването на заповедта следва да бъде направено по реда на § 4, ал. 2, изр. първо от ДР на ЗУТ. Въпросът относно допустимостта на подадената от В. П. жалба е поставян и пред административния съд, който с нарочно определение - № 280 от 12 март 2015 г., я е приел за допустима. С определението в съответствие със закона е прието, че в случая не са налице предпоставките за връчване на съобщението по реда на § 4, ал. 2, изр. второ от ДР на ЗУТ, тъй като по преписката липсват данни адресът на получателя П. да е неизвестен или да не е намерен на него. Съдът обаче неправилно е игнорирал направения от длъжностни лица опит за връчване на заповедта, направен на 21 октомври 2014 г., по реда на първото изречение на посочената разпоредба. С констативен акт с рег. индекс Ж-02-632/6/21 октомври 2014 г. е установено, че на посочената дата В. П. П., като собственик на строежа, чието ползване е забранено с оспорената заповед, е бил устно уведомен за съдържанието на издадената заповед, но е отказал получаването й. Така изложените обстоятелства са удостоверени с подписа на длъжностното лице, направило опит за връчване на заповедта и на двама свидетели. Действително, в § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ не се съдържа регламентация за случаи като настоящия - отказ за получаване на съобщението. Такава регламентация не се съдържа и в АПК. Тази непълнота следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното прилагане на аналогични разпоредби в Гражданския процесуален кодекс. Съгласно разпоредбата на 44, ал. 1 от цитирания кодекс отказът на получателя да приеме съобщението се отбелязва и се удостоверява с подписа на връчителя, като отказът на получателя не засяга редовността на връчването. Поради това настоящата инстанция намира, че в случая е налице редовно връчване на съобщението за издадената заповед на В. П. на 21 октомври 2014 г. Да се поддържа обратното - че получателят задължително трябва да приеме съобщението и да положи подписа си за това, за да се счита връчването на редовно, би довело до абсурдни ситуации, при които връчването да не може да бъде осъществено за продължителен период от време. Обстоятелството, че П. е отказал получаването на съобщението, е установено и от показанията на разпитан по делото свидетел - Р. Р.. Оспорената пред Административен съд С.-област заповед на кмета на общината е индивидуален административен акт - чл. 214, т. 3 от ЗУТ, който подлежи на обжалване по съдебен ред. Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ жалбите и протестите се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в 14-дневен срок от съобщаването му. В случая този срок е изтекъл на 04 ноември 2014 г. - присъствен ден. Жалбата на В. П. П. е подадена на 07 ноември 2014 г., т. е. - след изтичането на предвидения срок за оспорване. Този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на оспорване на административния акт. Подаването на жалбата в законоустановения срок е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно. С оглед горното подадената от В. П. П. жалба срещу заповед № 704/08 септември 2014 г. на и. д. кмет на община Е. П. е била недопустима. Като я е разгледал по същество съдът е постановил недопустимо решение, което ще следва да бъде обезсилено. Подадената жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,