Решение № 5298 от 29.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10169/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика (ОДОП) гр. София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) срещу решение 4199 от 23.06.2023 г. по адм. дело 11031/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което по жалба на Сигротех комплект ЕООД е обявена нищожността на ревизионен акт (РА) Р-22220221007261-091-001 от 15.07.2022 г., издаден от С. Ганчева на длъжност началник на сектор в Териториална дирекция (ТД) на НАП Варна (орган, възложил ревизията) и С. Дянкова на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Варна (ръководител на ревизията), който РА е потвърден изцяло с Решение 1629 от 14.10.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП и с който РА на Сигротех комплект ЕООД са допълнително установени данъчни задължения за довнасяне в общ размер на 71526,70 лв., от които данък върху добавената стойност (ДДС) 65680,02 лв. и лихви 5846,68 лева. Решението на първостепенният съд е поправено по реда на чл.175 от АПК в частта за общия размер на лихвите по акта с решение 5621 от 20.09.2023 г. по същото дело. Касаторът излага подробни доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че по делото е доказано, че ревизионното производство не е възложено в нарушение на чл. 112, ал.2, т.1 от ДОПК, тъй като по силата на представени по делото заповеди е извършено дерогиране по реда на чл.12, ал.6 от ДОПК във вр. чл.10, ал.9 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП) на ограничението директора на ТД на НАП - София да делегира правомощията си за възлагане на ревизионно производства единствено на служители от същата териториална дирекция. Оспорва доводите за незаконосъобразна делегация от страна на зам.-изпълнителния директор на НАП по реда на чл.112, ал.2, т.2 ДОПК, като твърди, че АССГ неправилно е разтълкувал волеизявленията на административните органи по преписката. Търси се отмяна на първостепенното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли оспорването срещу процесния РА, която процесуална позиция се поддържа и в проведеното открито съдебно заседание по делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение по 6 285 лв. за всяка съдебна инстанция или общо 12 570 лв., както и направените разноски за държавна такса в размер на 562,52 лв. Ответникът Сигротех комплект ЕООД не изразява становище по касационната жалба и не изпраща представител в откритото заседание по делото. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССГ е бил РА Р-22220221007261-091-001 от 15.07.2022 г., издаден от С. Ганчева на длъжност началник на сектор в Териториална дирекция (ТД) на НАП - Варна, възложила ревизията, и С. Дянкова на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, ръководител на ревизията, който РА е потвърден изцяло с Решение 1629 от 14.10.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП. С процесния административен акт в тежест на Сигротех комплект ЕООД са установени данъчни задължения в общ размер на 71526,70 лв., като същият е оспорван пред АССГ в частта, с която в резултат на непризнато право на данъчен кредит на дружеството в данъчни периоди м.02.2021 м.04.2021г. и м.07.2021г. м.10.2021г. са определени допълнителни данъчни задължения в размер на общо 70438,76 лв., от които 64683,79 лв. главници за ДДС и лихви върху тях в размер на 5754,97 лв. За да обяви нищожност на процесния РА, първостепенният съд е развил съображения за липса на надлежна компетентност на органа по приходите, възложил ревизията. От една страна, в решението се приема, че не съществува възможност зам.-изпълнителния директор да делегира правомощията си по реда на чл.112, ал.2, т.2 от ДОПК в полза на друг орган по приходите. От друга страна, съставът на АССГ развива теза за липса на компетентност на директора на ТД на НАП - София да определя по реда на чл.112,ал.2, т.1 от ДОПК органи, възлагащи извършване на ревизии, когато тези органи не са част от подопечната му териториална дирекция. Крайното заключение на съда е, че не e налице валидно оправомощаване на издателя на заповедта за възлагане на ревизията по нито едно от двете правни основания на чл.112, ал. 2 от ДОПК. Независимо от достигнатия окончателен правен извод, първостепенният съд е направил и констатации, че актът е издаден в надлежна форма, при липса на процесуални нарушения, като е представил и кратки мотиви за съответствието на РА с материалния закон. При така изложеното, решаващият състав на АССГ е прогласил нищожността на ревизионния акт в оспорваната му част. Решението е неправилно. Основателен е доводът на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. АССГ е изпълнил задълженията си по чл. 160, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 168, ал. 1 и, ал. 2 АПК и е извършил служебно проверка за валидността на акта. Изводите му обаче не се подкрепят от наличните по делото доказателства. Представена е от ответника Заповед З-ЦУ-3287/08.11.2021 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК и Заповед ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП са определени органи по приходите от ТД на НАП - Бургас, ТД на НАП - Варна, ТД на НАП - Велико Търново и ТД на НАП - Пловдив, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК. Представена е и Заповед З-ЦУ-3556/17.12.2021 г., издадена отново от зам. изпълнителния директор на НАП на основание чл. 10, ал. 9 от ЗНАП във връзка със Заповед за оправомощаване ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021 г., с която е разпоредено определените в заповедта от 08.11.2021 г. служители на ТД да осъществяват производства по данъчно - осигурителен контрол по отношение на лицата, посочени в приложението към заповедта, като контролните производства бъдат възложени от началниците на сектори, определени със Заповед РД-01-787/08.11.2021 г. на директора на ТД на НАП - София, издадена от него на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Видно от приложението към Заповед З-ЦУ-3556/17.12.2021 г., на зам. изпълнителния директор на НАП компетентната ТД на НАП по чл. 8 ДОПК на изброените данъчно задължени лица, сред които и Сигротех комплект ЕООД е ТД на НАП - София, но ревизионното производство следва да бъде осъществено от органи по приходите при ТД на НАП - Варна. Същото е възложено със ЗВР Р-22220221007261-020-001/17.12.2021 г., издадена от Й. Андреев, в качеството на заместник на С. Ганчева по силата на Заповед Д-2453/13.12.2021г. Срокът на ревизията е продължен със ЗВР от 04.04.2022г. и и 04.05.2022г. от С. Ганчева. Ревизионният доклад е издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Варна, определени със ЗВР, а РА е издаден от органът, възложил ревизията, и от ръководителя на ревизията. Съгласно чл. 12, ал. 6 ДОПК правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 не се прилагат за органи по приходите или публични изпълнители, определени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощен от него заместник изпълнителен директор. Заповед З-ЦУ-3287/08.11.2021 г. на зам. изпълнителния директор на НАП е издадена на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК от зам. изпълнителния директор на НАП, но заповедта на изпълнителния директор за оправомощаването му (вероятно с ЗЦУ-3287/08.11.2021 г.) не е представена по делото. Не е представена и Заповед за оправомощаване ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021 г., с която зам. изпълнителния директор е оправомощен да издаде Заповед З-ЦУ-3556/17.12.2021 г. на основание чл. 10, ал. 9 от ЗНАП. Не е представена по делото също така и заповед на директора на ТД на НАП - София, издадена от него на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. При такава непълнота на административната преписка АССГ е следвало на основание чл. 152, ал. 4 и чл. 171, ал. 5, предл. второ АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК първоинстанционният съд да изиска от ответника да представи посочените заповеди и да му укаже, че не представя необходимите доказателства, установяващи компетентност на органите, издали оспорения РА. По тези съображения решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия първоинстанционен съд по реда на чл. 226 АПК с указания да бъдат изискани от ответника доказателствата за компетентност на органите по приходите, възложили ревизията и издали РА, съответно за преценка на валидността на акта. По исканията на страните за разноски за настоящото касационно производство на основание чл. 226, ал. 3 АПК следва да се произнесе съдебният състав, който повторно ще разгледа делото. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение