Решение № 359 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6332/2007 г.

Решение № 359 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6332/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на Б. В. Г., със съдебен адрес в гр. Ш., чрез процесуалния й представител адв. С, против въззивното решение без номер от 15 юни 2007 г., постановено по в.гр. д. № 169 по описа на окръжния съд в гр. Ш. за 2007 г., с което, е оставено в сила решение № 1* от 9 януари 2007 г., постановено по гр. д. № 834 по описа на районния съд в гр. Ш. за 2006 г. Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост. Касаторката изтъква, че съдът не е събрал исканите нови доказателства и родителите не са разпитани; съдът не е обсъдил данните за възпитателските качества на майката и привързаността и желанието на детето да живее при нея; бащата ограничава контактите на детето с майката; майката се е установила в чужбина без детето, защото бащата не е дал съгласие детето да напусне границите на страната; становището на детето и на представителя на Д. "С" е детето да живее с майка си и с двете си сестри; бащата ще може да посещава детето си в И. Ответникът Д. М. Д. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. И, в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) изтъква, че в рамките на две съдебни производства на касаторката е дадена възможност да подкрепи твърденията си с доказателства, но това не е сторено; за дълъг период от време детето е отглеждано само от бащата; бащата не е дал разрешение на детето да пътува с майка си, защото не било ясно къде жалбоподателката живее, с какво се препитава и как ще издържа детето. Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че само бащата полага грижи за детето от 2002 г. насам, като бащата е грижовен родител и битовите условия за отглеждането на детето са добри; детето е силно привързано към бащата; майката се е самоизолирала от детето и доброволно е предала родителските грижи на бащата, като е проявила различно отношение между децата си. Съдът е сезиран с иск за промяна на местоживеенето на дете по реда на чл. 71, ал. 2 от Семейния кодекс. В исковата си молба касаторката сочи, че след постановяването на решение за предоставяне на родителките права на ответника по реда на чл. 71, ал. 2 от Семейния кодекс обстоятелствата съществено се изменили, защото тя с другите си две деца пребивава в И. и там има регистрирана фирма, а контактите й с детето М. са ограничени, като изпитвала затруднения да ги осъществява, причинени от ответника; бащата вече не бил подпомаган при отглеждането на детето от родителите си и прекарвал твърдео граничено време с него; детето посещавало седмична детска градина.становено е по делото, че от съжителството на страните на 2 януари 2000 г. е родено детето М. Касационната жалба е неоснователна. При постановяването на атакуваното решение въззивният съд е взел предвид всички значими и относими по спора факти и обстоятелства. При спор за местоживеенето на дете, предпоставящо и разрешаване на въпроса за упражняване на родителските права, както е в настоящия случай, следва да се вземат предвид всички обстоятелства, но винаги с оглед интересите на детето, за да се осигури неговото правилно отглеждане и развитие във физически, емоционален и интелектуален аспект. Разглеждани по този начин, интересите на детето не винаги съвпадат с изразеното от него желание, макар и то да следва да се цени от съда, но съдът не е задължен да се съобрази с него. Не може да се сподели тезата на касаторката, че съдът не е взел предвид данните за привързаността и желанието на детето да живее при нея. Детето заявява пред съда, че иска да живее при майка си, без да дава причина защо не иска да е при бащата. Съдът приема, че това изявление е израз на емоционално желание, предизвикано от интереса и любопитството на детето да бъде в друга среда, с други деца, но не отразява истински обоснована нужда да не бъде отглеждано от бащата. Не на последно място, естествен е стремежът на детето да бъде с майката, независимо, че тя твърде отдавна не полага непосредствени грижи за него, но този стремеж не може да измести необходимата преценка на родителските и възпитателски качества на двамата родители и загрижеността и фактическите грижи, които са полагали за детето досега. Цялостната преценка на данните по делото надделява над изразеното от социалния работник становище за основателност на иска, защото ясно изградената позиция на детето да живее с майката не държи обективна сметка за нуждите и интересите на детето към настоящия момент. Според свидетелските показания, отношенията между детето и майката са добри, майката купувала дрехи и пособия на детето; майката си идвала на два-три месеца. Същевременно данните по делото сочат, че бащата се грижи отлично за детето - общите впечатления на свидетелите са, че детето изглежда добре и е добре възпитано. В тази връзка следва да се вземе предвид, че майката заминала за И., когато детето било едва на две години и половина, без значение какви са били мотивите й за това, тъй като детето е било оставено изцяло на грижите на бащата. От този момент до сега ежедневните грижи подетето за неговото физическо и интелектуално развитие са поети от ответника. Данни за родителските качества на майката, проявявани към детето, извънепизодичните им контакти и даваните подаръци, липсват. Майката не сочи, че бащата има недобри качества като възпитател, нито пък че неангаижира отглеждането на детето. Твърденията й в исковата молба, че детето се отглежда в седмична детска градина, не се оправдават от данните по делото. Съдът приема за несъмнено, че бащата е показал и доказал добри качества като възпитател на детето, за което са събрани достатъчно данни, както и че грижите му за детето са проявявани достатъчно дълго време, за да се приеме, че положителните му родителски и възпитателски качества са устойчиви. Не се оспорва от страна на ответника, че майката и сестрите на детето давали много подаръци, но подобни действия следва да се ценят като израз на естествена грижа и любов между майката, детето и близките му роднини. Липсват данни за това емоционалната връзка между детето и майката да са били препятствани от страна на бащата - самото дете заявява пред съда, че майката не се обаждала по телефона, а детето се обаждало, макар и само когато бащата позволявал, което е естествено, с оглед обстоятелството, че явно бащата поема този разход. И двамата родители са представили доказателства за стабилни доходи. Касаторката е регистриран търговец в И. Ответникът е търговски представител. Бащата, при когото детето живее от близо седем години, е осигурил на детето по-добри битови условия, отколкото майката може да осигури. Жилището, в което касаторката живее, се състои от стая, дневна- столова-спалня, ъгъл за готвене и тоалетна. Двете по-големи сестри на М. от друго съжителство на касаторката, са при касаторката и, следователно, обитават същата жилищна площ. Същевременно, според представения пред първата инстанция социален доклад, ответникът и детето живеят под наем, като жилището се състои от три стаи с отлични битови условия. Детето обитава самостоятелна стая. Допълнително към по-добрите условия, родителите на ответника живеят в съседство и го подпомагат при отглеждането на детето. Невярно е на последно място и твърдението на касаторката, че съдът не е събрал исканите нови доказателства и родителите не са разпитани. Пред въззивния съд е поискана съдебно-психологическа експертиза, но искането основателно не е уважено от съда, тъй като задачите били не относими по спора. Ответникът по реда на чл. 114 от ГПК (отм.) заявява пред въззивния съд, че той не разрешил извеждането на детето от страната, защото се съмнявал в адекватното отглеждане на детето там. Това становище на бащата не може да се счете за ограничаване на контактите на детето с майката, тъй като майката в подобна хипотеза е длъжна да установи наличието на всички условия за грижа към детето. Ответникът в писменото становище на процесуалния си представител претендира присъждане на разноски по реда на чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.), но доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение