Решение № 11003 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7580/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Х. К. против Решение 1152/08.04.2025 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело 951/2024 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 1012-04-86#3/12.11.2024 г., издадено от изпълняващ правомощията на директор на ТП на НОИ гр. Велико Търново, и потвърденото с него Разпореждане 2112-04-467#4/19.09.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Велико Търново, както и е осъден да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт разноски в размер на 150 лева. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което и предвид наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, моли за неговата отмяна. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Велико Търново оспорва основателността на касационната жалба и моли да се остави без уважение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд Велико Търново е Решение 1012-04-86#3/12.11.2024 г., издадено от изпълняващ правомощията на директор на ТП на НОИ гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на Д. Х. К. срещу Разпореждане 2112-04-467#4/ 19.09.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Велико Търново. От данните по делото е видно, че на касатора е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на основание чл. 74, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/, по заявление вх. 2112-04-467/ 22.04.2024 г. Прието е, че независимо от потвърждаването на разпореждането от 19.09.2024 г., горестоящият орган е разпоредил връщане на административната преписка на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Велико Търново, който в изпълнение разпоредбата на чл. 6, ал. 3 АПК, да прецени наличието на предпоставките за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване към дата 23.10.2024 година. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че Д. Х. К. е подал заявление с вх. 2112-04-467/ 22.04.2024 г. по описа на ТП на НОИ гр. Велико Търново, да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Лицето има определена 68% трайна неработоспособност с начална дата 01.01.2024 г., за срок от 3 години, което е видно от Експертно решение 91120/ 01.04.2024 г. на ТЕЛК при МОБАЛ Д-р С. Ч. АД гр. Велико Търново, както и от приложени към него документи от медицинското му досие и трудова книжка 291. Според трудовата книжка К. има удостоверен трудов/осигурителен стаж с продължителност 01 година 05 месеца 0 дни. По данни от административната преписка К. се е регистрирал като самоосигуряващо се лице за периодите 01.04.2003 г. - 22.09.2014 г., 01.04.2015 г. - 01.08.2016 г. и 07.04.2017 г. - 30.04.2024 г., но от компетентните административни органи не са могли да бъдат установени данни за внесените в това му качество осигурителни вноски. Според изготвените в хода на административното производство във връзка с подаденото заявление за отпускане на пенсия констативни протоколи, Д. Х. К. е регистриран като самоосигуряващо се лице - едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ М-транс ЕООД и М транс 01 ЕООД, като е декларирал извършване на дейност в периодите 01.04.2003 г. - 22.09.2014 г.; 01.04.2015 г. - 01.08.2016 г.; 07.04.2017 г. 30.04.2024 година. Жалбоподателят е представил на административния орган изявление с вх. 1012-04-86/23.10.2024 г., съгласно което на тази дата е направил плащане за осигуровки за ДОО за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., като е представил осигурителната си книжка за заверка на стаж за посочените 4 години, както и копие на вносна бележка за платени осигурителни вноски за ДОО от 23.10.2024 година. След служебно извършена проверка директорът на ТП на НОИ Велико Търново е установил, че по подадено заявление вх. 4004-04-206/ 23.10.2024 г., от контролен орган в същото териториално поделение е извършена заверка на осигурителна книжа на Д. К. за времето от м. 01.2007 г. до м. 12.2010 година. С Решение 1012-04-86#3/ 12.11.2024 г. на служител, изпълняващ правомощията на директор на ТП на НОИ гр. Велико Търново, жалбата срещу разпореждането за отказ за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Съгласно представени в хода на съдебното производство - писмо изх. 21102-04-570#3/ 10.07.2024 г. от Директора на ТП на НОИ - гр. Велико Търново до директора на ТД на НАП - гр. Велико Търново, писмо без номер от 20.12.2024 г., изпратено от гл. инспектор по приходите до директора на ТП на НОИ гр. Велико Търново и писмо изх. 16127#1/ 27.12.2024 г. на заместник директор на ТД на НАП - гр. Велико Търново до директора на ТП на НОИ гр. Велико Търново се установява, че задълженото лице не внася в нормативно определените срокове дължимите задължителни осигурителни вноски, като внасянето им за периода 2007 г. 2010 г. е извършено на 23.10.2024 година. При тези данни първоинстанционният административен съд е достигнал до извод и след като е осъществил преценката по чл. 168 АПК на основанията, посочени в чл. 146 АПК, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ гр. Велико Търново, с което е потвърдено разпореждането за отказ за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е законосъобразен административен акт и е отхвърлил оспорването. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО (доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от самоосигуряващите се лица и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 и чл. 4а1, ал. 1. В случай, че лицето дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и ако тези вноски не са погасени по давност, то органите по приходите имат правото да съберат дължимите вноски по принудителен ред. Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането. На основание чл. 94, ал. 1 и ал. 3 КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Извън тези хипотези пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно - от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в ТП на НОИ в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице. По делото не е било спорно, че лицето е подало заявление за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване след указания 2-месечен срок или на дата 22.04.2024 г. За да се придобие посоченото материално субективно право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за лицето е необходимо, освен подаденото заявление, да е изпълнен и следния фактически състав: да е настъпила трайна неработоспособност с 50% или повече, в резултат от общо заболяване, както и да е изпълнено изискването за наличие на минимално изискуемия се стаж и възраст по чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО. От данните по административната преписка е видно, че К. е изплатил следващите се задължителни осигурителни вноски на 23.10.2024 г. и съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО в посочената по-горе редакция, за него следва да бъде зачетен осигурителен стаж за времето м.01. 2007 г. - м.12. 2010 г .Освен това той е лице над 30-годишна възраст, има придобит след процесното плащане на осигурителните вноски, осигурителен стаж 5 години, от които 1 година и 8 месеца действителен осигурителен стаж. По делото правопораждащият правото на жалбоподателя факт - заплащане/внасяне на дължимите осигурителни вноски е настъпил след датата на издаване на Разпореждане 2112-04-467#4/19.09.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Велико Търново, което към 19.09.2024 г. е било законосъобразно, но в производството по осъществения административен контрол на този акт, директорът на ТП на НОИ - гр. Велико Търново е следвало, извършвайки контрола за законосъобразност на процесното разпореждане, да отчете настъпилия нов факт, а именно внасяне на дължимите осигурителни вноски и да зачете осигурителния стаж на лицето, за времето, за което те са били внесени. При тези констатации настоящият съдебен състав счита, че на Д. Х. К. се следва пенсия за инвалидност поради общо заболяване от датата на подаване на заявление с вх. 2112-04-467/ 22.04.2024 г. по описа на ТП на НОИ гр. Велико Търново, т.е. от 22.04.2024 г. Преценявайки обстоятелствата по делото, първоинстанционният административен съд неправилно е приел, че за К. не са били доказани материалноправните предпоставки за придобиване право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С оглед на изложеното, първоинстанционното решение е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде отменено, а поради това, че спорът е изяснен, на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да се отмени Решение 1012-04-86#3/ 12.11.2024 г., издадено от изпълняващ правомощията на директор на ТП на НОИ гр. Велико Търново, и потвърденото с него Разпореждане 2112-04-467#4/ 19.09.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Велико Търново, както и, че касаторът дължи разноски в размер на 150 лева. С оглед изхода на правния спор на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноските за заплатена държавна такса в размер на 30 лева за образуване на делото пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - състав на шесто отделение,