Решение № 413 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7938/2011 г.
ВАСII отделение10.01.2012 г.докладчик Захаринка Тодорова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 754 от 29.03.2011 г., постановено по адм. дело № 2254/2010 г. на Варненския административен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 413 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7938/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от Кмета на община Варна и Председателя на Общински съвет Варна, против решение № 754 от 29.03.2011 г., постановено по адм. дело № 2254/2010 г. на Варненския административен съд, с което, по жалба от Милена Боева Даскалова, е отменено решение № 2134 - 8/24.03.2010 г. на Общински съвет Варна, за одобряване на ПУП - ПУР на СО "Боровец-юг"-Варна, в частта засягаща ПИ 1079, като е върната преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационните жалбоподатели не се представляват. Ответната по жалбите страна - Милена Боева Даскалова, редовно и своевременно призована, не се явява, не се представлява. Представени са идентични отговори по двете жалби, с доводи за тяхната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение като правилно, решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като обсъди касационните основания, доказателствата по делото и провери решението, приема за установено следното: Касационните жалбите са подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, което ги определя като процесуално допустими. По съществото си същите са неоснователни. С обжалваното пред Варненския административен съд решение на Общински съвет Варна, (л. 100 по делото), е одобрен ПУП - план за улична регулация, на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, вр. с чл. 129, ал. 1 ЗУТ, като оспорването касае частта от него, досежно предвидена улица от V-ти клас, (с обща ширина 12 м - 2 платна по 3.50 м и 2 тротоара по 2.50 м), за обслужването на имоти в кв. 2, 3 и 4 на СО "Боровец-юг", включително и процесния - № 1079, от чиято надлъжна страна се отнема площ около 15 %, съществуващата в имота законна сграда се определя на отстояние от 0.60 м от уличната регулация, а три орехови дървета попадат в границата на предвидения южен тротоар. Варненският административен съд е отменил заповедта в частта относно имота на ответника Даскалова, като е приел, че административният акт е неблагоприятен за нея в приложения вариант, в сравнение с възможните други два варианта, също законосъобразни, предложени от вещото лице за урегулиране на имота, онагледени със скици, при които или улицата (с предвидена обща дължина около 1500 м) да се проектира също от пети клас, с намален габарит до 9 м или като улица от VI-ти клас, без тротоари, а се предвиди друга събирателна улица V-ти клас, с по-малка дължина и по-малък надлъжен наклон, тъй като в разстояние от около 400 м, включително и пред имот 1079, наклонът е максимален - 12%. При постановяване на решението първоинстанционният административен съд не е допуснал нарушения на закона, каквито оплаквания навеждат касационните жалбоподатели. Вариантите за друго разрешаване на предвиждането са изготвени по указание на съда за съобразяване с обективните инженерно-геоложки особености на терена и отчитане принципите на икономичност, целесъобразност, законосъобразност, със запазване в максимална степен на обемите на имотите, съществуваща дървесна растителност, законни сгради, съоръжения, трайни настилки и пр., каквито впрочем цели и приоритети са заложени и в техническото задание на проекта - п. I. 4 и разписани в чл. 6 АПК и чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Неоснователно касаторите сочат, че разработката обхваща голяма територия и е недопустимо да се разглежда същата само по отношение на един имот. Данните по делото са, че жалби срещу така проектираната улица са подали и собственици на съседни парцели, което е обяснимо, след като уличната регулация преминава през едноетажна масивна сграда в ПИ 1087, през постройката в ПИ 1107, през тази в ПИ 1081, а е видно от графичната част на проекта същото и по отношение на други имоти, които не са съседни на процесния, но също предвидени за обслужване от тази улица. От друга страна вещото лице категорично сочи нецелесъобразност на проекта в обсъжданата му част, с оглед съществуващия релеф и предвидените наклони по улицата, които са почти и около максимално допустимите и то в много голяма дължина от нея - противоречие с Наредба № 2/2004 г. за планиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии, допускаща максимални наклони на къси разстояния, какъвто настоящият случай не е. Обосновано съдът е приел, че не е постигната целта на закона за по-благоприятен за собствениците (не само като % отнемана площ, но и с оглед бъдещо застрояване) и в същото време по-икономичен за реализация вариант, след като са налице и други технически възможности за осъществяване на предвидената по одобрения план улица, които не са разгледани и обсъдени, за да се постигне целта, заложена от законодателя в чл. 6, ал. 3 АПК. Правилен е и изводът, че липсата на съображения на административния орган не могат да бъдат замествани от тези на съда, с което е постановено връщането на преписката на административен орган. По изложените съображения, при липса на отменителни за решението основания, същото следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,