Решение № 15414 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 829/2013 г.

Решение № 15414 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 829/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба от директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) - МВР, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 6542 от 03.12.2012 г. по адм. дело № 7098/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № 1533/24.04.2012 г., с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 11 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) на Кирчо Георгиев Дапчев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, в качеството му на началник на група "Охрана на държавната граница" в Граничен полицейски участък - Средец при Регионална дирекция "Гранична полиция" - Елхово - ГДГП, категория "В". Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочено е, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание е започнал да тече от 22.02.2012 г., а не от 28.02.2012 г., както е посочено на справката от извършената проверка. Иска отмяна на процесното решение. Ответникът - Кирчо Георгиев Дапчев не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Дисциплинарното производство е започнало със заповед № 251/17.01.2012 г. на директора на ГДГП, с която е назначен и дисциплинарно-разследващ орган във връзка с постъпил анонимен сигнал с вх. 8691/28.12.2011 г. по описа на дирекция "Инспекторат" - МВР. В справка с рег. № 9471/22.02.2012 г. назначената комисия за провеждане на дисциплинарно производство е изложила резултатите от извършената проверка и е предложила на Дапчев да бъде наложено дисциплинарно наказание "порицание" за допуснато дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на заповед и неупражняване на контрол над подчинени. На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № 1533/24.04.2012 г. за налагане на дисциплинарното наказание на Дапчев. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. АССГ е приел, че не е спазен двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание, поради което е отменил процесната заповед. Върховният административен съд - Пето отделение, споделя изцяло фактическите и правните изводи на АССГ, залегнали в мотивите на съдебното решение. Неоснователно е твърдението на касатора, че АССГ неправилно е приел, че срокът за налагане на дисциплинарното наказание е започнал да тече на 22.02.2012 г. В жалбата е посочено, че срокът следва да се брои от 28.02.2012 г., от която дата директорът на ГДГП е поставил резолюция върху изготвената справка за извършената проверка. Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В тази връзка е и чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР, която гласи, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. АССГ правилно е приел, че справка с рег. № 9417, с която е приключила проверката и е адресирана до директора на ГДГП е изготвена на 22.02.2012 г., от която дата следва да се счита, че наказващият орган е установил самоличността на извършителя, както и че се е запознал с извършеното нарушение. Касационната инстанция също приема, че в случая двумесечният срок от откриване на нарушението за дисциплинарно наказващия орган е започнал да тече от датата, в която на същия е представена справката от извършената служебна проверка, в която се съдържат всички данни за извършеното нарушение и неговия автор, която в случая е датата - 22.02.2012 г. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 24.04.2012 г, поради което не е спазен преклузивния двумесечен срок. Не може да бъде споделено становището на касатора, че срокът за налагане на наказанието по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР е започнал да тече от деня, в който е поставена резолюцията на директора на ГДГП (28.02.2012 г.), тъй като както правилно е посочено от АССГ сроковете не могат да бъдат удължавани безкрайно, поради съществуващата законова регламентация. Самият факт на уведомяването означава, че са изпълнени изискванията на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР, тъй като чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР изрично предвижда, че дисциплинарното нарушение се счита за установено, когато материалите постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган, който следва да се запознае с тях и да извърши преценка налице ли е дисциплинарно нарушение. Предвид липсата на отменителни основания решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение