Решение № 13794 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1777/2018 г.

Решение № 13794 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1777/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенцията за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ) чрез юриск. Д. Трайкова против решение № 6671 от 15.11.2017 г. по адм. дело № 10792/2017 г. по описа на Административен съд София – град В ЧАСТТА МУ, с която е отменено решение № 16159/28.08.2017 г. на председателя на ДАБ в частта му, с която на Д. Чичо е отказано предоставяне на хуманитарен статут и делото в тази част е върнато на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юриск. Илиева, която поддържа касационната жалба, представя справка за актуалното положение в страната на произход на чужденката, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно изложени в жалбата и устно – в хода по същество. Ответникът, Д. Чичо, [гражданство], редовно призована, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отменил по жалба на Д. Чичо решение № 16159/28.08.2017 г. на председателя на ДАБ в частта му, с която на Д. Чичо е отказано предоставяне на хуманитарен статут и делото е върнато на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че правилно административният орган е отказал да предостави на Д. Чичо статут на бежанец, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 от ЗУБ. Приел е, че жалбоподателката като представител на определена религиозна група – [етнически произход], е била подложена на преследване, при което животът й е бил поставен в опасност. Съдът е установил обаче, че подобна опасност, обуславяща предоставяне на статут на бежанец, не съществува към настоящия момент, тъй като няма данни по делото, които да сочат, че след освобождаването на [населено място] и околностите му от окупацията на Ислямска държава [етнически произход] продължават да бъдат преследвани на някое от основанията, посочени в чл. 8 от ЗУБ. Във връзка с това съдът е счел, че оспореното решение, в частта, в която е бил отказан статут на бежанец, е правилно и е отхвърлил като неоснователна жалбата в тази й част. По отношение на предоставянето на хуманитарен статут, съдът е приел, че независимо от факта, че Мосул и околностите му не са вече под контрола на Ислямска държава, не може да се приеме, че съществуват сигурни и подходящи условия за живот на жалбоподателката, тъй като в Мосул и околностите му са налице все още въоръжени конфликти между представители на различни групировки, които според наличните данни и според оценката на очертаната в решение на СЕС по дело № С-465/07 пълзяща скала на насилието може да бъдат квалифицирани като безогледно насилие, представляващо тежка заплаха срещу живота или личността на цивилно лице, представител на малцинствена религиозна група. Съдът е счел, че за жалбоподателката не са налице условия за установяване в други части на Иракски Кюрдистан. При съобразяване със справка вх. № МД-270/2.03.2017 г., съдът е приел, че автономното кюрдско правителство проявява нетърпимост към установяването на прогонени малцинствени групи в контролираните от него територии, като ограничава правата им и осъществява тормоз спрямо тях. Съдът е счел, че принадлежността на жалбоподателката към [религиозна общност] религиозна общност е достатъчен личен елемент за предоставяне на хуманитарна закрила, тъй като обосновава предположение, че същата може да бъде подложена на нечовешко или унизително отношение или наказание след завръщането си в Ирак или в Кюрдистан. Съдът е намерил обстоятелството, че целта на чужденката да достигне до друга държава от Европейския съюз, не представлява основание за отказ за предоставяне на международна закрила в Република България. В заключение съдът е приел, че за Д. Чичо са налице основателни опасения от излагане на реална опасност от тежки посегателства като нечовешко или унизително отнасяне или наказание, свързано с религията й, поради които тя не би могла и не би желала да се завърне в държавата си по произход. Съдът е приел, че игнорирайки личните причини на жалбоподателката за напускане на Ирак и позовавайки се единствено на икономическите й такива, административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт, който противоречи на материалноправните разпоредби на закона и на целта му. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Предмет на оспорване е решението в частта за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение намира за неправилен решаващия извод на административния съд, че по отношение чужденката са налице материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на същата на хуманитарен статут Дали автономното кюрдско правителство проявява търпимост или не към установяването в контролираните от него територии на прогонени малцинствени групи, и в частност на [етнически произход], към които принадлежи молителката, може да се съотнесе към преценката за предоставяне на същата на бежански статут. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съдът правилно е приел, че към настоящия момент липсват данни по делото, които да сочат, че след освобождаването на [населено място] и околностите му от окупацията на Ислямска държава [етнически произход] продължават да бъдат преследвани на някое от основанията, посочени в чл. 8 от ЗУБ. В противоречие със собствените си мотиви, по отношение на хуманитарния статут, съдът неправилно е приел, че независимо от факта, че Мосул и околностите му не са вече под контрола на Ислямска държава, не може да се приеме, че съществуват сигурни и подходящи условия за живот на жалбоподателката, като според съда са налице основателни опасения от излагането й на реална опасност от тежки посегателства като нечовешко или унизително отнасяне или наказание, свързано с религията й. Административният съд неправилно е обосновал предоставянето на хуманитарен статут с принадлежността на чужденката към определена религиозна група като личен елемент за напускането на страната й на произход, като неправилно е преценявал религията вместо като предпоставка за предоставяне на бежански статут като такава за предоставяне на хуманитарен статут, което е довело до постановяване на съдебния акт в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е достигнал и до необосновани изводи приемайки, че по отношение на чужденката е налице хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, а именно – тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Съдът, позовавайки се на решение на Съда на европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., неправилно извежда извод, че по отношение на кандидатката са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещата закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата й по произход. Предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителката, липсват доказателства чужденката да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От бежанската й история не се установява същата да е била обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Неправилно е преценено от съда, че обстоятелството по отношение на целта й да достигне до друга държава от Европейския съюз, не е основание да се откаже предоставяне на международна закрила в България. Поведението на Д. Чичо преди възобновяване на административното производство, по време на интервюто и след постановяване на съдебното решение е основание да се приеме, че желанието й да получи закрила не е продиктувано от реална заплаха за нея, а от желанието й да емигрира от държавата си по произход и то в страна, различна от Република България. Този извод се потвърждава и с опитите на чужденката двукратно да напусне България и да стигне до друга държава на Европейския съюз, като по този начин Д. Чичо показва своето отношение към търсената от нея международна закрила. Отделно от изложеното по делото е приложена докладната записка с изх. № РД09-427 от 18.04.2018 г. на директора на РПЦ-София, към ДАБ при МС, с което е направено уведомление, че Д. Чичо, [гражданство], самоволно е напуснала общежитието на посочения вече адрес и към настоящия момент няма данни за местонахождението му. Този факт отново потвърждава изводите на настоящия съд, че единствената цел, която чужденката е имала, влизайки на територията на Република България, е била да премине през нея, за да може да стигне до друга/други европейски държави. Търсещият международна закрила чужденец, за когото съществува реална заплаха, би следвало да се стреми към най-близката сигурна държава, без да проявява избирателност. В този смисъл необосновани са изводите на първоинстанционния съд за това, че са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата на Д. Чичо за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. В хода на касационното производство представителят на касатора е депозирал като писмено доказателство справка МД-1363/30.11.2017 г. относно актуалното положение в [населено място], [населено място] и в района, справка МД-1212/20.10.2017 г. относно актуалната обстановка в Иракски Кюрдистан и справка МД-594/27.08.2018 г. за общото положение в Ирак към месец август 2018 г., която последна справка, предвид спецификата на производството по ЗУБ настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена субсидиарна закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от тази справка, въпреки злоупотребите, извършвани от "Ислямска държава" срещу цивилни граждани от различен религиозен и етнически произход, включително и такива срещу [етнически произход], [етнически произход] лидери съобщават, че повече от 600 000 – 750 000 иракски [етнически произход] живеят в северната част на страната, а над 350 000 все още пребивават в лагери в Иракски Кюрдистан, като през юли 2018 г. Международната организация по миграция съобщава чрез уебсайта си, че е предоставила нехранителни продукти на над 600 семейства [етнически произход], живеещи в селата около [населено място], намиращ се на около 120 км западно от [населено място]. Очакват се първите директно финансирани от Съединените щати проекти за възстановяване на [етнически произход] и [етнически произход], засегнати от "Ислямска държава". Към този момент са завършени плановете за 10 проекта реконструкция на [етнически произход] в равнините на Ниневия и за селата на [етнически произход] около Синджар и Северен Ирак. Повече от една трета от средствата, предназначени за "стабилизиране" на проекти, целящи възстановяване на зони, освободени от "Ислямска държава", са насочени към християнски и други религиозни малцинства, към които се числят и [етнически произход], като финансирането на хуманитарната помощ за Ирак се управлява от американския президент. Отделно от това броят на завърналите се лица в Ирак се увеличава до 3, 9 милиона души, за сметка на броя на вътрешно-разселените лица, който постепенно намалява. От представената по делото справка за актуалното положение в Ирак и за възможностите за вътрешно разселване, не може да се направи извод, че степента на насилие е в степените масово и безогледно. Изложеното налага извод, че спрямо Д. Чичо не са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Ирак тя би била изправена пред реален риск да бъде обект на заплаха, тъй като в страната по произход на чужденката има възможност за вътрешно разселване, което само по себе си е основание за отказ на хуманитарен статут. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,