Решение № 10829 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4136/2020 г.

Решение № 10829 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4136/2020 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ "Дева Мария" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, чрез пълномощник адвокат Кокаларова, против решение № 12 от 7.01.2020 г., постановено по адм. д. № 1302/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, Х състав. Касаторът твърди, че неправилно съдът е приел, че въпреки неотнасянето на спора пред Арбитражна комисия, не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Освен това не били съобразени и нарушенията на материалния закон, допуснати от административния орган. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът – Директорът на Районна здравноосигурителна каса гр. Бургас, в отговор от 11.02.2020 г., чрез юрисконсулт Георгиев, моли решението да бъде оставено в сила и в полза на Касата да бъдат присъдени разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима. Разгледана по същество и на посочените в нея касационни основания е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, съставът на Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на УМБАЛ "Дева Мария" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Бургас против заповед за налагане на санкция № 25-763 от 21.05.2019 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Бургас. Решението, предмет на касационен контрол е постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба. След преценка на доказателствата и с оглед посочените от УМБАЛ "Дева Мария" ЕООД пороци на съдебния акт се приема следното: В т. 8 от протокол № 1446 от 5.12.2018 г., с характер на констативен, както и в заповедта за налагане на санкция е посочено, че ЗОЛ е хоспитализирано с история на заболяването (ИЗ) № 12447 по КП № 123 "Оперативно лечение на абдоминална аорта, долна празна вена и клоновете им", с КСХ на УМБАЛ "Дева Мария" ЕООД от 18-21.10.2018 г. при окончателна диагноза "Тромбозис акута АИЕ синистра". Коментирано е съдържанието на оперативен протокол № 4146-738 от 18.10.2018 г. Посочени са изискванията на КП № 123 относно образните изследвания. Констатацията е, че към ИЗ № 12447 не е приложено разчитане на рентгеново изследване, както и рентгенов филм или друг носител на образно изследване, което представлява нарушение при воденето на болничната документация. Във възражението на лечебното заведение с вх. № 29-02-852 от 11.12.2018 г. по същество не се оспорва липсата документ от изброените видове, а са развити съображения, че това не е диагностична клинична пътека и че извършената медицинска дейност е документирана в оперативен протокол. Следователно становището не съдържа възражения по протокола по чл. 74, ал. 3 ЗЗО, досежно описания в него факт за липса на носител на образно изследване към историята на заболяването за извършената ангиопластика. От съдържанието на цитираното възражение се налага извод, че то е адресирано до Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Бургас, като се иска от него да отмени протокол № 1446 от 5.12.2018 г. и протокол № 1452 от 5.12.2018 г. за неоснователно получени суми, поради незаконосъобразност. Процесуалният представител на административния орган е посочил, че възражението на УМБАЛ "Дева Мария" ЕООД не е изпратено на Арбитражна комисия, тъй като такава не е съставена, поради нежелание за излъчване на представители от РК на БЛС - Бургас. Процесната заповед за налагане на санкция е издадена на 21.05.2019 г., при действието чл. 75, ал. 6 ЗЗО, в сила от 01.01.2019 г. Освен това, според чл. 409, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г., нова обн. в ДВ, бр. 4 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г., арбитражът не е задължителен, освен ако арбитражната комисия не се е сформирала при условията на чл. 75, ал. 5 от ЗЗО в двуседмичен срок от писмената покана на директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. По изложените съображения касационната инстанция не споделя оплакването на УМБАЛ "Дева Мария" ЕООД за допуснато в хода на административното производство съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в несезиране на арбитражна комисия, което не е констатирано от решаващия състав на Административен съд - Бургас. По делото е била назначена и изслушана медицинска експертиза, изготвена от лекар - специалист по обща и съдова хирургия, който изрично пояснява, че РТА не е възможна без предварителна и последваща артериография, каквито са направени на пациентката интраоперативно, т. е. по време на операцията с апарат. Вещото лице сочи, че тази информация може да се възстанови от паметта на апарата. Но доказателствата по делото, включително и експертизата, не установяват предварителната и последващата артериография да са надлежно документирани на носител на образно изследване, което изискване на КП № 123 не е спазено, както правилно е приел първоинстанционният съд. Съгласно чл. 277 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. изпълнителят на БМП в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в КП, АПр и КПр. Казаното означава, че предписанията на клиничните пътеки са задължителни за изпълнителите на болнична медицинска помощ, поради което съображенията на касатора, че алгоритъма на КП № 123 е остарял, имат характера на становище, което не може да оправдае неизпълнение изискванията на клиничната пътека. Освен това съдът не е приел, че лекуващият екип от на УМБАЛ "Дева Мария" ЕООД е следвало да документира изследвания, които не са щадящи за пациентката, според вещото лице. Разпоредбата на чл. 288, ал. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. предписва извършването на дейности по КП да се отразява в медицинската болнична документация. Текстът на чл. 289, т. 6 от Рамковия договор изисква документиране в хода на хоспитализацията на всички медико-диагностични изследвания, които да се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ, като рентгеновите филми или друг носител на рентгенови образи се прикрепва към ИЗ. Казаното означава, че изискванията на наличие на носител на рентгенови образи към ИЗ се съдържа и в други норми на Националния рамков договор, които са били задължителни за лечебното заведение. Разпоредбата на чл. 402, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. предвижда, че когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв. В случая не е налице явна фактическа грешка, а санкцията е наложена в минимален размер от 200 лв. При изложената фактическа обстановка и нормативна уредба, изводът на Административен съд - Бургас за липсата на нарушения на материалния закон при издаване на процесната заповед, е правилен. По посочените в настоящите мотиви съображения, касационната инстанция не констатира наличието на твърдените от процесуалния представител на УМБАЛ "Дева Мария" ЕООД отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което оспореното решение се оставя в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Районна здравноосигурителна каса – Бургас се присъжда сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Поради липсата на предпоставките на чл. 143, ал. 1 АПК разноски в полза на касатора не се присъждат. Водим от горното и на основание, чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,