Решение № 3976 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11226/2013 г.

Решение № 3976 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11226/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Видинска гъмза" АД със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. "Баба Вида" № 9Б, представлявано от Момчил Петков Миков, чрез пълномощника си адв. Галин Ганчев, против решение № 4617/08.07.2013 г., постановено по адм. дело № 8432/2012 г. на Административен съд София - град. С него е отхвърлена жалбата на касатора срещу уведомително писмо изх. № 02-050-2600/2366 от 21.07.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013 г. за кампания 2011 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция /ДФЗ-РА/ и е осъден да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 450 лв. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго по съществото на спора. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", в писмен отговор оспорва касационната жалба по подробно изложени съображения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Видинска гъмза" АД против Уведомително писмо изх. № 02-050-2600/2366 от 21.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ-РА, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г. за кампания 2011 г. с което по подадено от касатора искане за подпомагане по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 - 2013 за кампания 2011 г., направление "Биологично растениевъдство" е отказано финансово подпомагане в общ размер на 76678.35 лв. по агроекологична дейност с код АП08.Оспорващият възразил, че оспореният административен акт по същество не съдържа мотиви, тъй като като правно основание за постановения отказ са посочени разпоредби от ЗСПЗЗ, които касаят схема за единно плащане на площ СЕПП, а не мярка "Агроекологични плащания", код АП08,което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът е приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя Заявление за регистрация 2011 от 11.05.2011 г. с УРН360152 по схема за единно плащане на площ /СЕПП/ и мярка Агроекологични плащания/АЕП/, код АП 08, за описани в заявлението по приложена таблица общо 57 БЗС в землищата на с. Негованци, с. Ново село и с. Флорентин. Към заявлението е попълнено и приложение за кандидатстване за Агроекологични плащания 2011 г., за обща площ от 53,78 ха, като е посочена 0% разлика между одобрената за участие площ през първата година и площта, с която кандидатства през настоящата. Съгласно отбелязаното в картите и таблиците към заявлението на частта по Агроекологични плащания, всички 57 БЗС с обща площ от 53,78 ха са с код 211000 - трайни насаждение - лозя, винени. Като фактическо основание за отказа за оторизиране на субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г. в оспореното уведомително писмо е посочено, че в резултат на извършени административни и/или проверки на място, ДФ "Земеделие" - РА отказва финансово подпомагане по подаденото Общо заявление за плащания на площ по мярка АЕП за кампания 2011 г., за декларираните в общото заявление за подпомагане за 2011 г. площи по мярка 214 "АЕП", направление "Биологично растениевъдство" поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в долуподписаните площи. Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. По основното възражение в жалбата за немотивираност на акта счел, че мотиви се съдържат в представената административна преписка. Обосновал извод, че е издаден при спазена процедура и е материалнозаконосъобразен. Приел е, че мотивите към уведомителното писмо са непълни, но допуснатото нарушение не е съществено, тъй като фактическите и правни основания се установяват от административна преписка и от данните от ИСАК. В административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, такива, които биха се отразили на крайните фактически и правни изводи на административния орган. В тази насока първоинстанционният съд е изложил мотиви, че с уведомителното писмо правилно е отказано финансово подпомагане на жалбоподателя, тъй като при извършени административни проверки от страна на ДФ "Земеделие" било установено наддекларирани площи в размер на 13.43 ха, което представлява 33.28% спрямо допустимата за подпомагане площ. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която е потвърдила изцяло констатациите на административния орган относно наличието наддеклариране и неговия размер. Вещото лице е посочило също, че за един от заявените БЗС е установено застъпване в размер на 0,04 ха, което не е отстранено. По отношение на заявените БЗС е извършена специализирана теренна проверка, като 4 от БЗС попадат изцяло извън границите на допустимия слой, като и от цифровата ортофотокарта се установява, че няма следи от обработка на лозовите масиви. Съдът е кредитирал СТЕ, като е приел, че установеното от нея не променя изчисленията, направени от ДФЗ-РА. Въз основа на тези съображения съдът извел правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт и законосъобразно отказано финансово подпомагане, поради наличие на предпоставките по чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" oт Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 /Наредба № 11/ и чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП. Така постановеното решение е неправилно. Правните изводи на решаващия съд са незаконосъобразни и необосновани. Основателни са доводите на касационния жалбоподател, че административният акт не съдържа ясно изложение на фактическите основания, поради наличието на които е издаден на съответното правно основание отказ за финансово подпомагане, с което е затруднил защитата му срещу него. Във връзка с тези възражения съдът е посочил единствено, че ги намира за неоснователни, тъй като мотивите към акта се съдържали в административната преписка. Този извод е необоснован. Няма колебания в практиката на ВАС, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, като в случая мотивите към оспореното уведомително писмо се извеждат в разясненията, посочени за всяка колона от Таблицата, приложена към него. Административният акт обаче, следва да съдържа ясно изложение на фактическите основания, поради наличието на които е издаден на съответното правно основание отказ за финансово подпомагане. Това е необходимо, за да може адресатът на акта да се защити срещу него и да се осъществи съдебен контрол относно наличие на предпоставките за отказ или намаляване на финансирането по предвидените в ЗПЗП хипотези. Решаващият съд е стигнал до неправилния извод, че са налице предпоставките на основанието, посочено от издателя на акта. От приложената възлагателна преписка се установява, че в него няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващото дружество. Оспореното пред административния съд уведомително писмо не съдържа фактически и правни основния за неговото издаване, които се изискват по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Липсва посочване на конкретна причина за заявените от жалбоподателя БЗС, заради която те са определени като недопустими за подпомагане, с изключение на БЗС 51264-80-12-1.В случая в колона 6 от таблицата на л. 2 от уведомителното писмо става ясно, че е отказано финансово подпомагане на касационния ответник заради БЗС, които са декларирани с площ 53,78 ха, а площта на парцелите след извършени административни проверки е 40,34 ха. Не се установява имотите да са по-малки от декларираните, като явно е прието, че част от тях /разликата между 53,78 ха и 40,34 ха/ са недопустим за подпомагане на някакво основание. Такова обаче не е посочено. В обяснението към колона 6 от таблицата на л. 2 от уведомителното писмо е посочен чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Тази разпоредба обаче е относима към Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, а не към прилагането на мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. от Наредба № 11. По делото е назначена, изготвена и приета СТЕ, като видно от заключението на вещото лице не се установява разликата от 13,43 ха да не се стопанисва от касатора. Посочени са и други разпоредби, които обаче регламентират правото на административния орган да извършва административни проверки, но не и основание за недопустимост за подпомагане. В обяснението към колона 4, по отношение на БЗС 51264-80-12-1, целия от 0,64 ха, за застъпена площ е установено 0,04 ха и като основание за отказ е посочен чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013, за една и съща площ са подадени две или повече заявления за подпомагане и застъпването на площите не е отстранено. От цялата заявена площ, това е единствения парцел, за който в административната преписка е констатирано основание за приложение разпоредбата на този текст. Тъй като в конкретният случай се касае за отказ за подпомагане по мярка 214 АЕП, то конкретните условия и изискванията за стопанисване на земи във връзка с посочената мярка са разписани в Наредба № 11 от 06.04.2009 г., като те зависят от различните видове дейности, за които земеделският производител е поел ангажимент по Наредбата. Съгласно чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности. Финансовите условия за подпомагане са разписани в глава III, а изискванията към кандидатите - в глава IV от наредбата. В чл. 17 са посочени конкретни основания за отказ от финансово подпомагане, в чл. 20 - конкретни изисквания към кандидатите, а в чл. 26 - общите изисквания за поддържане на парцелите в цялото земеделско стопанство. Тези изисквания са доразвити в глава VI в отделните раздели, където са разписани различните изисквания за управление на агроекологичните дейности, включително изискванията, при изпълнението на които за различните агроекологични дейности се счита, че земеделската земя е стопанисвана. За подмярка "Биологично земеделие" специфичните изисквания за регламентирани в чл. 37 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. В оспореното писмо не е посочено по отношение на заявените от жалбоподателя БЗС - 57 на брой, кое от посочените изисквания на Наредбата не е спазено. Същото се отнася и за посоченото основание т. 4 от методиката за намаляване и отказ на АЕП. Това основание на т. 4 от методиката предвижда налагането на санкции за неспазване на базовите изисквания за съответните направления по мярка АЕП. В т. 4 в подточки са посочени отделните изисквания, при неспазването, на които се налагат санкции, които обаче са различни за различните направления. В оспореното писмо не е посочено по отношение на описаните БЗС кое изискване не е спазено. Волята на административния орган не е ясна и от документацията, предхождаща и съпътстваща издаването на процесното уведомително писмо, която документация е приложена към административната преписка. Единствено по отношение на колона 4 административния орган е посочил конкретно за БЗС 51264-80-12-1, констатирана застъпена площ е от 0,04 ха и като основание за отказ е посочен чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013, за една и съща площ са подадени две или повече заявления за подпомагане и застъпването на площите не е отстранено, но като процент от цялата заявена площ е твърде малък за да бъде отказано подпомагане на това основание. Тъй като не става ясно сред изложените в уведомителното писмо фактически и прави основания защо административният орган е отказал финансово подпомагане на касатора, това не позволява да бъде извършен съдебен контрол за законосъобразност. Като е игнорирал това и е приел, че с уведомителното писмо правилно е отказано финансово подпомагане, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Оспореният административен акт е издаден при неспазване на установената от закона форма - липса на мотиви, както и при съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалноправните разпоредби. Липсата на мотиви е порок във формата на акта и съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извода за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът е следвало да го отмени и да упражни правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК, като върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В този смисъл е и практиката на ВАС - напр. решения № 10730 от 15.07.2013 г. по адм. д. № 4170/2013 г., решение по адм. д. № 2922/2013 г. и по адм. д. № 4937/2013 г. - трите - на IV отд. на ВАС. С оглед изложените мотиви настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отмени процесното уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върне преписката на административния орган за ново произнасяне в съответствие с изложените по-горе мотиви. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,