Решение № 2709 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9703/2018 г.

Решение № 2709 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9703/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно от ЕТ "Единил - С. Николова", със седалище с. Дуранкулак, община Шабла, представляван от С. Николова, правоприемник на "Единил Снежил" ЕООД, представлявано от С. Николова, подадена чрез процесуалния представител адв. П. Василев, и на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника юрк. Й. Тренчева, против решение № 205/15.05.2018 г., постановено по адм. дело № 586/2017 г. на Административен съд – гр. Добрич, с което, по жалба на първия касатор е изменено решение № 08/312/02718/301/04/01 на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" гр. София с изх. № 01-6500/976 от 7.04.2017 г. за налагане на финансова корекция-в частта на основата на финансовата корекция и е определена друга, а в другата част жалбата е отхвърлена. С касационните жалби са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първият касационен жалбоподател намира, че в отхвърлителната част на решението съдът неправилно не отчел, че реализирането от търговеца на по-нисък размер приходи от дейността в сравнение с предвидените в бизнес -плана, не води нито пряко, нито косвено до извод, че е нанесена вреда на бюджета на Съюза поради начислен неправомерен разход и че тази констатация не обосновава извършено нарушение, а и че проектът не е финансиран 100 % от средства на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, освен че определеният размер на финансова корекция е неправилно определен- по незаконосъобразна Методика. Развити са и съображения, че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт в тази част за законосъобразен, въпреки че бил постановен в нарушение на относимите наредби и регламенти. Моли постановеното съдебно решение да се отмени в обжалваната част. Претендира разноски за двете инстанции. Вторият касационен жалбоподател счита за незаконосъобразни изводите на съда в изменената част на решението, като счита, че непълнотата на чл. 1, ал. 2, изр. второ от ЗУСЕСИФ в релевантната редакция, до изменението, обн., ДВ, бр. 85/24.10.2017 г. следвала да се тълкува, че за средства от ЕСИФ се считат и средствата по предвиденото в програмите национално съфинансиране, в какъвто смисъл е актуалното изменение на закона. Намира, че в тази част не е допуснал нарушение на материалния закон при издаване на оспореното решение, поради което то неправилно е изменено в тази част. Моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата и против тази част на оспорения административен акт. Претендира разноски за двете инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационните жалбоподатели не изпращат процесуален представител, първият- в писмено становище чрез адв. П. Василев поддържа касационната си жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите с доводи, че в обжалваните части не са налице нарушения на материално-правните норми и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Счита мотивирания извод за частична основателност на оспорването - за съответстващ на фактически установеното и при правилно приложение на съответните нормативни регламенти. Намира "вменените" на ЕТ "Единил - С. Николова нарушения на договорни задължения по бизнес плана за съставляващи нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета. Счита и че, независимо от обявената за нищожна методика, това не се отразява на процесното решение за налагане на финансова корекция, защото разпоредбите на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. дават самостоятелно основание за налагане на финансовата корекция, респ. че последната не е наложена въз основа на методиката, а на посочените подзаконови разпоредби, освен че критериите за определяне размера на намалението на помощта също са посочени в чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г., а именно вида, степента и продължителността на неизпълнението и финансовата корекция е съобразена с тези критерии. По тези съображения счита доводите на касаторите за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила изцяло. Сочи практика на ВАС. Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от ЕТ "Единил - С. Николова", със седалище с. Дуранкулак, община Шабла, представляван от С. Николова, срещу решение № 08/312/02718/301/04/01, издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" с изх. № 01-6500/976 от 07.04.2017 г. за налагане на финансова корекция на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, договор № 08/312/02718 за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски Фонд за развитие на селските райони, във връзка с неизпълнението на т. 4. 4, б. "б" и т. 8. 1 от същия договор, както и на основание чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба № 29 от 11.08.2008 г. /, за нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, на утвърдена от изп. директор на ДФЗ методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 - 2013 г., и на чл. 72, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). С него на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 63 205, 19 лева, представляваща 5 % от предоставената финансова помощ по договора плюс установения процент на неизпълнение под 20 % спрямо заложените в бизнес плана приходи за съответната година. Оспорващият възразил, че реализирането на по-нисък размер приходи от дейността в сравнение с предвидените в бизнес -плана, не обуславя извод, че е нанесъл вреда на бюджета на Съюза, а и че административният акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Искането е било за отмяната му поради незаконосъобразност на отменителните основанията по чл. 146, т. 3 - т. 5 от АПК. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, които подробно е обсъдил, съдът приел за установено, че със заявление за подпомагане с идентификационен номер на проекта 08/312/02718/23.05.2013 г. жалбоподателят е кандидатствал по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" по ПРСР 2007-2013 г. за финансиране на проект за изграждане и обзавеждане на обект за селски туризъм в с. Дуранкулак, община Шабла, включващ две къщи за гости, басейн и барбекю съгласно приложен бизнес план. Констатирал, че на 27.11.2014 г. между ДФ "Земеделие" и едноличния търговец е сключен договор № 08/312/02718 за отпускане на финансова помощ по процесната мярка 312, в размер на 203 662, 77 лева, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проекта, като с пет анекса/, последният от 08.10.2015 г. / договорили изменение на първоначално одобрената финансова помощ от 203 662, 77 лева на 281 830, 91 лева. На 15.06.2015 г. търговецът подал заявка за междинно плащане № 08/312/02718/2/01 (л. 279-284, т. ІІ), по която е получил сумата от 64 515, 22 лева съгласно таблица за одобрени разходи. На 9.10.2015 г. подал заявка за окончателно плащане, по която получил сумата от 217 315, 69 лева, като източник на финансиране на 80 % от тази сума в размер на 173 852, 55 лева е ЕЗФРСР, а останалите 20 % в размер на 43 463, 14 лева са национално съфинансиране. На трето място установил, че при извършената в изпълнение на заповед № 330213/14.12.2016 г. на началника на отдел Регионален технически инспектор – Варна проверка на място на обекта било установено, че жалбоподателят не използва по предназначение придобитите въз основа на финансирания проект активи, видно от контролен лист за проверка на място, обектът на инвестиция функционира сезонно като къща за гости (м. юли-м. септември 2016 г.), но не е изпълнил заложените финансови показатели в приходната част на бизнес плана за финансовата 2016 г. -при прогнозирани 88 000 лева приходи от нощувки, са реализирани 3 417, 43 лева, а по услугата пешеходен туризъм с водач при прогнозирани 44 800 лева, са реализирани 0 лева. По възраженията за нарушаване на материалния закон и за изясняване на спора съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза, която кредитирал като добросъвестно и професионално изготвена. В нея вещото лице посочило, че при реализирани приходи от 3417, 43 лева от нощувки за 2016 г. спрямо заложените в бизнес плана приходи в размер на общо 132 800 лева процентното изражение на изпълнението на заложените приходи от нощувки и пешеходен туризъм е 2, 5734 %, поради което процентът на корекцията е правилно определен на 22, 427 % (5 %+(20-2, 57 %), като размерът на финансовата корекция е изчислен върху цялата оторизирана сума от 281 830, 91 лева, от които 225 464, 728 лева, финансирани от ЕЗФРСР и 56 366, 182 лева, финансирани от държавния бюджет. Съдът е направил обстоен преглед на приложимата нормативна база, регулираща административното производство. Преценил оспорения пред него административен акт за издаден от компетентен орган –изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на делегираните му правомощия съгласно чл. 20а ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. По възраженията за нарушаване на материалния закон съдът съобразил чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., съгласно които, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението и че степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Съдът съобразил изводите си със заключението на вещото лице, както и че с непостигането на предвидените в бизнес плана финансови показатели се нанася вреда на бюджета на Общността, тъй като ползвателят не работи за постигане на целите на мярка 312, която разработена и одобрена въз основа на текстовете на чл. 52 (а) (ii) (iii) и чл. 54-55 на Регламент (EО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /отм., действащ до 31.12.2013 г. /, според които предвидените по Ос 3 помощи имат за задача да подкрепят създаването и развитието на микропредприятия с цел насърчаване на предприемачеството и създаване на благоприятна икономическа среда, както и насърчаване на дейностите, свързани с туризма. Счел, че с получената финансова подкрепа едноличният търговец е изградил обект за селски туризъм, за който е създадено микропредприятието, но при липса на развиваща се дейност от извършената инвестиция не може да бъде постигната нормативно заложената цел за подобряване качеството на живот, разнообразяване на селската икономика и стимулиране на развитието на туризма, откъдето следва, че осъществената с европейски средства инвестиция не показвала икономически растеж в селския район, не генерира приходи, т. е. одобреният проект не се изпълнява и спазва във вида и обема, в който е одобрен. С оглед на това приел, че законосъобразно административният орган е отменил част от финансовата помощ, при правилно изчислен процент на финансовата корекция. Но, с оглед релевантната редакция на чл. 1, ал. 2, изр. второ от ЗУСЕСИФ /преди изменението, обн., ДВ, бр. 85/24.10.2017 г. / приел за неправилно определена основата, върху която тя е наложена, а именно цялата изплатена сума за финансиране на проекта в размер общо на 281 830, 91 лева, а не както е следвало-само върху средствата, предоставени от ЕСИФ, по аргумент от разпоредбите на чл. 1, ал. 1, чл. 70, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и от легалното определение на понятието "нередност" по чл. 2,