Решение № 13037 от 22.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10453/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Дина Комерс" ООД против решение 1515/28.08.2023 г. постановено по адм. дело 2837/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено искането дружеството против бездействие на кмета на Община Асеновград да изпълни задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 46 от Наредба 3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (Наредба 3/16.10.2000 г.). Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Ответникът кмета на Община Асеновград, в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано, след като с определение 637/19.01.2023г. по адм.д. 11960/2022г. Върховен административен съд е отменил определение 1862/21.11.2022г. по адм. дело 2837/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Предмет на съдебен контрол е наличието или липсата на бездействие на кмета на Община Асеновград, поради непредприемане на действия маркиране и ограждане на най-вътрешния пояс І на СОЗ, учредени със Заповед РД-508/23.07.2009г. на министъра на околната среда и водите, санитарно-охранителните зони около експлоатационните сондажи 1, 3 и 6, разкриващи минерални води от находище Асеновградгр. Асеновград, което задължение за маркиране и ограждане е съгласно изискванията на чл. 46 от Наредба 3/16.10.2000г. Съдът е приел, че съгласно чл. 256 АПК, задължението за извършване на действието на административния орган следва да произтича пряко от нормативния акт, т.е. съответната правна норма да разписва задължение за органа за извършване на действие. Приел е, че искането е да бъде задължен кмета на община Асеновград да изпълни задължение, което му е разпоредено със Заповед РД-508/23.07.2009г. на министъра на ОСВ. Съдът е сметнал, че редът по чл.256 АПК е неприложим, защото исканите действия за маркиране и ограждане на СОЗ съгласно изискванията на чл. 46 от Наредба 3/2000г. са опосредени от допълнително волеизявление на друг орган, а именно от заповед РД-508/23.07.2009г. на министъра на ОСВ. Посочил е, че действието, което се иска кметът да бъде задължен да извърши, следва да произтича пряко от нормативен акт, т. е. същото да е предписано директно от правна норма с адресат кмета на общината, а не от волеизявление на друг административен орган. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбите от Раздел II от глава Петнадесета от АПК регламентират защита на оспорващите при неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен за извърши пряко по силата на закона. Нормите на чл. 256 и чл.257 от АПК визират обаче само тези административни правоотношения, при които нормативно установеното субективно право на гражданин или организация кореспондира със задължение на административния орган да извърши фактически действия, различни от издаването на административен акт. Разпоредба на чл. 46 от Наредба 3/16.10.2000г., чието неизпълнение се твърди, определя техническите изисквания за маркировката на санитарно-охранителните зони. В чл. 49, ал. 1, т. 2 от същата е разписано, че санитарно-охранителните зони на водоизточници на минерална вода, когато с договор за концесия не е предвидено друго, се експлоатират от общината - за минералните води, публична общинска собственост (каквито са процесните). Като в § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Наредба 3/16.10.2000г. е дадено обяснение на понятието "експлоатация на санитарно-охранителните зони", а именно, че това са дейностите за маркировка на СОЗ, поддържане на маркировката, благоустрояване, озеленяване, оздравяване, укрепване и други с цел предпазване на водата от замърсяване, както и охрана на СОЗ и провеждането на мониторинг за количеството и качеството на водата в рамките на СОЗ. Със заповед РД-508/23.07.2009г. от министъра на околната среда и водите, са определени санитарно-охранителните зони около експлоатационни сондажи 1, сондаж 3 и сондаж 6, разкриващи минерални води от находище Асеновград гр. Асеновград, ЕКТТА 00702, община Асеновград, публична общинска собственост, като са определени координатите на I-ви пояс за сондажи 1, 3 и 6. В т. 3 от заповедта се посочва, че Община Асеновград следва да изпълни проекта за санитарно-охранителна зона, съгласно представения календарен план-график и уведоми директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, гр. Пловдив за изпълнението. Задължението за експлоатацията на СОЗ е вменено на Община Асеновград. След връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените правила с определение на ВАС, Административен съд Пловдив с разпореждане 1019/09.02.2023 г. по адм. дело 2837/2022 г. е дал указания на "Дина Комерс" ООД за отстраняване на нередовности като посочи кое е оспореното бездействие на административния орган, срещу кого насочва иска си, в какво се състои незаконосъобразността на обжалваното бездействие и какво е искането към съда. В изпълнение на указанията, с молба "Дина Комерс" ООД посочва, че искът е насочен срещу административния орган - кмета на община Асеновград. Върховен административен съд с постановеното определение 637/19.01.2023г. по адм. д. 11960/2022г. посочва, че исканията по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК съдържат елементи, присъщи на осъдителния иск в гражданското производство. Една от абсолютните процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск е процесуалната правоспособност или способността на едно лице да бъде носител на процесуални права и задължения. Юридическото лице, каквото е Община Асеновград, притежава процесуална правоспособност и може да отговаря по предявени срещу нея искове. ВАС допълва, че е въпрос на материалното право дали Община Асеновград е носител на задължението, предмет на искането на Дина Комерс ООД. Видно от разчетена по-горе нормативната постановка на Наредба 3/16.10.2000г., задължението за маркиране на СОЗ е за общината. Участието на кмета в производството се простира до предвидените в чл. 44, ал. 1, т. 15 ЗМСМА правомощия на орган, който представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда. След като Дина Комерс ООД е насочила иска си по чл. 256 АПК срещу кмета на общината, същият се явява неоснователен, тъй като същият не е отговорен за фактически действия, които Община Асеновград е длъжна за извърши пряко по силата на нормативен акт, каквато е Наредба 3/16.10.2000г.. Като е достигнал до крайния извод за неоснователност на иска макар и с други мотиви и е отхвърлил предявеното оспорване, съставът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски в полза на касатора не се дължат, а от страна на ответника такива не са претендирани, предвид което такива не се следват. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение