Решение № 790 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4900/2009 г.

Решение № 790 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4900/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Съдебното производство по чл. 208 и сл. АПК е образувано по касационна жалба на областен управител на област Варна, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Антоанета Рангелова, против решение № 266 от 23.02.2009 г. по адм. дело № 2981/2008 г. на Административен съд - Варна, Трето отделение, 29-ти състав. Изложени са доводи, че решението е недопустимо, като постановено по просрочена жалба, а по същество - неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Претендира се обезсилване на решението и прекратяване на съдебното производство по жалбата, по която е образувано делото на Административен съд - Варна, а в отношение на евентуалност - отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу мълчалив отказ на областен управител на област Варна. Ответната страна - Деян Недев Неделчев, чрез процесуален представител адвокат Димитринка Костелянчик, в писмен отговор моли съда да отхвърли касационната жалба, като навежда доводи относно правилността на постановеното съдебно решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид приложените по делото доказателства и доводите на страните, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение в производство по чл. 145 АПК е отменен мълчалив отказ на областен управител на област Варна по искане вх. № ОП-07-9400-478 от 17.08.2007 г. по регистъра на Областна администрация - Варна на Деян Недев Неделчев, за издаване на удостоверение и попълване на молба - декларация по обстоятелствена проверка, относно обстоятелството актуван ли е като държавна собственост УПИ VII - 530423 в кв. 4 по плана на гр. Варна, район "Вл. Варненчик", при което преписката е върната на органа за извършване на поисканата административна услуга. Съдът обосновано е приел, че срокът за подаване на жалбата срещу мълчалив отказ на областния управител по горепосоченото искане е започнал да тече след 25.09.2008 г., относно която жалбоподателят в първоинстанционното производство е изрично уведомен, че е дата за приключване на административното производство. При произнасянето си по съществото на спора от съда са изложени правилни съображения, че отказът да бъде извършена административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Закона за администрацията, вр. чл. 21, ал. 3 АПК и § 8 ПЗР АПК е незаконосъобразен. Поради това, че поисканата услуга е един от елементите на охранителното производство по чл. 483, ал. 2 ГПК (отм., действащ към момента на подаване на искането до административния орган), идентичен с чл. 587 ГПК (нов), правилно е прието, че административният орган следва да удостовери актуван ли е имота като държавна собственост, а не да извършва преценка относно наличието на предпоставките за придобиването му по давност, която е от компетентността на нотариуса. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилен е направеният от съда извод, че срокът по чл. 149, ал. 2 АПК за подаване на жалбата срещу мълчалив отказ, е започнал да тече след датата - краен срок за приключване на административното производство, за която подателят на искането за извършване на административна услуга е уведомен от Областна администрация - Варна след проведена процедура по чл. 30 АПК. Наред с изложените от първата инстанция съображения, в подкрепа на така направения извод следва да се посочи и разпоредбата на чл. 57, ал. 8 АПК, визираща възможността административния орган да уведоми заявителя за удължаването на срока за издаване на акта. Видно от писменото доказателство, приложено на л. 5 от адм. дело № 2981/2008 г., в случая Деян Неделчев е изрично уведомен от Областна администрация - Варна, че срокът за приключване на административното производство по искането за извършване на административна услуга е 25.09.2008 г. Следователно жалба вх. № ОП-07-9400-478/14 (от 24.10.2008 г. срещу мълчалив отказ на областен управител на област Варна е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 149, ал. 2 АПК, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Предвид изложеното не се установява твърдяното от касатора, основание по чл. 209, 2 АПК за обезсилване на обжалваното съдебното решение. Безспорно е установено, че от Деян Недев Неделчев е поискано извършване на административна услуга - удостоверяване на факта дали посочен от него недвижим имот е актуван като държавна собственост, което му е необходимо във връзка с производство по чл. 483 ГПК (отм.), респективно по чл. 587 ГПК (нов), вр. чл. 79 от Закона за собствеността (ЗС),с цел установяване на изискуемите предпоставки, сред които и тази, че придобиването не е забранено по смисъла на чл. 86 ЗС. Доколкото жалбоподателят има правен интерес да поиска удостоверяването на обстоятелствата по искането за извършване на административна услуга, обосновано съдът е приел, че сезираният и компетентен да се произнесе, административен орган е следвало да ги удостовери. В тази връзка правилно е взета предвид разпоредбата на § 8 ПЗР АПК, според която уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове се прилагат и при извършването на административни услуги по смисъла на § 1, т. 2 от Закона за администрацията, във връзка с чл. 21, ал. 3 АПК. Обосновани са и направените от първоинстанционния съд изводи, че административният орган следва да издаде удостоверение относно обстоятелството актуван ли е имот, като държавна собственост на лице с установен правен интерес от извършването на поисканата услуга, а оттам и че обжалваният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката - върната за осъществяване на поисканото удостоверяване. Предвид изложеното съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и решението на съда следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,