Решение № 11212 от 23.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 950/2011 г.

Решение № 11212 от 23.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 950/2011 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Борислав Борисов, в качеството му на процесуален представител на Джовани Витулано, управител на "Витулано България" ЕООД срещу решение № 2486 от 1.12.2010 г. по адм. дело № 2654 по описа за 2009 г. на административния съд - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно постановяване на решение по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил РА № 270900169 от 10.07.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Шумен потвърден с решение № 504 от 9.09.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. С него на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит в размер на 22 829.04 лв. по фактура № 12 от 12.12.2008 г., издадена от "Намир" ООД и в размер на 875.56 лв. по фактура № 6 от 9.12.2008 г., издадена от "Джан" ЕООД, на основание чл. 68, чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, приложените правни разпоредби, възраженията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства. Обоснован е извод за законосъобразност на обжалвания РА. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Според съда основният спорен въпрос в производството е бил този относно реалното осъществяване на доставки, фактурирани на ревизираното дружество, по които то е упражнило правото си на данъчен кредит, респ. дали посоченият в двете фактури ДДС е правомерно начислен. Съдът е отчел предмета на същите, който е "ядки микс" и "орехова ядка". Понеже стоките са родово определени, собствеността върху тях се счита за прехвърляне след индивидуализирането им. Освен това според него, за да се направи извод за реалното им осъществяване следва да се изследват относимите обстоятелства, от които да се обоснове възможността на конкретния доставчик да извърши конкретната доставка. Това са относно начина на придобиване на стоките, наличието на персонал, съответна база за съхранение, дали са извършени разходи за реализиране на доставката като транспортни, приемо-предавателни документи и др. Съобразно общите правила за разпределяне на доказателствената тежест, то тя е в лицето на оспорващия, който претендира възникването и законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит по процесните фактури, а именно да докаже наличието на предпоставките по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС и отсъствието на пречки по чл. 70 от ЗДДС. Издаването на данъчни фактури, включването им в дневника за продажбите и в справката-декларация за съответния период не се явява достатъчно, за да възникне претендираното право на данъчен кредит. От проведените в хода на ревизионното производство насрещни проверки на двете дружества - доставчици не са събрани безспорни доказателства, от които да се установи придобиването на съответните количества ядки. По повод доставката от "Джан" ЕООД е посочен предходен доставчик "Прима стар 2000" ЕООД, който не е открит на адреса, дерегистриран е към момента на доставката и не може да се направи извод, че е осъществил доставка към прекия доставчик. По повод извършената насрещна проверка на другия доставчик "Намир" ООД са представени документи и дадени обяснения, които са противоречиви. Посочените като предходни доставчици физически лица дават противоречиви обяснения за количествата и получателя на ядките, като общото количество на предоставени от някои от тях ядки е значително по-малко от фактурираното от прекия доставчик "Намир" ООД. Съдът възприема и доводите на органа по приходите по повод началното салдо за м. 12.2008 г. по материалните сметки на дружеството и крайното салдо от предходния период м. 11.2008 г., които се разминават значително. Той ги приема като точни, понеже са обосновани от представените в процесното производство счетоводни документи и представени при предходна насрещна проверка и конкретно оборотна ведомост до 30.11.2008 г., приобщена с протокол от 10.06.2009 г. По тези съображения съдът не кредитира заключението по съдебно-счетоводната експертиза, понеже то се базира на доказателствата, събрани в конкретното ревизионно производство, без присъединените такива. Това обосновава съмнение и относно достоверността на останалите счетоводни документи, понеже е нарушено изискването за съответствие между данните в началото на конкретния отчетен период и тези в края на предходния отчетен период. И двете дружества не разполагат с производствени или складови бази, с работници по повод приемането, обработката и заготвянето на съответните стоки. Не са ангажирани доказателства относно предаването на стоките, за да се установи действителното прехвърляне на правото на собственост. При така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Неоснователни са касационните възражения относно допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Няма пречка съдът да изгради изводите на събрани в хода на административното производство доказателства, чрез присъединяването им от други административни производства, относими към същия ревизиран субект, понеже именно чрез съставяне на такъв акт за присъединяване, те стават част от процесното производство. Във връзка с това неоснователно е възражението за некредитиране на заключението, понеже същото е изградено само на част от събраните в административното производство доказателства. Административният орган категорично е установил разминаване на данните по оборотната ведомост за периода от 1.01.2008 г. - 30.11.2008 г., приобщена с ПИНП от 17.02.2009 г. и представената в обсъжданото административно производство. От представените материални книги на "Немир" ООД при двете насрещни проверки на дружеството се установяват за едни и същи доставчици и дати различни количества, единична цена и стойност на заприходените количества. Очевидно е, че те записванията са с невярно съдържание и са съставени без документално основание. По повод възражението за обсъждане на предходните доставчици, физически и юридически лица, то същото е неоснователно, като то е направено с оглед установяване произхода на стоките, а не проследяване на т. н. стокова верига. Следва да бъде споделен и последния аргумент на решаващия съд относно неотносимостта към претендираното право на установено извършване на ВОД на същите по вид стоки в полза на свързаното лице "Vitulano SRL". Това е така с оглед недоказаност на обстоятелството, че предметът на процесните доставки е и предмет на последващите вътреобщностни доставки, извършвани на италианското дружество, което е свързано лице с българското търговско дружество по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, който последен факт не се оспорва. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на касатора, а на ответната страна по касационната жалба такива са присъдени, с оглед на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение