Решение № 8112 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4314/2018 г.

Решение № 8112 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4314/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. С., гражданка на Афганистан, срещу решение № 88/14.02.2018 г., постановено по адм. дело № 1277/2017 г. от Административен съд - Х., с което е отхвърлена нейната жалба против решение № 15276/04.08.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), за постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Посочено е, че жалбоподателят изпитва страх за живота си от евентуално завръщане в Афганистан поради това, че нейният съпруг бил заплашван да поставя добри оценки на студентите, които обучава, а и жените често са жертва на социална, политическа и икономическа дискриминация, дължаща се на устойчиви стереотипи и обичайни практики. Преценява като проява на формален подход оценката на бежанската й история, а и че са налице материално-правните условия за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като данните, на които се е позовал административният орган, не са актуални и не разкриват обективно обществено-политическата обстановка в Афганистан. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред ВАС лично и чрез процесуалния си представител адв. Рангелов поддържа касационната си жалба. Ответната страна- Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк. Ч. оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Намира последния за съответстващ на изискванията на АПК за форма и съдържание и на специфичните правила на чл. 75 ЗУБ, както и че са спазени административно-производствените правила и материалния закон. Счита, че обосновано е прието, че не са налице условията на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като липсват доказателства за наличието на осъществено преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, както и такива за конкретна и реална опасност от тежки посегателства, като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание спрямо касатора М. С.. Намира и че съдът обосновано е приел, че в нейната бежанска история не е налице нито един обоснован фактически довод за проявен спрямо нея акт на преследване от страна на официалните власти или от друга организация в страната й по произход И. Р. А.. Сочи, че като причини за напускане на страната й по произход касаторът Садат релевира притеснение поради отправени заплахи към нейният съпруг- за да поставя "хубави" оценки на студентите, които същият е обучавал, които причини не се явяват основания за придобиване на статут. Счита и че спрямо касатора М. С. не са налице законовите предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като, видно от изложената бежанска история, касаторът Садат не е имала взаимоотношения с официалните власти на страната й по произход, които да представляват основания за предоставяне на хуманитарен статут. Същата не е била принудена да напусне страната си по произход поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, нито поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. Не е доказано и наличие на заплаха поради ситуация на безогледно насилие в държавата й по произход. Действително, на територията на страната й по произход са налични прояви на въоръжени сблъсъци, но не са налице данни за проява на такъв въоръжен конфликт, който да обхваща цялата територия на страната. Предвид на това споделя извода на първоинстанционния съд, че макар и в значителна степен да е налице несигурност в страната, общото положение не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което да го определя за такова с характера на въоръжен конфликт и оттам да следва извод, че поради самия факт на пребиваване на територията на И. Р. А. лицето е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд e установил, че с молби вх. № 105450-2680/28.07.2016 г. и с вх. № 1752/01.08.2016г г . на ДАБ, М. С., гражданка на Афганистан, професия шивачка, религия сунит, омъжена, поискала предоставяне на международна закрила от Р. Б.. След покана за интервю, на което не се явил, и след втора с чужденеца било проведено интервю на 07.02.2017 г., с цел установяване на бежанската му история, и съобразно доказателствата, приети по производството, Председателят на ДАБ постановил Решение № № 15276/04.08.2017 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ отхвърлил молбата на М. С. за предоставяне на международна закрила. За да отхвърли жалбата, съдът намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че М. С. не е била преследвана в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Посочено е, че изложеното от чужденеца като причина за напускане на Афганистан не попада в приложното поле на ЗУБ. Съдът е приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на М. С. и на хуманитарен статут, предвид липса на хипотезите на чл. 9 ЗУБ. Приел, че от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. От предоставената от ДАБ справка за ситуацията в Афганистан извел извод, че там не е налице насилие, което да достига степен на безогледност, поради което не може да се приеме, че цивилното лице, поради самия факт на пребиваване на територията на Афганистан, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от АС-Х. нарушения на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденката, за която е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Бежанската история на чужденката не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. М. С. не е членувала в политически организации, в религиозни организации и общности и не е имала проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност. Следва да се посочи, че спрямо нея не е било осъществено и преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. По време на проведените интервюта М. С. е посочила като причина за напускане на Афганистан обстоятелството, че е била притеснена поради отправени заплахи към нейния съпруг-преподавател, да поставя добри оценки на студентите, които обучава, които правилно не са кредитирани като преследване поради някое от изброените по-горе основания. Твърдението, че жените в Афганистан са уязвима група, без да са изложени конкретни твърдения относно собственото положение на търсещата закрила и как лично е засегната от положението на жените в Афганистан, също не може да се приеме за основание по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като молителката не е изтъкнала каквито и да било доводи в тази насока, а и не сочи каквито и да е действия срещу личността й само поради факта, че е жена. Бежанската история на чужденката не съдържа твърдения за осъществено каквото и да било преследване по отношение на нея поради етническата й принадлежност, раса, политически възгледи или принадлежност към определена социална група. Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като М. С. не е била принудена да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската й история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната й по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), административният съд законосъобразно потвърдил оспореният акт и в тази част. Противно на твърдяното в настоящата жалба, обосновани са изводите на Х. административен съд, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на М. С. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Афганистан от 08.06.2017 г. и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в държавата на произход на чужденката. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Афганистан към настоящия момент липсва основание да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В заключение следва да се посочи, че в представената пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ относно положението в И. Р. А., актуална към 05.04.2018 г. се установява, че макар и обстановката да е неспокойна и нестабилна, тя е в процес на стабилизиране. От страна на правителството са предприети действия по прочистване от терористи на най-застрашените провинции, както и е отправена покана до талибаните за безусловни мирни преговори и очертаването на рамка за мир. На този призив талибаните все още не са отговорили официално, но на 14.02.2018 г. са публикували отворено писмо до американския народ, в което призовават за прекратяване на войната чрез диалог между тях и американското правителство. Организацията на талибаните в момента била разпокъсана и фрагментирана, като в справката подробно са описани отделните нейни части, както и районите на влиянието им. Наблюдавал се и по-голям икономически растеж през последните години, който се дължи на подобренията в сигурността, политическата стабилност и продължителни високи нива на потоците от помощи. Според съветника по въпросите на сигурността в международното сътрудничество за развитие, конфликтът в Афганистан бил с нисък интензитет - ситуацията ескалирала спорадично и в отделни провинции имало единични инциденти. С оглед гореизложеното не може да се приеме, че са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в посоченото по-горе решение на СЕС. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и противно на твърдяното, не са формални, а са ясни, логични и непротиворечиви. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,