Решение № 5698 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1906/2009 г.

Решение № 5698 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1906/2009 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Атанас Стоянов Янакиев, от село Капитан Андреево, срещу Решение № 854 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп. линията Пловдив-Свиленград-турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Свиленград, област Хасково, обнародвано в ДВ, бр. 4 от 16.01.2009 г., в частта, с която е определено обезщетение за отчуждена част в размер на 0,586 дка от ПИ с идентификатор 36110.30.8 по кадастрална карта на с. Капитан Андреево, община Свиленград. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на МС в частта му, определяща дължимото парично обезщетение за отчуждената площ, и се прави искане за определяне на по-висок размер на обезщетението, възлизащ на 20 лв/м2. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Милошева, счита жалбата за неоснователна, като оспорва даденото по делото заключение на вещото лице относно стойността на отчуждения имот. Предявява и искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, търсено като разноски от жалбоподателя. Разноски не се претендират. Заинтересованите страни - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министърът на финансите и Национална компания "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на жалбата, поддържайки, че заключението на вещото лице не е съобразено с изискванията на § 1а от ЗДС. Разноски не се претендират. Заинтересованата страна - министъра на регионалното развитие и благоустройството, не изразява отношение по така подадената жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима, като редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: В процедура по чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б от ЗДС с обжалваното решение на МС за държавна нужда - изграждането на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на линията Пловдив-Свиленград-турска/гръцка граница и оптимизирането на трасето за скорост 160 км/ч", е била отчуждена част в размер на 0,586 дка от ПИ с идентификатор 36110.030.008 по кадастрална карта на с. Капитан Андреево, община Свиленград, собственост на Атанас Стоянов Янакиев, целият с площ от 3,996 дка. За това отчуждаване е било определено парично обезщетение в размер на 349 лв., като то е било определено въз основа на независима експертна оценка, изготвена на основание чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗДС и във вр. с Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. Цената е определена по посочения ред, поради установената липса на сделки, отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 от ЗДС, касаещи имоти разположени в землището на село Капитан Андреево, което от своя страна не позволява определяне размера на обезщетението въз основа на пазарни цени по чл. 32, ал. 2 от ЗДС. По делото бе допуснато и изслушано заключение на съдебно-оценителна експертиза, определящо пазарна цена на отчуждения имот от 11,03 лв./м2 или общо 6464 лв. за отчуждените 0.586 дка. Вещото лице е констатирало и поддържа при изслушването му в съдебно заседание, проведено на 24.03.2010 г., че действително липсват данни за сключени сделки с имоти с подобни характеристики за землището на с. Капитан Андреево. Вещото лице уточнява, че даденото от него заключение за стойността на отчуждения имот е основано на пазарни свидетелства, касаещи имоти, намиращи се извън землището на село Капитан Андреево, както и че определената в административния акт отчуждителна цена е съобразена с изискванията на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. При така установеното във фактическо отношение Върховният административен съд намира, че не са налице изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за изменение на текущата пазарна цена на частта от имота - предмет на отчуждаването, поради липса на предпоставките по § 1а, т. 2 във вр. с т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС. От заключението на вещото лице по безспорен начин се установява, че липсват възмездни сделки за имоти, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагането на оценката, вписани в Службата по вписванията при Районния съд -Свиленград и разположен в землището на село Капитан Андреево, където е местонахождението на процесния земеделски имот. Съдът не възприема заключението на вещото лице, с което се предлага увеличение на текущата пазарна цена на недвижимите имоти, тъй като в ЗДС чл. 32 и § 1а, т. 1, т. 2 и т. 4 ПЗР на ЗДС императивно е определен начина на оценяване и той не може да бъде заменян от свободна преценка на експерта. Предлаганият от вещото лице вариант на увеличение на оценката на отчуждаваната част на недвижимия имот е неприложим в тази хипотеза на отчуждаване, макар и отчуждаването да е принудително за държавна нужда. При тези обстоятелства жалбата на Атанас Стоянов Янакиев срещу решението на МС на РБ в обжалваната му част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Жалбоподателят не се е справил с доказателствената тежест да установи благоприятните и твърдени от него факти, че административния орган, при издаването на своя акт не е съобразил наличието на условия за определяне на отчуждителната цена в хипотезата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, както и че същата възлиза на 20 лв./м2. При този изход на делото и установената законосъобразност на оспорвания административен акт, направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на деловодни разноски в общ размер на 600 лева, включващи 300 лв. разноски за изготвената оценителна експертиза и 300 лв. адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК и чл. 38, ал. 7 от ЗДС Върховният административен съд, Трето отделение,