Решение № 1098 от 30.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14563/2014 г.

Решение № 1098 от 30.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14563/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Татеос Саркис Татеосян, от гр. Кубрат против решение № 29/10.10.2014 г. по адм. дело № 144/2014 г. на Административен съд - Разград. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на съдебното решение и актовете на органите на НОИ като моли съдът да даде задължителни указания на последните за преизчисляване на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст при съобразяване на отразените в трудовата книжка трудови възнаграждения. При условията на евентуалност моли на основание чл. 40, ал. 8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж да бъдат задължени пенсионните органи да разрешат на "Феникс - Метал" ЕООД, гр. Разград - в несъстоятелност, да издаде удостоверение или друг документ за удостоверяване на осигурителен доход, който да послужи пред НОИ за последващо изменение на пенсията му. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Разград изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че трудовата книжка е документ за установяване на трудовия стаж, но не и за осигурителния доход. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 НПОС осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Позовава се на съдебна практика на Върховния административен съд, шесто отделение - решение № 5781/7.05.2009 г. по адм. дело № 172/2009 г. и решение № 12927/12.10.2011 г. по адм. дело № 2159/2011 г. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушаване на съдебнопроизводствените правила по чл. 10 от ГПК и чл. 7 от АПК. По делото не са установени факти от съществено значение за правния спор, а именно - факти от състава на чл. 40, ал. 5 и ал. 9 от НПОС. Спорът е по приложението на ал. 5 и ал. 9 на чл. 40 от НПОС и се свежда до въпроса: може ли при липсата на документи по ал. 3 за установяване на осигурителен доход /трудово възнаграждение/, същият да се определи въз основа на други автентични документи, като например - трудова книжка, и дали тя съдържа достатъчно данни за осигурителния доход/трудовото възнаграждение. Съдът не е изследвал въпроса за автентичността на приетата като доказателство по делото трудова книжка, нито дали същата съдържа достатъчно данни за осигурителен доход, съответно за изплащане на възнаграждение. Липсва установяване на факта на липса на разплащателните ведомости в ТП на НОИ, съответно - при работодателя. Приетото по делото писмо от синдик няма белези на официален документ. В своята практика ВАС приема, че разплащателните фишовете са автентични счетоводни документи, въз основа на които в хипотезите на чл. 40, ал. 5 и ал. 9 от НПОС може да се издаде удостоверение обр. УП-2 /решение № 645/2013 г. по адм. дело № 11958/2012 г. на ВАС; решение № 12127/2010 г. по адм. дело № 3907/2010 г. на ВАС/. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 29/10.10.2014 г. по адм. дело № 144/2014 г. Административен съд - Разград е отхвърлил оспорването на Татеос Саркис Татеосян, от гр. Кубрат срещу решение № 19/18.06.2014 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Разград и потвърденото с него разпореждане № Ра 409/22.11.2013 г. на ръководител "ПО", с което е отказано изменение на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че не са налице основания за изменение и преизчисление на отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст предвид отсъствието на надлежни доказателства, установяващи наличие на осигурителен доход за периода 8.07.1991 г. - 7.07.1994 г. Посочил е, че не са налице основания за прилагане разпоредбите на чл. 40, ал. 3-9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Установил е, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление вх. № МП - 16925/8.10.2013 г. Татеос Саркис Татеосян е поискал да му бъде преизчислена отпуснатата му личната пенсия за осигурителен стаж и възраст като се вземе предвид брутното му възнаграждение за нови три години, касаещи периода 8.07.1991 г. - 7.07.1994 г. Към заявлението не е представено обр. УП-2 за доход, получен през процесния период, а се прави позоваване на записите от трудова книжка. Установено е, че липсват платежните ведомости за заплати на осигурителя "Феникс - метал" ЕООД, гр. Разград за визирания период като същите не се съхраняват и в отдел "Държавен архив" - Разград към дирекция "Регионален държавен архив" - Велико Търново. В чл. 40, ал. 2, изр. първо НПОС е предвидено, че осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с осигурителна книжка, с документ по утвърден образец и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Жалбоподателят не е представил нито един от посочените документи, като предвид периода, съобразно дохода от който се иска преизчисляване на пенсията, същият е следвало да представи удостоверение обр. УП-2. Това удостоверение е документа, в който следва да бъде посочено полученото брутно трудово възнаграждение, върху което са направени или са дължими осигурителните вноски за посочените от лицето три последователни години до 1.01.1997 г., като удостоверението следва да бъде издадено от предприятието, в което е придобит осигурителния доход. Според чл. 40, ал. 3 НПОС документите по ал. 1 и ал. 2 се издават въз основа на разплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труда. В случая не е налице хипотезата на чл. 40, ал. 5 НПОС, според която когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. Трудовата книжка не съдържа достатъчно данни за осигурителния доход на лицето, поради което правилно е преценено, че само въз основа на нея не може да бъде издадено удостоверение обр. УП-2. Не са налице и предпоставките по чл. 40, ал. 8 и ал. 9 НПОС. По делото липсват автентични документи, доказващи изплащане на възнаграждения. Правилно административният съд е приел, че не са налице основанията по чл. 99, ал. 1, т. 1 и т. 6 КСО, както и тези по чл. 102 КСО за изменение, респ. преизчисление на отпуснатата на Татеос Саркис Татеосян, от гр. Кубрат лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение