Решение № 85 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6460/2007 г.

Решение № 85 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6460/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218е, ал. 1 във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. Г. Х. от с. Д., З. община, срещу въззивното решение П. окръжен съд, постановено на 25.VI.2007 г. по гр.д. № 749/2006 г. В касационната жалба са изложени съображения за допуснати съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба В. Г. Т. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество - и основателна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение П. окръжен съд след обезсилване от ВКС на РБ на първото въззивно решение по гр.д. № 649/2004 г. и връщане на делото за ново разглеждане е оставил в сила решението на Р. РС от 1.03.2004 г. по гр.д. № 196/2002 г., с което е отхвърлен предявеният от А. Х. срещу В. Г. Т. от с. Д. иск за установяване, че е собственик на дворно място в землището на с. Д., с площ 2770 кв.м при посочени съседи, ведно с построената в него паянтова жилищна сграда с дървен гредоред, и за осъждането на Т. да му предаде владението върху имота. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че процесният имот представлява дворно неурегулирано място с площ 2770 кв.м, попадащо в махала "К" в с. Д., застроено с масивна жилищна сграда, стара паянтова постройка и гараж. За тази част от селото няма изготвени кадастрален и регулационен планове, нито строителен полигон. Имотът не е земеделска земя и изцяло попада в старо застроена и населена част от землището на селото, граничи със застроени дворни места от преди образуването на ТКЗС. Ищецът претендира право на собственост по завещание от 24.V.1950 г. от общия на страните наследодател. В завещанието са посочени имоти по местности, но без граници и площ за всеки, а и по делото няма доказателства дали процесният имот е включен в завещанието и дали той е бил собственост на наследодателя. Ищецът претендира право на собственост и по давностно владение. Страните са постигнали спогодба по гр.д. № 343/1981 г. на Р. РС по иск за делба на част с площ 1200 кв.м от дворното място с къщата и постройките в него, като западната му част с площ 700 кв.м останала в дял на ответника, а останалите 500 кв.м - в дял на ищеца. Впоследствие с П. от 4.02.2004 г. на съдия изпълнител при РРС делът на ищеца от дворното място, както и северната част от жилищната сграда с площ 41 кв.м, били възложени на ответника на публична продан, след което последният се снабдил с нот.акт № 182/2004 г. При тези обстоятелства е направен извод, че от писмените и гласните доказателства по делото не може да се направи извод, че ищецът е осъществявал непрекъснато, явно, несъмнено и необезпокоявано владение върху имота като свой, поради което той не е установил, че е придобил имота по давност. В тази връзка съдът е посочил, че показанията на свидетелите са много общи и че те установяват започване на споровете между страните непосредствено след смъртта на наследодателя им. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени релевираните в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото, намира, че атакуваното решение е неправилно. Решението въззивният съд е постановил при неизяснен от фактическа страна спор. Не е станало ясно по делото и след връщането му за ново разглеждане кой точно е претендираният от ищеца имот - предмет на делото. В уточнението си от 25. Х.2006 г. той го е отграничил отново само по съседи, както е и по исковата молба, а и според заключението на в.л. Владимиров, прието от първоинстанционния съд, и по приложената към него скица имотът е отграничен по буквите А-Б-В-Г-П-О-Н-А, а не по буквите А-Б-В-Г-Р-П-О-Н-А. Ако е допусната грешка в заключението /което е вероятно с оглед на обстоятелството, че отграниченото по първия посочен буквен начин място е посочено и като оцветено на скицата в синьо и червено/, тя следва да бъде отстранена от вещото лице с поставяне на основание чл. 157 от ГПК (отм.) на допълнителна задача. На следващо място, не е взето предвид изявлението на процесуалния представител на ответника адв. М в с.з. на 05.IХ.2002 г., че той е "придобил имота на правно основание, за което притежава необходимите документи", а именно нот.акт № 53/1996 г., по който е признат за собственик по давностно владение на 900 кв.м със съсед ищецът, и нот.акт № 103/1983 г., по който е признат за собственик по наследство, съдебна делба и давностно владение на дворно място от 700 кв.м, отново със съсед ищецът, т.е. ответникът претендира да е собственик на общо 1600 кв.м, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице, изготвено въз основа на направения оглед в присъствието и посочването от страните на място на границите на претендирания от ищеца и на владения от ответника имоти. Съдът на основание чл. 157 от ГПК (отм.) е следвало да изясни със съдействието на вещо лице дали имотите по посочените нотариални актове съвпадат с част от процесния имот. Не са подложени на задълбочена преценка и показанията на разпитаните по делото по време на огледа свидетели на страните, като съдът ги е оценил само като неточни и много общи, което не съответства на данните по делото. Не е взето предвид, че част от процесния имот е бил предмет на делба и на спогодба между страните по гр.д. № 343/1981 г., което би било от значение за приложение в случая на разпоредбите на чл. 220 и чл. 224 от ГПК (отм.). Следвало е с оглед на това вещо лице да отграничи имотите, които са възложени в дяловете на страните по посоченото дело /към делото е приложена скица, приподписана от съдия и от съделителите съобразно спогодбата между тях/, от претендирания имот. Не е взето предвид и че възложеното на ищеца място по делбата е било предмет на принудително изпълнение и че с влязло в сила на 23.02.2004 г. постановление на съдия изпълнителя по изп.д. №.164/1999 г. то е възложено на ответника. Допуснати са, следователно, съществени процесуални нарушения, които са довели до постановяването на решение при неизяснен от фактическа страна спор. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе и по претендираните за настоящата инстанция разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,