Решение № 5740 от 30.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1053/2009 г.

Решение № 5740 от 30.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1053/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Красимир Веселинов Кирилов против решение № 93 от 24.10.2008 година по адм. дело № 391/2007 година на Шуменския административен съд. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № РД-25-932 от 1.10.2007 година на временно изпълняващия длъжността кмет на община Каспичан. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Само ответната страна "Виван" ЕООД чрез управителя Иван Вълков Вълканов изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Кметът на община Каспичан и заинтересованите страни не вземат отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че при данни за спор между арендатори, той не може да бъде решен чрез използване на процедурата по чл. 34 ЗСПЗЗ. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 34, ал. 2 ЗСПЗЗ в редакцията му, обн. ДВ., бр. 13/2007 година. Образувано е по жалба от Иван Вълков Вълканов, като управител на "Виван" ЕООД със седалище в град Нови пазар против заповед № РД-25-932 от 1.10.2007 година на кмета на община Каспичан. С нея на основание чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ е наредено на Иван Вълков Вълканов, като арендатор да освободи и възстанови границите на описаните 23 земеделски имота в местността "Манастир" в землището на с. Могила и да ги предаде на собствениците или на ползвателя в 15-дневен срок от връчване на заповедта. Възразил е, че административният акт е постановен в деня на получаване на молбата за изземване при съществени нарушения на административно-производствените правила. Такива са липсата на уведомяване на адресата на заповедта и най-вече неизясняване на правно релевантните факти и обстоятелства. На следващо място е счел заповедта за незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон при липса на законовите предпоставки по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ. На последно място е развил доводи и за противоречието й с целта на закона. Или с жалбата са твърдяни основания за незаконосъобразност на административния акт по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. От писмените доказателства по приложената преписка е установено, че административното производство е инициирано по жалба, подадена от Красимир Веселинов Кирилов и още седемнадесет физически лица с посочване на трите им имена и единния граждански номер. Твърди се, че те са собственици на двадесет и три земеделски имота, конкретизирани със съответните им номера, находящи се в местността "Манастир" в землището на с. Могила. С едно изречение е отразено, че имотите се обработват от арендатора Красимир Веселинов Кирилов, а в тях се е самонастанил Иван Вълков Вълканов. Настояват за вземане на необходимите мерки за разрешаване на въпроса. Към жалбата не са представени каквито и да било писмени доказателства. Още същия ден временно изпълняващият длъжността кмет е издал оспорената заповед, с която е разпоредил изземване на всички имоти. Позовал се е на извършена служебна проверка в дирекция "Земеделие и гори" в Каспичан. За изясняване на относимите към спора факти и обстоятелства съдът в две съдебни заседания подробно е указал на страните какви доказателства и за кои кои обстоятелства трябва да представи всяка една от тях. По този начин са представени петнадесет договори за аренда, сключени между Красимир Веселинов Кирилов и посочените физически лица за имоти, находящи се в масив 042 с номера 16, 20, 07, 25, 39, 40, 1, 31, 4, 42, 44, 12, 32, 3, 27, 36 и 45. Отделно от това са представени писмени доказателства за извършени прехвърлителни сделки с отделни имоти. От регистъра на земеделските земи от общинския поземлен фонд е установено, че имот № 21 е включен в него. При тези данни по делото, съдът е извършил пълен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт с оглед отменителните основания по чл. 146 АПК. На първо място е установил, че кметът на общината е допуснал нарушение на изискването по чл. 35 АПК, тъй като нито е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора, нито е поискал становище от жалбоподателя. Той е пряк адресат на административния акт, който е неблагоприятен за него, а дори не е бил уведомен за образуваното производство, като изобщо не е искано становище и обсъждане на евентуални възражения. Като нарушение на процесуалните правила, съдът е квалифицирал и обстоятелството, че административното производство е инициирано по жалба, сочеща като нейни автори осемнадесет лица, а е подписана само от едно от тях. Въпреки това е уважена по отношение на всички лица. Още повече, че в съдебното производство е установено, че три от тях към момента на подаване на искането са починали. На трето място съдът е изложил доводи за невъзможност да се изпълни разпоредителната част на административния акт, тъй като в него липсва обозначение за отделните имоти на кои собственици са. А в същото време адресатът на заповедта е задължен да ги предаде на ползвателя с правно основание или на собствениците. Никой от тях не е индивидуализиран с трите си имена и адреса, за да може да се изпълни заповедта. Това правилно е счетено за съществено нарушение на изискването за форма на административния акт, залегнало в чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК. На четвърто място съдът е приел всички тези допуснати нарушения на административно-производствените правила за съществени, тъй като водят пряко до нарушаване на два от основните принципи, залегнали в чл. 7, ал. 1 и 2 и чл. 9 АПК. Обсъдил е изрично становището на ответната община за неприложимост на разпоредбите на АПК по отношение бързото производство по чл. 34 ЗСПЗЗ. За целта е направил обосновано тълкуване и съпоставка между общи и специални правни норми и е счел, че заповедта на кмета за изземване на земеделски имоти съставлява индивидуален административен акт. Правилата за издаването му са тези, уредени в АПК. Изключение правят само специално уредените такива в ЗСПЗЗ , каквито са премахването на суспензивния ефект на жалбата и начинът на изпълнение на заповедта. Отделно от това съдът е констатирал противоречие на административния акт с материалния закон, изразяващо се в липсата на материално-правните предпоставки за изземването на имотите. Заявителят е установил пред съда предоставяне право на ползване върху 14 имота. Върху останалите девет имота не е установено да са му отдадени под аренда или под наем. Поради това той не би могъл основателно да претендира тяхното изземване. Отделно от това два от имотите са от остатъчния поземлен фонд и изобщо би следвало да се изключат от обхвата на заповедта. На следващо място съдът обосновано е приел, че изобщо не е установено адресатът на заповедта за изземване Иван Вълков Вълканов, като управител на "Виван" ЕООД да ползва тези имоти. Изключение правят само трите имота номера 20, 21 и 34, които се ползват от него на правно основание. Специално по отношение на имот № 20 е установено, че е налице спор между двамата арендатори, който не би могъл да се реши в административното производство по чл. 34 ЗСПЗЗ. На последно място съдът е приел, че административният акт противоречи и на целта на закона, тъй като с него по същество е разрешен по административен ред правен спор между двама ползватели. По тези съображения е отменил заповедта на кмета на общината, като незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно. Обосновани са изводите на съда относно допуснатите нарушения на административно-производствените правила при изготвяне на заповедта. Към тях следва да се добави още обстоятелството, че административното производство дори е образувано по нередовна жалба. На първо място в нея е посочено, че податели са 18 физически лица, а подписът е само един. На следващо място в нея е посочено, че всички са собственици на земеделските имоти, докато такива са лицата, които не са я подписали. Авторът й - Красимир Веселинов Кирилов не е собственик, а е ползвател на имотите. Той обаче не е установил това си качество, което го легитимира да предяви искане за изземване на имотите. Нещо повече - това обстоятелство не само не е заявено в жалбата, но и не са представени каквито и да било данни и доказателства за основанието за ползването. При тази пълна липса на писмени доказателства за наличието на материално правните предпоставки на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, остава напълно неясно как тя е издадена от кмета още на същата дата, на която жалбата е постъпила в общината. Представените в хода на съдебното производство от ответната страна копия от арендни договори не са приложени към жалбата и в заповедта липсва позоваване на тях. Това означава, че те са събирани впоследствие и то именно за нуждите на съдебното производство. Ето защо са правилни изводите на първоинстанционния съд за съществено нарушаване на принципа на истинност. В касационната жалба се твърди необоснованост на решението, тъй като събраните пред съда писмени доказателства са установили наличието на предпоставките за изземване на имотите. Доводът е неоснователен. Обсъждайки правилното приложение на материалния закон, съдът е изложил обстойни мотиви относно факта, че е установено ползване от търговското дружество само на три от имотите, за които при това е установено наличие на правно основание. По отношение на останалите съдът съобразно събраните по делото доказателства е приел, че не е установен основният факт - да се ползват от лицето, от което е разпоредено принудителното им изземване. Касаторът се позовава на липса на възражения относно ползването при трасирането на имотите. Представя протокол. Това протокол е подписан само от изготвилото го правоспособно лице. В него не е отразено присъствие на ответната страна или касатора, нито са положени подписи. Отделно от това представеният протокол от 3.07.2008 година за изпълнение на заповедта за изземване също не е подписана от ответника или негов представител. На последно място се прави довод за допуснато процесуално нарушение, тъй като съдът не допуснал съдебно-техническа експертиза. Такава не е поискана от нито една от страните. Съдът в изпълнение на задълженията си за установяване на фактическите обстоятелство по спора двукратно е указал на страните за кои от тях не сочат доказателства и необходимостта да посочат такива. Това е направено с протоколно определение от 15.07.2008 година. С него на ответната страна - община Каспичан е указано да представи доказателства: относно факта на подаване на искането за изземване от надлежно легитимирани лица; за собствениците на имотите, респ. за техните ползватели и доказателства, че описаните в заповедта имоти се ползват от "Виван" ЕООД чрез управителя му - Иван Вълков Вълканов и ползването е без правно основание. Със следващо протоколно определение от 25.09.2008 година съдът отново е указал на ответната страна, че не сочи доказателства за същите обстоятелства. В отговор на това указание, представителите на страните са заявили, че нямат доказателствени искания, поради което са започнати устните състезания. С това съдът е изпълнил нормативното си задължение по чл. 9, ал. 3 АПК и по чл. 171, ал. 4 АПК. По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна, а решението, като правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане в писмената защита на ответната страна, ще следва касаторът да бъде осъден да заплати при условията на чл. 9 от Наредба № 1 от 2004 година за минималните адвокатски възнаграждения на ответната страна сумата 150 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение