Решение № 12541 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7815/2021 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Василева, от гр. Етрополе против решение 457 / 19.05.2021 г. по адм. дело 930 / 2020 г. на Административен съд София област. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 40, ал.1 и §1, т.3 ДР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ София град, чрез юрисконсулт Д. Велкова изразя становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С решение 457 / 19.05.2021 г. по адм. дело 930 / 2020 г. Административен съд София област е отхвърлил жалбата на Р. Василева, от гр. Етрополе срещу решение Ц 1040 21 69 / 21.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане РВ 3 21 00752934 / 15.05.2020 г. на ръководител по контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане РВ 3 21 00752934 от 15.05.2020 г. ръководителят по контрола на разходите на ДОО на основание чл. 114, ал.2, т.2 и ал.3 КСО е разпоредил Р. Василева, от гр. Етрополе да възстанови добросъвестно получени парични обезщетения за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 01.07.2017 г. 30.04.2018 г. в размер на 3 750,76 лева. Подадените от осигурителя Готон ЕООД, гр. София данни по чл. 5, ал.4 КСО за осигуреното лице са за месец януари 2017 г. - 1 отработен ден и след това за периода 01.02.2017 г. 18.09.2017 г. - право на обезщетение по чл. 50, ал.1 КСО и за периода 19.09.2017 г. 04.10.2018 г. право на обезщетение по чл. 53, ал.1 КСО. Паричното обезщетение е изплатено до 30.04.2018 г. Дружеството осигурител е било проверено от контролните органи на ТД на НАП, които са установили, че за периода 2016 г. 2018 г. са подадени уведомления за сключване/прекратяване на 91 бр. трудови договори, един от които касае жалбоподателката. Същата от 01.01.2017 г. е заемала длъжност служител информация с икономическа дейност на лицето търговия на едро с други нехранителни потребителски стоки с основно трудово възнаграждение 700,00 лева. Трудовото правоотношение е било прекратено считано от 05.10.2018 г. За наетите от търговското дружество лица са били подавани данни по чл. 5, ал.4, т.1 КСО с вид осигурен 01 за работещи по трудови правоотношения, с осигурителен доход близък или равен на максималния. В Търговския регистър няма публикувани годишни финансови отчети за дружеството осигурител след 2014 г. Съгласно справка в Ретистър приход в информационната система на НОИ е установено, че за периода януари 2016 г. ноември 2018 г. Готон ЕООД, гр. София не е внесъл дължими осигурителни вноски по фондовете на ДОО в размер на 183 478,00 лева. Изискана е справка от управителя на търговското дружество, в качеството му на едноличен собственик на капитала, да посочи местата на които се осъществява и е била осъществявана търговската дейност. Посочен е бил търговски обект в гр. София,[жк], [улица], представляващ склад за перилни препарати, при проверката на който не са били открити работници, както и управителя на търговското дружество. Дружеството не е подало ГДД за 2017 и 2018 г, а фискално устройство на посочения адрес за осъществяване на дейността не е било открито. Резултатите от извършените проверки на Готон ЕООД, гр. София от органите на ТП на НОИ, ТД на НАП и Дирекция Инспекция по труда са били материализирани в констативен протокол КВ 5 [номер] / 18.09.2019 г. и са обосновали извода, че дружеството не е извършвало търговска/стопанска дейност за времето след 01.01.2017 г. Тези обстоятелства са рефлектирали върху заявените за възникнали осигурителни правоотношения с работниците на дружеството за този период сред които е и това на жалбоподателката Василева. Контролните органи на ТД на НАП и ТП на НОИ са изследвали съществуването на всяко едно трудово правоотношение и обусловеното от него осигурително такова. По време на проверките Р. Василева е представила писмени обяснения относно работата си в Готон ЕООД, гр. София, в които е посочила, че е започнала работа на 01.01.2017 г. на длъжност служител информация, в офис Дружба-2, но поради внезапно влошаване на здравословното и състояние и проблематична бременност и се наложило да излезе в болничен и след това по майчинство. Същата не е могла да посочи лицето, което е представлявало работодателя и, естеството на извършваната от нея работа, работно време и работно място, начин по който се е предвижвала до тях, лицата с които е работила. При тези данни, обосновано административният съд и органите на НОИ са приели, че за процесния период лицата, които са имали трудови договори не са осъществявали трудова дейност и съответно не са имали качеството на осигурени лица по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО, тъй като не е възникнало осигурително правоотношение предвид отсъствието на фактическия състав от хипотезата на чл. 10, ал.1 КСО. Съгласно чл. 92 ЗКПО ГДД и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължени лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Наличието на тази хипотеза подкрепя изводите на административния съд и органите на ТП на НОИ досежно невъзникналото процесно осигурително правоотношение. Предприети са били действия по служебно заличаване на данните, подадени от Готон ЕООД, гр. София по реда на чл. 3, ал.13 от Наредба 8 / 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица. Данните на жалбоподателката Василева са били заличени, който факт е с правно значение за процесния спор. Съгласно чл. 40, ал.1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст. Липсата на качеството на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 ДР на КСО във връзка с чл. 10 КСО прави получаваното обезщетение по чл. 50 и чл. 53 КСО недължимо. Съгласно чл. 114, ал.2, т.2 КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Новите данни и документи, имащи значение за определяне правото, размера и срока на изплащане на обезщетенията на Р. Василева сочат тяхната недължимост. Налице е нормативно предвиденото задължение за възстановяване на недължимо получените обезщетения. Издадените актове от органите на НОИ правилно са били ценени от административния съд като законосъобразни. За тях не са налице пороците по чл. 146 АПК и оспорването срещу тях правилно е било отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение