Решение № 8369 от 14.8.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция ОДОП гр.София против решение 508 от 30.01.2023 год. на Административен съд София - град постановено по адм. д. 5430 по описа за 2021 год. на този съд, с което е отменен по жалба ПРЕВАНТИВНИ СИСТЕМИ ЗА СИГУРНОСТ ООД Ревизионен акт (РА) Р-22221020001615-091-001/19.01.2021 год. поправен с РА за поправка на РА П-22221021018402-003-001/01.02.2021 год. издадени от Ф. Йоневска-орган възложил ревизията и Т. Вуканина ръководител на ревизията частично потвърден с решение 562 от 09.04.2021 год. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДОДОП/ - гр. София, с който РА на дружеството са установени данъчни задължения в общ размер на 9 681, 85 лева и 858, 65 лева лихви за забава за данъчен период м.12.2019 год. по ЗДДС. С решението дирекция ОДОП е осъдена да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 3 150 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон - основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че инвентаризацията е правилно извършена и същата отговаря на действителното положение. Инвентаризацията е извършена в присъствието на управителя и с неговото участие, който се е подписал на всяка страница от инвентаризационния опис. В следствие на извършената инвентаризацията и установените липси на основание чл.79, ал.1 от ЗДДС е извършена корекция на ползвания данъчен кредит. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на РА като правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.161 от ДОПК за всяка инстанция по 1 219 лева, както и разноските за държавна такса за касационната инстанция в размер на 84, 24 лева. Ответникът ПРЕВАНТИВНИ СИСТЕМИ ЗА СИГУРНОСТ ООД чрез адв. Г. Гайдаров в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а оспореното първоинстанционно решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил по жалба на ПРЕВАНТИВНИ СИСТЕМИ ЗА СИГУРНОСТ ООД горепосочения ревизионен акт, с който са установени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 10 899, 79 лева главница и 981, 52 лева лихва за данъчен период м.12.2019 год., които с решението на директора на дирекция ОДОП са изменени съответно на 9 681, 85 лева главница и 858, 65 лева лихви. На 10.12.2021 год. е извършено посещение от органите по приходи в обект стопанисван от дружеството, където е направена проверка на стоковите наличности и счетоводните записвания. Резултатите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка 0404154/10.12.2019 год., съгласно който при преброяването на стоките е установена наличност на стоки на стойност 98 331, 67 лева. Установено е, че за периода 10.12.2019 год. 31.12.2019 год. са закупени стоки на стойност 6 117, 69 лева, са продадени стоки на стойност на 13 519, 54 лева, съгласно протокол от 27.12.2019 год. има брак на стоки на стойност 6 090, 50 лева, дебитното салдо на сметка 304 към 31.12.2019 год. е 132 585, 44 лева. Органите по приходи са установили, че е налице липса на стоки на стойност 47 746, 50 лева, за която е налице хипотезата на чл.79, ал.1 от ЗДДС, поради което е извършена корекция като е начислен данък в размера на ползвания данъчен кредит и съответните лихви за забава. За да отмени РА административният съд е приел, че същият е издаден от оправомощен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма. При извършване на данъчната ревизия не са допуснати съществени процесуални нарушения. Издаденият РА е валиден административен акт противно на твърденията на оспорващото дружеството, тъй като срокът по чл.117 от ДОПК е инструктивен и неспазването му не препятства правото на защита на ревизираното лице. Във връзка с установеното от фактическа страна съдът е приел, че РА е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Позовал се е на нормата на чл.79, ал.1 от ЗДДС, съгласно който регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит, като е приел, че липса е фактическо положение, при което счетоводно показани като налични стоки не се намират физически. Установяването на липсите се документира с протокол след извършване на инвентаризация, при която се проверяват и установяват активи-дълготрайни материални активи, продукция, незавършено производство и парични средства в каса. Съдът е приел, че органите по приходи не са извършили надлежно инвентаризацията, тъй като от съдържанието на приложения по преписката инвентаризационен опис към 30.11.2019 год. не може да се изведе извод, че това е именно инвентаризационен опис. В приложения към РД инвентаризационен опис се съдържа само наименование на продуктите/материалите, мярка и стойност към 30.11.2019 год. като ръчно срещу някои от тези позиции са дописвани и задрасквани числа, за които не става ясно какво представляват. Инвентаризационният опис следва да съдържа информация за наименованието на стоките/материалите, мерната единица и колона, където в която да се попълнят установените наличности. В случая представения инвентаризационен опис не съдържа информация за фактическото установяване чрез преброяване, претегляне, измерване или друг способ. В първоинстанционното производство от страна на оспорващото дружество е представен инвентаризационен опис към 31.12.2019 год. с посочена стойност на стоките 132 585, 44 лева. Видно от заключението на вещото лице тази стойност съответства на салдото на счетоводна сметка 304-Стоки в оборотната ведомост на синтетичните счетоводни сметки към 31.12.2019 год. Като е установил горното първоинстанционният съд е приел, че в хода на административното производство органите по приходи са изградили изводите си изцяло на инвентаризационен опис, който е съставен в противоречие с изискванията на ЗСч, поради което съдържанието му е изцяло компрометирано. Поради това съдът преценя издадени РА като неправилен и незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционният съд, поради което на основание чл.221, ал.2 от АПК не намира основание да ги преповтаря. Изводите на органите по приходи за наличие на липси се основават на изготвения от тях инвентаризационен опис към 30.11.2029 год. От съдържанието на описа обаче не става ясно какво количество от съответната стока фактически е намерено при извършената проверка. Дори да се приеме, че за част от стоките е посочено някакво количество, то за друга част видно от ръчно надрасканите използвани думи около, приблизително, сбирщина, кашон, не може да се направи никакъв извод относно това какво точно е установено по време на проверката и дали изобщо е извършено някакво преброяване. В случая ревизиращите не са извършили надлежно въпросната инвентаризация и незаконосъобразно са приложили чл. 79, ал. 1 от ЗДДС. Хипотезата на чл.79, ал.1 от ЗДДС е приложима при установяване на приспадане на данъчен кредит от регистрирано лице за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката. Установяването на липси е фактическо положение, при което конкретни стоки определени по вид и количество, които са осчетоводени като налични към определен момент фактически липсват. Липсите се установяват при извършване на инвентаризация като съгласно § 1, т. 5 от ДР на Закона за счетоводството "инвентаризация" е процесът на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. За установяване на спорните липси ревизиращите органи се позовават на извършена "инвентаризация" към 30.11.2019 год. Както обаче правилно приема АССГ, предвид установеното по-горе относно съдържанието на инвентаризационен опис, като компрометирано, не са налице доказателства, че към 30.11.2029 год. липсват стоки на дружеството на стойност на 47 745, 68 лева. Напротив-налице са достатъчно писмени доказателства включително приетото заключение на вещото лице, че към 31.12.2019 год. не са установени липси- съгласно инвентаризационния опис към тази дата стойността на стоките е 132 585, 44 лева точно колкото е салдото на сметка 304-Стоки. В тежест на органа по приходите е да установи съществуването на фактите довели до начисляване на данък, а от събраните при ревизията и представите по делото доказателства не се установява по категоричен начин, че е била налице липса на стоки, което е първата предпоставка за начисляването на данъка. Предвид гореизложеното не са налице предпоставките за начисляване на ДДС на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС. Като неоснователни се преценяват възраженията на касатора относно инвентаризационния опис. Дадените обяснения от управителя на дружеството по време на проверката по никакъв начин не би следвало да влияят на органите по приходи да съставят инвентаризационния опис съгласно изискванията на ЗСч и коректно да попълнят необходимата информация, съгласно непосредствено установеното от тях при фактическото преброяване на стоките. Полагането на подпис от управителя на всяка от страниците от описа означава единствено, че същият се е запознал със съдържанието им. Целта на инвентаризацията е органите по приходи лично и непосредствено да установят действителната фактическа наличност на стоките и същата да намери отражение в описа, а не същият да се съставя под диктовка на управителя на дружеството. По изложените съображения съдът намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото. Следва да се осъди НАП да заплати на ПРЕВАНТИВНИ СИСТЕМИ ЗА СИГУРНОСТ ООД претендираните разноски за настоящата инстанция за адвокатски хонорар в размер на 3 000 лева съгласно представен договор за правна помощ, пълномощно и доказателства за реалното заплащане на сумата. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, изр.първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение