Решение № 4941 от 25.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), чрез юрк. Сибинова срещу решение 6918/23.11.2020 г., постановено по адм. дело 9450/2021 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност и необоснованост. Иска се неговата отмяна. Претендира разноски. Ответната страна С. Василева в писмен отговор и в открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна с правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на АССГ е отменена заповед РД-16-023/09.09.2021 г., издадена от началника на ДНСК, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1, чл. 90, ал. 1, т. 5, чл. 92, ал. 1 и чл. 97, ал. 1 в срока по чл .94, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на С. Василева, главен експерт в отдел Събиране на вземанията, дирекция Правна при ДНСК е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното й правоотношение. Административният съд е изложил мотиви, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправните разпоредби. По отношение на извършените дисциплинарни нарушения, изразяващи се в неизпълнение на служебните задължения, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителката Василева, съдът е достигнал до фактическа констатация за недоказано извършване в мотивите на акта липсват доказателства за точен ден и място на описаните деяния, определени като виновно неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Съдът е счел, че липсата на отбелязване на дата на извършено конкретно нарушение от служителката е пречка за осъществяване на контрол относно срока за налагане на дисциплинарното наказание по чл.94, ал.1 ЗДСл. Съдът е изложил съображения и относно издаване на процесния акт в противоречие с императивните норми на чл. 91 и чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, установяващи задължителни правила при определяне вида и размера на конкретното дисциплинарно наказание, съответно при водене на дисциплинарното производство от страна на дисциплинарно наказващия орган. Предвид мотивираните от съда съображения за налагане на дисциплинарното наказание при непълно и необективно изясняване на обстоятелствата по спора, включително и при ограничаване правото на защита на дисциплинарно наказания служител, както и при липса на съответствие между доказателствата по делото и приетото за установено от страна на административния орган, решаващият състав на АССГ е постановил отмяна на оспорената заповед на началника на ДНСК като незаконосъобразна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилна е преценката на първоинстанционния съд за това, че дисциплинарно наказващият орган и издател на заповедта е допуснал нарушение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, която разпоредба дава възможност на държавния служител да изложи своите мотиви за конкретни действия или бездействия, представляващи нарушения, в чието извършване е уличен, както и да посочи доказателства за това. Според цитираната разпоредбата дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Разпоредбата е императивна и неизпълнението й води до отмяна на заповедта без обсъждане на наличието на материалноправните предпоставки за издаването й предвид разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. Изслушването на С. Василева и протоколирането на нейните обяснения в писмен вид на 08.09.2021 г. в хода на образуваното дисциплинарно производство не е изпълнение на законовото задължение на началника на ДНСК, наложил наказанието с оспорената заповед. Органът, налагащ наказанието "уволнение", преди да издаде заповедта за налагането му е длъжен да спази процедурата по чл. 93, ал. 1 ЗДСл, независимо дали държавният служител вече е изслушан от друг орган или друг служител в администрацията. При доказано основание по чл. 93, ал. 2 от ЗДСл, решаващият съд не следва да разглежда спора по същество налице е изрично предвидено в закона основание за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание, което не се влияе от изводите за реално осъществяване или недоказване на вменените на служителя дисциплинарни нарушения. Независимо от горното, първоинстанционният състав е извършил цялостна проверка за законосъобразност на заповедта, като е изследвал подробно наличните по преписката данни относно всяко едно от посочените в акта нарушения, възприети от органа като усложнен състав на дисциплинарно нарушение, обуславящо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Като е достигнал до заключение за наличие на основание за отмяна на оспорената заповед, поради недоказаност на така описаните в заповедта нарушения на служебната дисциплина от страна на Василева, допуснати пороци във формата на акта и нарушено право на защита, административният съд е постановил решение в съответствие със закона и фактите по делото, а доводите на касатора в противоположен смисъл следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Предвид изложеното, настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение на АССГ е валидно, допустимо и правилно, тъй като не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението следва да се остави в сила. Ответната страна не е направила разноски и не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение