Решение № 15443 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10524/2020 г.

Решение № 15443 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10524/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от И. Атанасов от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 190/8.07.2020 год., постановено по адм. дело № 658/2019 год. по описа на Административен съд – Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000818007384-091-001 от 1.07.2019 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 194 от 16.09.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Варна при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводите на първостепенния съд не съответстват на събраните доказателства. Намира, че в хода на ревизията на са установени основанията за провеждането й по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Сочи, че в началното салдо на изготвения за 2012 г. паричен поток необосновано не са включени наличните средства от продажба на имот през 2011 г. в размер на 150 000 лв., получените суми по два банкови кредита през 2007 г. в размер на 150 000 лв., както и 20 000 лв. от сватбата на сина му, в резултат на което неправилно са определени размерите на разполагаемите средства през ревизираните периоди. Акцентира, че в хода на ревизионното производство е представена детайлна справка за придобитите и разходвани средства в периода 2007- 2017 г., но тя не е ценена нито от органите по приходите, нито от съда. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП" –Варна, чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд –Добрич е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-03000818007384-091-001 от 1.07.2019 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 194 от 16.09.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Варна при ЦУ на НАП, с който за И. Атанасов са установени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 21 423. 55 лв. и лихва за забава в размер на 13421. 06 лв., както и за 2013 г. в размер на 10 069. 82 лв. главница и 5 285. 01 лихва за забава. За да достигне до извод за неоснователност на предявеното оспорване първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 5 и т. 7 ДОПК. Установеността им е обоснована със съставените на лицето парични потоци за ревизираните периоди, въз основа на които е констатирано превишение на разходваните над получените от ревизирания средства. След анализ на относимите към него обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК органите по приходите са формирали данъчни основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК и са установили допълнително дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. и 2013 г. в горепосочените размери, ведно с лихви за забава. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която не е кредитирано частично от съда поради необоснованост. Разпитани са и свидетелите А. Атанасова, Н. Иванова, Н. Демирева, И. Асенов, И. Хасан и Н. Иванов, чиито показания са ценени от решаващия състав с оглед възможната им заинтересованост и липсата на други доказателства, които да подкрепят изложеното от тях. След анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност първостепенният съд е приел, че те подкрепят наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 5 и т. 7 ДОПК, обосноваващи проведеното облагане по аналог. Счел е, че между страните не са спорни разходите на ревизирания, които са включени в паричните потоци за 2012 г и 2013 г. Спорът се концентрира върху размера на началното салдо към 1.01.2012 г. Според задълженото лице, при определяне на началното салдо следва да се съобразят получените от него средства от продажба на имоти през 2011 г., от два банкови кредита от 2007 г. в общ размер на 150 000 лв. и от сватбата на сина му в размер на 20 000 лв. В тази връзка съдът е съобразил, че в хода на ревизията и на съдебното производство не са представени каквито и да е доказателства, от които да се направи обоснован извод, че сумата от 150 000 лв., получена от кредити през 2007 г. е била налична към 1.01.2012 г. Подчертал е, че според собствените обяснения на ревизирания, дадени по повод на започнала ревизия на "Катеричка " ЕООД, тези средства са вложени в търговската дейност на дружеството. Според приложената от ревизирания таблица с вложените парични средства за отчетната 2007 г. и двете суми по банковите кредити от 100 000 лева и 50 000 лева са внесени в касата на дружеството, с оглед на което съдът е приел, че законосъобразно органите по приходите не са признали тези средства като разполагаеми към началото на 2012 г. Решаващият състав е достигнал до същия краен извод относно декларираната от ревизирания сума от 20 000 лв., сочена като спестени парични средства от сватбата на сина му. Въз основа на показанията на разпитаните свидетели той е приел, че сватбата е била проведена през м. януари 2009 г., но липсват доказателства, че събраните суми не са похарчени и са запазени към 1.01.2012 г. Съобразил е, че според показанията на всички свидетели събраните от сватбата пари са били дарение за младоженците, както и, че разходите за сватбеното тържество са били значителни по своя размер. Поради това е счел, че законосъобразно органите по приходите не са включили сумата от 20 000 лв. към началното салдо за 2012 г. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че правилно сумата от 150 000 лева, представляваща приход от продажба на два поземлени имота по нот. акт № 107/2011 г. не е включена в размера на началното салдо към 1.01.2012 г. Независимо, че е установено, че пълната сума от 150 000 лв. е преведена по банковата сметка на ревизирания на три равни вноски съответно на 4.07.2011 г., 15.07.2011 г. и 8.12.2011 г., решаващият състав е взел предвид липсата на доказателства за нейната наличност в брой към 1.01.2012 г. В хода на ревизията е констатирано, че постъпилите суми са изтеглени през 2011 г. касово от И. Атанасов, като в приложената таблица с предоставените средства от собственика на "Катеричка" ООД през 2011 г. е посочена именно сумата от "150 000 лева – продажба на зем. земя". В обобщение съдът е формирал извода, че презумптивната вярност на констатациите в РА не е опровергана в хода на съдебното производство, с оглед на което органите по приходите точно са определили размерите на облагаемите данъчни основи и на допълнително дължимия данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и лихви за забава. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради игнориране на събраните доказателства. Същите са подробно обсъдени поотделно и в съвкупност, в резултат на което са формирани обосновани фактически и правни изводи. Правилно е заключението, че ревизионното производство законосъобразно е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Установеността му е подкрепена от извършения от органите по приходите анализ на декларираните и/или получените приходи на ревизираното лице и на имущественото и финансовото му състояние за ревизираните периоди. При констатираното несъответствие между тях обосновано е прието, че облагането следва да се проведе по аналог. Противно на твърдението на касатора, първостепенният съд е обсъдил представената от него справка в хода на ревизионното производство и обосновано е приел, че посочената в нея разполагаема сума към 31.12.2011 г. в размер на 339 016. 60 лв. не следва да се възприема като начално салдо за ревизираната 2012 г. Този извод е формиран след обстоен анализ на сочените от ревизирания източници на приходи в корелация с липсата на доказателства за разполагаемост към 01.01.2012 г. със средствата от двата кредита, от продажбата на земеделска земя и от сватбата на сина му. При преценката на ангажираните доказателства законосъобразно решаващият състав е ценил декларацията на ревизирания, че не разполага с налични парични средства в началото и в края на ревизираните години като извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, което се подкрепя и от останалите събрани доказателства. Несподелима е тезата в касационната жалба, че в хода на ревизията органите по приходите са нарушили принципите на служебно начало, добросъвестност и право на защита, установени в чл. 5 и чл. 6 ДОПК. Такъв извод не следва от некредитирането на представената от ревизирания справка за разходвани и получени средства за периода 2007- 2017 г., тъй като ревизиращите не са длъжни да ценят съдържанието й като вярно, а следва да формират изводите си въз основа на събраните доказателства. В тази връзка те не само са изискали, но и са приобщили към ревизионната преписка получената информация от всички посочени в РД банки за налични сметки на ревизирания и движенията по тях, но от предоставените данни не се установява, че към 1.01.2012 г. задълженото лице е разполагало със заявената сума. Както правилно е приел първостепенният съд, установеността на получаването на сумата от 150 000 лв. по двата банкови кредита от 2007 г. не доказва, че придобитите средства са съхранени от задълженото лице и са разполагаеми към 1.01.2012 г. Заключение за наличността им не следва и от обстоятелството, че двата кредита не са погасени към началото на 2012 г., тъй като липсват доказателства, че в периода 2008 - 2011 г. средствата от кредитите са съхранени. В тежест на ревизирания е да докаже този твърдян от него положителен, благоприятен факт, но тъй като това не е сторено, то обосновано решаващият състав е приел неустановеното за неосъществено. Настоящият касационен състав напълно споделя мотивите на първостепенния съд досежно невключването в началното салдо на сумата от 20 000 лв. и 150 000 лв., сочени като спестени парични средства от сватбата на сина на ревизирания и приход от продажба на два имота по НА № 107/2011 г. Съобразно чл. 172 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК решаващият състав законосъобразно е ценил показанията на разпитаните роднини на ревизирания с оглед всички други данни по делото и възможната им заинтересованост, в резултат на което правилно е приел, че събраните на сватбата на сина на задълженото лице суми са дарени на младоженците и дори да се приеме, че поради непълнолетието на сина на Атанасов полученото е съхранявано от бащата, то с навършване на пълнолетието му пред 2010 г. парите би следвало да са му предоставени. При наличието на изготвена и представена таблица за предоставените от ревизирания през 2011 г. на "Катеричка" ООД средства, в която фигурира сумата от "150 000 лв. – продажба на зем. земя" правилен е изводът, че изтеглените касово суми от продажбата по НА № 107/2011 г. не са разполагаеми към 1.01.2012 г. С оглед изтеглянето на голяма част от продажната цена от банковата сметка на ревизирания непосредствено преди отпътуването на Атанасова за Полша, обосновано съдът не е кредитирал показанията й, че не е получила полагащата й се част от платената при продажбата сума. Ето защо, достигайки до заключението, че в хода на ревизията точно е определено началното салдо за 2012 г. в съставения паричен поток, а от там и данъчните основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК за ревизираните данъчни периоди и допълнително дължимия данък, АС- Добрич правилно е приел, че оспореният РА е законосъобразен. Като е отхвърлил жалбата срещу него той е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 2035, 97 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, състав на Първо отделение на ВАС