Решение № 12970 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6667/2012 г.
ВАСII отделение18.10.2012 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 56 от 5.04.2012 г. по адм. дело № 5/2012 г. на Административен съд - Ловеч. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12970 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6667/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Балкан" АД Ловеч против решение № 56 от 5.04.2012 г. по адм. дело № 5/2012 г. на Административен съд - Ловеч, с което е отменена заповед № КД-14-11-1394/12.12.2011 г. на началника на СГКК-Ловеч. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението, като се иска отмяната му. Ответната страна Петър Кирчев Трифонов взема становище за недопустимост на касационната жалба. Началникът на СГКК - Ловеч не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно /отменената заповед е издадена по искане на касатора/ и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорването за допустимо - направено от заинтересувана страна по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, а заповедта за незаконосъобразна - издадена при съществено нарушение на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, респ. процедурата по чл. 53, ал. 3 ЗКИР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно и обосновано от събраните по делото доказателства, административният съд приема, че оспорването е допустимо като предявено от заинтересувано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Оспорващият Петър Кирчев Трифонов е записан в КР на с. Шипково като собственик на имот с идентификатор 8312.22.514, в границите на който са нанесени процесните два нови имота с изменението, което се оспорва. Затова неговите права се засягат от изменението и той има право на жалба срещу него, а постановеното по нея съдебно решение е допустимо. Правилен и съответен на материалния закон е изводът на съда за материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност на оспорената заповед. Изменение на одобрени КК и КР, когато съдържат непълноти и грешки, се извършва въз основа на акт за непълноти и грешки, подписан от пряко заинтересуваните собственици - чл. 53, ал. 3 ЗКИР или в изпълнение на влязло в сила съдебно решение - чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Касае се за съдебно решение по специалния иск за собственост с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, което със сила на присъдено нещо разрешава спора за материално право по отношение на имот, конкретно обозначен с граници и площ. Това съдебно решение трябва да има действие по отношение на всички заинтересувани страни, за да ги обвърже със СПН. То напълно замества писменото съгласие на заинтересуваните лица за промяната в КК и КР. Съдебните решения, на които се позовава касаторът, не разрешават спора за материално право по отношение на новонанесените имоти в границите на имота, записан в КР като собственост на Петър Трифонов. При отхвърляне на ревандикационен иск не се формира СПН по отношение притежанието на собствеността върху имота от ответника /какъвто е касаторът в тези производства/. Отделно от това, ответникът Петър Трифонов не е страна по едно от делата и решението няма действие за него. Затова приложените към заявлението на касатора съдебни решения не могат да бъдат материалноправно основание за исканото изменение на КК и КР на с. Шипково, а одобреното такова е незаконосъобразно и правилно е отменено с обжалваното решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,