Решение № 12360 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5873/2023 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Цонева, подадена чрез адв. П. Цонева против Решение 113/18.04.2023 г., постановено по адм. дело 499/2022 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата М. Цонева против Ревизионен акт (РА) Р-03001822000181-091-001 от 26.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 202 от 17.10.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че решението преповтаря изводите на органите по приходите и почива на недостоверни и недоказани факти. Претендира се отмяна на решението и отмяна на издадения РА, както и присъждане на разноски. Ответникът - директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, не везма становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Цонева против РА Р-03001822000181-091-001 от 26.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 202 от 17.10.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, с който на М. Цонева, в качеството и на самоосигуряващо се лице, са установени задължения за периода 2016 г. 2020 г. за: 1/. годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ: главница 4 520,33 лв. и лихви 1 841,12 лв., 2/. данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ: главница 677,32 лв. и лихви 73,57 лв., както и 3/. задължения за ДОО за самоосигуряващо се лице: главница 6 629,52 лв. и лихви 2 680,71 лв. 4/. задължения за здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице: главница 2 796,06 лв. и лихви 1 195,74 лв., и 5/. задължения за универсален пенсионен фонд на самоосигуряващо се лице: главница 2 367,00 лв. и лихви 972,35 лв.. В хода на ревизията е прието за установено, че за ревизирания период М. Цонева регулярно е извършвала услуги по регистрация на моторни превозни средства (МПС), собственост на чуждестранни румънски граждани или български дружества с представляващи и управители румънски граждани по години, както следва: за 2016 г. 198 бр.; за 2017 г. 232 бр.; за 2018 г. 125 бр.; за 2019 г. 103 бр. и за 2020 г. 38 бр. Услугите са извършвани срещу заплащане, като Цонева не е отчитала тази дейност чрез ЕТ, не е декларирала доходи от тази дейност с годишна данъчна декларация (ГДД) и не е заплащала данъци. Прието е за установено, че доходите на Цонева в периода 01.01.2016г. - 31.12.2020г., които не са декларирани от нейна страна, са доходи от търговска дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от Търговския закон (ТЗ) - услуги по регистрация на моторни превозни средства (МПС), като данъчната основа е формирана от броя на извършените по години услуги по регистрация на МПС, умножени по 60 лв., колкото е прието, че е цената на услугата по регистрация на МПС от независими лица. Отделно от това е прието за установено, че извършваните от Цонева разходи за 2020 г. превишават получените доходи. Превишението е прието като недеклариран и облагаем доход, респективно за данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ. С Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК изх. Р-03001822000181-113-001 от 10.03.2022 г., Цонева е уведомена, че данъчните основи за определяне на годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, данък върху годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО за периода 2016 г. - 2020 г. ще бъдат определени по реда на чл. 122 и чл. 124а от ДОПК. Съдът е приел, че няма спор, че Цонева не е подавала и ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизирания период, като по делото се установява, че същата е получател на доходи за осъществяваната от нея дейност по предоставяне на услуги по регистрация на МПС-та, поради което е осъществено основанието по чл.122, ал.1, т.1 ДОПК. Приел е, че са налице данни за укрити приходи или доходи и липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, като основания по чл.122, ал.1, т.2 и т.5 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Посочил е, че извършваната от лицето дейност несъмнено е търговска и за нея лицето е следвало да води счетоводна отчетност, каквато в случая липсва, което изпълнява и хипотезата на т. 4. Приел е, че при наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 1, т.2, т.4 и т. 5 от ДОПК за ревизирания период органите по приходи законосъобразно са определили по основание и размер задълженията по ЗДДФЛ и допълнителни задължения за осигурителни вноски на жалбоподателката. За всички невнесени в срок публични задължения законосъобразно е начислена и съответната лихва за забава. Решението е правилно. Първоинстанционничт съд е извършил пълна и обективна проверка за наличието на основанията за прилагане на чл. 122 ДОПК и правилно е счел въз основа на доказателствата по делото, че по безспорен и категоричен начин се установява наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, а именно: укрити приходи или доходи, формирани от осъществявана дейност като ЕТ през ревизирания период, изразяваща се предоставяне на услуги по регистрацията на автомобили пред контролните органи, както и по чл.122, ал.1, т.1 ДОПК - до започване на ревизията не е подадена декларация за реализираните приходи. Допълнително определените данъчни задължения са вследствие на констатациите в хода на ревизията за извършвана от РЛ независима икономическа дейност, свързана с регистрация на автомобили на база представените от ОД на МВР - Русе, Сектор "Пътна полиция" справки за извършени регистрации на МПС и заявления за регистрации на МПС, нотариално заверени пълномощни и документи за регистрация на МПС, представени и съставени при регистрацията на автомобилите в МВР. От посочените справки, правилно съдът е установил общо извършените услуги по регистрация на МПС в КАТ от Цонева по години, както следва: за 2016 г. 198 бр.; за 2017 г. 232 бр.; за 2018 г. 125 бр.; за 2019 г. 103 бр. и за 2020 г. 38 бр., а при определяне на цената на извършените услуги по регистрация на МПС, правилно са взети предвид обобщени данни за приходите на други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия. В този смисъл е неоснователен довода на касатора, че решението на първоинстанционния съд преповтаря изводите на органите по приходите и почива на недостоверни и недоказани факти. Всички факти, въз основа на които са изградени изводите за реализирани приходи от регистрация на МПС са доказани със справки за регистрирани автомобили и цената на услугата по регистрация, която е определена в размер на 60 лева, въз основа на данни за приходите на други лица, упражняващи същата дейност, включително и данните за такава цена на услугата по регистрация на МПС, извършвана от бившия съпруг на РЛ. А от друга страна, от жалбоподателката не са ангажирани никакви доказателства за опровергаване на тези констатации. Настоящата инстанция споделя изводът на съда, че правилно е установен размерът на данъчната основа и размерът на публичноправните задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ по години, съответно и лихвата върху главниците. Правилно като законосъобразни са приети установяванията на органа по приходите по отношение данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. Правилни са изводите на съда свързани с установените задължения на ревизираното лице за обществено осигуряване. С оглед установеното по делото, че задълженото лице е получавало доходи от търговска/стопанска дейност като търговец без регистрация, поради което има качеството на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, то е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка, след като извършва търговска дейност на свой риск и за своя сметка и от която получава доходи, които са осигурителни, предвид техния произход от полагане на труд. По отношение на тези парични средства е установено, че са с източник трудова дейност и представляват осигурителен доход, върху който се дължат ЗОВ на основание чл. 124а ДОПК. В този смисъл е и приетото от Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд Тълкувателно решение 2 от 02.02.2022 г. по тълкувателно дело 8/2020 г. С оглед изложеното, съдебното решение на първостепенния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски на касатора не се дължат, а такива не следва да се присъждат и на ответника по касация, доколкото не са поискани и доказани. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, първо отделение