Решение № 7848 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4492/2014 г.
ВАСПетчленен състав10.06.2014 г.докладчик Албена Радославова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на Димитър Крумов Павлов от гр. София за отмяна на определение № 7373/09.12.2013 г., постановено по адм. д. № 11119/2013 г. по описа на АССГ, II отделение - 41-ви състав, оставено в сила с определение № 893/23.01.2014 г. по адм. д. № 711/2014 г. по описа на ВАС, IV отделение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7848 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4492/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на Димитър Крумов Павлов от гр. София за отмяна по чл. 239 от АПК на определение № 7373/09.12.2013 г., постановено по адм. д. № 11119/2013 г. по описа на АССГ, II отделение - 41-ви състав, оставено в сила с определение № 893/23.01.2014 г. по адм. д. № 711/2014 г. по описа на ВАС, IV отделение. Моли влязлото в сила определение на АССГ да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, Димитър Павлов се явява лично и поддържа молбата за отмяна на всички, посочени в разпоредбата на чл. 239 от АПК основания. Представя писмени доказателства. Ответникът, началникът на РДНСК - София, редовно призован, не изпраща представител. Молбата за отмяна е предявена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по смисъла на чл. 237 от АПК, от страна по делото, за която актът е неблагоприятен и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С определение № 7373/09.12.2013 г., постановено по адм. д. № 11119/2013 г. по описа на АССГ, II отделение - 41-ви състав, оставено в сила с определение № 893/23.01.2014 г. по адм. д. № 711/2014 г. по описа на ВАС, IV отделение, съдът е оставил без разглеждане иска на Димитър Павлов срещу ДНСК за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди в размер на 30 000 лв и неимуществени вреди в размер на 20 000 лв, причинени му от три броя заповеди на началника на РДНСК-ЮЗ за премахване на незаконни строежи: "външна тоалетна", "барака" и ограда, съответно: заповеди № № ДК-02-СО. 128/31.07.2008 г.; ДК-02-СО. 129/31.07.2008 г. и ДК-02-СО. 130/31.07.2008 г. и е прекратил производството по делото. За да постанови прекратителното си определение, АССГ е приел, че, въпреки дадените на ищеца указания за отстраняване нередовностите на исковата му молба, същият в посочения от съда 7-дневен срок не е отстранил тези недостатъци - не е индивидуализирал претенциите си за имуществени и неимуществени вреди по пера, като не е посочил какъв размер от тези вреди претендира от всяка една от трите заповеди за премахване на незаконни строежи. Отделно от това ищецът не е представил и доказателства че административните актове, от които претендира настъпването на вредите, са отменени като незаконосъобразни било по административен, било по съдебен ред, което съставлява самостоятелно основание за недопустимост на исковата молба. По горните съображения АССГ е постановил прекратителното си определение, оставено в сила от ВАС, IV отделение. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретни, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239 от АПК основания. Доколкото молителят в съдебно заседание твърди, че претендира отмяна на влязлото в сила съдебно решение на всички основания, посочени в чл. 239, т. 1 - 6 от АПК, настоящият съдебен състав следва да се произнесе изрично за наличието на всяка една от тези законови предпоставки. В конкретния случай не е налице основание за отмяна на съдебното определение по чл. 239, т. 1 от АПК. В хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Павлов не твърди в молбата си за отмяна наличието на такива нови обстоятелства или доказателства. Въпреки, че към молбата за отмяна молителят представя писмени доказателства, част от които не са представени в производството по издаване на подлежащите на отмяна съдебни актове, тези доказателства не са "нови" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК на две основания: същите са били известни на молителя към образуване на производството пред АССГ и, едновременно с това, не са от съществено значение за делото. Липсва основание за отмяна на съдебния акт и в хипотезата на чл. 239, т. 2 от АПК, която предполага наличието на установена по надлежния съдебен ред неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът или престъпно действие на страната в процеса, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Такива твърдения не се съдържат в молбата за отмяна и доказателства в тази насока не са представени в отменителното производство. Не са налице и основанията за отмяна по чл. 239, т. 3 от АПК, доколкото Павлов не навежда твърдения определението на АССГ, чиято отмяна иска, да е основано на документ, признат по надлежния ред за подправен или на акт на съд или друго държавно учреждение, който впоследствие да е бил отменен. Липсват материалноправните предпоставки за отмяна на влязлото в сила съдебно определение и на основание чл. 239, т. 4 от АПК . В тази хипотеза отмяна може да се иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се претендира. В конкретния случай предмет на молбата за отмяна е прекратително определение на АССГ, оставено в сила с определение на ВАС, поради което и с оглед характера на съдебния акт, чиято отмяна се иска - определение, а не решение, разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение. Не е налице и основанието на чл. 239, т. 5 от АПК. Не се сочат конкретни оплаквания как и по какъв начин молителят е бил лишен от възможността да участва в производствата по делата и в кое точно от тях, за да се приеме, че са налице предпоставките на посочената разпоредба. Павлов не твърди, а и не доказва наличието и на основание за отмяна по чл. 239, т. 6 от АПК. При липса на условията за отмяна, визирани в чл. 239, т. 1-6 от АПК, искането на Димитър Павлов следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав