Решение № 8244 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4834/2016 г.

Решение № 8244 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4834/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение № 164 от 26.01.2016 г., постановено по адм. д. № 922/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което съдът в производство по чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) да заплати на П. П. П. сумата от 2 000 (две хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за сумата над 2 000 лева до 6 600 лева. Предвид изхода на делото съдът е осъдил ГДИН да заплати в полза на съда разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 60 (шестдесет) лева, платени от бюджета на съдебната власт. Първата касационна жалба е подадена от П. П. П., изтърпяващ наказание понастоящем в З. П., чрез процесуалния му представител адв. Бонев. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт в частта, с която искът е отхвърлен и уважаване на иска в пълен размер. Втората касационна жалба е подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния представител юрк. Дойчинова. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в частта, в която искът е уважен и отхвърляне на иска изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен и при спазване на законоустановения срок, поради което са процесуално допустими. По същество касационните жалби са основателни. С обжалваното решение Административен съд - П. е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на П. П. П. сумата от 2 000 (две хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в "неудобство и унижение, незачитане на човешкото достойнство, стрес, безсъние и главоболие, в следствие на недостатъчна светлина, и поради нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС и поставянето на ищеца в условия за изтърпяване на присъдата, които не отговарят на тези изисквания", ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил искът му за сумата над 2 000 лева до 6600 лева като неоснователен и недоказан. Основателно е оплакването на касационните жалбоподатели за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, в която обстоятелствата относно претърпените вреди са описани така: недостатъчна жилищна площ; постоянно светеща изкуствена светлина през цялото денонощие, която е довела до безсъние и главоболие; липса на санитарен възел и течаща вода - ищецът твърди, че ползва кофа 10-12 л за ходене до тоалетна, в резултат на което е изпитвал неудобство и унижение, засегнато е човешкото му достойнство, изпитвал е стрес и е получил хемороидална болест; недостатъчна светлина, в резултат на което е увредено зрението му. Наред с оплакванията относно санитарно-битовите условия и влошеното му здравословно състояние, ищецът сочи, че изпитва болка и нежелание за живот, тъй като администрацията на затвора бездейства да му осигури работа и да го изведе от изолатора чрез изменение на режима на изтърпяване на наказанието. В исковата молба процесният период е фиксиран с начален момент - 20.01.2009 г. и краен момент - датата на подаване на исковата молба - 09.04.2015 г. В съдебното решение липсват фактически установявания в кои килии е бил настанен ищецът през процесния период и при какви условия, налице са неясни и вътрешно противоречиви констатации относно това дали е достатъчна жилищната площ и светлината (изкуствена и естествена) в килиите, където е настаняван, има ли санитарен възел и течаща вода. Не са обсъдени заключението на СТЕ, нито показанията на разпитаните свидетели, нито представените писмени доказателства. Не става ясно кои констатации на ВЛ по СТЕ съдът кредитира и кои не, както и въз основа на кои от тях е формирал извода си за претърпени вреди от ищеца. Без да конкретизира начален и краен момент, съдът на стр. 4 от съдебното решение приема липса на санитарен възел и течаща вода за период повече от година и пет месеца, а на стр. 5 - за период от 6 години и три месеца. Относно двете заболявания, за които се твърди в исковата молба, липсват мотиви на съда дали са представени относими доказателства. За първото заболяване (хемороидална болест) въобще липсват констатации в съдебното решение, а искането за СМЕ е оставено без уважение в закрито заседание без излагане на конкретни мотиви, от които да става ясно защо е неоснователно. За второто заболяване (увреждане на зрението) в мотивите директно има констатация, че е настъпило, без съдът да конкретизира вида на заболяването, от какви документи се установява и кога е диагностицирано. При определяне на размера на обезщетението първоинстанционният съд е приел, че са доказани следните вреди: неудобство и унижение, незачитане на човешкото достойнство, стрес, безсъние и главоболие и очно заболяване в следствие на недостатъчна светлина, а в диспозитива възпроизвежда същото съдържание на вредите без очното заболяване. В диспозитива въобще не е посочен процесният период, а съдържанието на вредите е описано неясно. Наред с пропуските на съда да обсъди всички оплаквания на ищеца относно санитарно-битовите условия и здравословното му състояние, съдът възпроизвежда съдържанието на задължения на администрацията на ответника, за чието неизпълнение няма оплаквания в исковата молба - става въпрос за престой на открито и за обзавеждане с легла и спални принадлежности, с което излиза извън предмета на спора. На последно място, съдът не е изложил мотиви относно оплакванията на ищеца за неосигурена работа в затвора и искането му за изменение на режима, включително дали исковата молба в тази част е редовна и допустима. По изложените съображения решението на административния съд като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва ясно и точно да очертае предмета на спора, да обсъди всички оплаквания и искания на ищеца, да обсъди представените по делото писмени доказателства и приетото по делото заключение на СТЕ и при необходимост от специални знания да допусне СМЕ, която да установи дали ищецът страда от сочените в исковата молба заболявания и от кога, кога са диагностицирани и какво е било състоянието му през процесния период, включително как са се отразили условията в затвора върху него. С оглед резултата от касационното обжалване разноски на страните за настоящата инстанция не следва да се присъждат. Всички направени в производството разноски, включително и тези пред касационната инстанция, върнала делото за ново разглеждане, следва да се съобразят от съда, който се произнася по съществото на спора при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд