Решение № 7494 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1578/2021 г.

Решение № 7494 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1578/2021 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. К., чрез адв. Г. като процесуален представител, против решение № 888 от 09.11.2020 г., постановено по адм. дело № 382/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 281 от 12.02.2020 г. на кмета на община Пазарджик. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорения административен акт. Касаторът претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответниците - кметът на община Пазарджик, чрез пълномощника си юрк. В., и Б. А., чрез пълномощника си адв. Ч., в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за което съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на настоящия касатор против заповед № 281 от 12.02.2020 г. на кмета на община Пазарджик, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне изпълнения от него незаконен строеж: "Двуетажна жилищна сграда", строеж V-та категория, попадаща върху поземлени имоти с идентификатори 55155.502.1056 и 55155.502.1057 по КККР на гр. Пазарджик, съставляващи съответно УПИ X-1056 и УПИ XI-1057 в квартал 301 по плана на гр. Пазарджик, с посочен административен адрес. В административния акт е прието, че строежът е изграден от носеща стоманобетонова конструкция: колони, греди, пояс, плочи и тухлена зидария върху ивични бетонови основи с размери 7, 50 м. /8, 0 м. и височина 5, 50 м. до кота стреха. Покривът е четирискатен, от дървена конструкция, покрита с дъсчена обшивка и керемиди. Сградата е с положена дограма, настилки, външни и вътрешни мазилки. Захранена е с вода и електричество и се ползва по предназначение. Посочено е, че сградата навлиза в чужд УПИ XI-1057, собственост на Б. А.. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Обосновава извод за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който е незаконен поради липса на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. С оглед установеното време на извършване на строителството - след 2008 г. достига до заключение, че за процесния обект не са налице предпоставките по § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което не е търпим и законосъобразно е разпоредено премахването му. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция приема, че обжалваното решение е недопустимо в частта, в която е постановено с участието на Б. А. като заинтересована страна в качеството му на собственик на имота, в който попада част от разпоредения за премахване незаконен строеж. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните служебно. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Надлежни страни в съдебно - административното производство по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж са адресатите на акта и административният орган, който го е издал. Адресат на акта може да бъде собственикът или извършителят на строежа. В случая адресат на заповедта е оспорващият в първоинстанционното производство, който е посочен от органа като извършител на строежа. Като собственик на съседния имот и подател на сигнала до административния орган, Б. А. не попада в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, тъй като заповедта за премахване не засяга непосредствено неговите законни права и интереси, нито създава задължения за него. Недопустимо е претендирането на неблагоприятни правни последици в чужда правна сфера. По тези съображения решението подлежи на обезсилване в частта, в която е постановено с участието на Б. А. като заинтересована страна. Производството по делото в тази част следва да се прекрати. Решението в отхвърлителната му част е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти са установени след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително заключението на съдебно - техническата експертиза. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно първоинстанционният съд приема, че процесният строеж е изпълнен без строителни книжа, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Изграден е след 2008 г. Доводите на касатора за търпимост на сградата не са подкрепени с доказателства, които по безспорен начин да установят твърденията му относно времето на изпълнение около 1971 г. в резултат на отстъпено право на строеж в полза на неговия баща. От заключението на вещото лице е видно, че в одобрения кадастрален и регулационен план за тази част на гр. Пазарджик от 1981 г. процесната сграда не е заснета, т. е. не е съществувала към този момент. По делото не се доказва изграждането на сградата във вида, в който е установена в констативния акт и в заповедта, също и в последващ период, но преди 1987 г. Дори и да се приеме, че е имало стара постройка, която е пристроена и надстроена, то от една страна е невъзможно да бъде отграничена от съществуващата на място, а от друга - това не изключва изискването за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. Според заключението на вещото лице разпоредената за премахване сграда не е идентична със заснетата такава като квадратура и разположение по действащата кадастрална карта, одобрена през 2008 г., не е отразена и в действащия към момента регулационен план на гр. Пазарджик. В кадастралната карта е отразена като едноетажна жилищна сграда с площ 51 кв. м. Предмет на административния акт е двуетажна жилищна сграда с други параметри. Изводът на съда, че строежът във вида към момента на издаване на оспорената заповед, е изпълнен след 2008 г., се основава на свидетелските показания, които са обсъдени наред с приетите по делото писмени доказателства. В тази връзка правилно са кредитирани показанията на брата на касатора, според който преди 20 години строежът е представлявал две колиби, които преди 4-5 години са съборени и на тяхно място е построена процесната сграда. В този смисъл са и показанията на собственика на съседния УПИ XI-1057, в който частично попада нареденият за премахване строеж. Правилно съдът не кредитира показанията на сестрата на касатора относно времето на изграждане на постройката като противоречащи на останалите, приети по делото доказателства. С оглед времето на изпълнение на строежа настоящата съдебна инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд за неприложимост на хипотезите за търпимост, предвидени в § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което не следва да се обсъжда въпросът относно предвижданията за нискоетажно жилищно застрояване в УПИ X-1056 на калкан със съседния УПИ, както и допустима ли е частично сградата по сега действащия застроителен план на града. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, че съдът не е обсъдил приложените по делото нотариално заверени декларации от А. Д. и С. Д. относно годината на изпълнение на строежа. В тях се декларира построяването преди 1987 г. на едноетажна, еднофамилна жилищна сграда, както е нанесена в одобрената кадастрална карта, но със съдържанието им не се оборват констатациите за извършено впоследствие пристрояване и надстрояване на същата в западна и източна посока, както и завършването й във вида, в който е установена от органа. Неоснователни се явяват и възраженията на касатора за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо ненадлежно уведомяване за започнатото административно производство. Действително констативният акт неправилно е съобщен по реда на § 4, ал. 2, изр. 2 ДР ЗУТ - чрез залепването му на строежа, но това обстоятелство би имало значение, ако е довело до невъзможност за жалбоподателя да упражни правото си на защита срещу издадения въз основа на него административен акт. В настоящия случай с подаването на жалбата до съда това негово право е осъществено в пълна степен, като в хода на съдебното производство са релевирани всички възражения против направените от органа констатации и са събрани исканите доказателства. Предвид изложеното, обжалваното решение в частта, в която е отхвърлено оспорването срещу заповедта е постановено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което съдебният акт като правилен следва да се остави в сила. При този изход по спора и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на административния орган за присъждане на направените по делото разноски, такива следва да бъдат присъдени в полза на община Пазарджик в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение