Решение № 42 от 4.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12507/2010 г.

Решение № 42 от 4.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12507/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на "Софийска вода" АД, гр. София срещу решение № 4919 от 15.04.2010 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 4205 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата срещу т. 1 и 2 от предписания № 518 от 23.03.2006 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират допуснати нарушения, съставляващи основания за касационна отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, освен че се оспорва компетентността на органа, издал предписанията, предмет на контрол по първоначалната жалба. Твърди се, че КЗЛД е действала извън предоставената й със Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) компетентност. На следващо място се твърди, че съдът неправилно е приел, че не се касае за хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗЗЛД, като се прави позоваване на Общите условия за предоставяне на В и К услуги от оператора "Софийска вода" АД, както и на чл. 11, ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. В писмено становище до съда се прави позоваване и на Закона за счетоводството и на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. По изложените съображения се моли, решението на тричленния състав на Върховния административен съд да се отмени, като на касатора се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба не е взела становище. Заинтересованата страна оспорва жалбата. Намира я за неоснователна, а решението на съда за правилно и законосъобразно, като моли, то да бъде оставено в сила, по изложените писмени съображения. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното предписание не е издадено от некомпетентен орган, поради което не е нищожно, като се позовава на чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗЗЛД. На следващо място счита, че напълно обосновано и законосъобразно съдът е приел, че за "Софийска вода" АД, като администратор на лични данни, няма обективни данни които да налагат обработването и запазването на ЕГН на абонатите. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя е и неоснователна, по следните съображения: Тричленният състав на Върховният административен съд, трето отделение, е бил сезиран с жалба от "Софийска вода" АД срещу т. 1 и 2 от задължително предписание, направено с писмо № 518 от 23.03.2006 г. на КЗЛД. Със задължителното предписание КЗЛД е задължила "Софийска вода" АД да преустанови събирането и обработването на ЕГН на абонатите си, както и да унищожи в 30-дневен срок събраните до момента на получаване на задължителното предписание ЕГН в индивидуалните партиди на абонатите, тъй като целите за събирането им са отпаднали (чл. 7, ал. 1 Закона за счетоводството (ЗСч). Тричленният състав на Върховният административен съд, в производството по реда на чл. 226 АПК и според установеното от петчленния състав по адм. д. № 298/2009 г. на ВАС е приел, че "Софийска вода" АД безспорно е администратор на лични данни, както и че в правомощията на КЗЛД е да даде задължително предписание до администраторите на лични данни. От приложените писмени доказателства е приел за установено извършената проверка и резултатите от нея, отразени в констатациите. Въз основа на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД и като е съпоставил предмета на дейност на акционерното дружество е направил извод, че предмета на дейност на дружеството не попада в никоя от седемте точки на нормата за да има необходимост от обработването на ЕГН на абонатите, като са разгледани поотделно хипотезите на т. 2, т. 3 и 6. За неоснователно е прието и позоваването на чл. 203 от Закона за водите и чл. 410, ал. 1 ГПК, включително и на чл. 7 ЗСч. По изложените мотиви жалбата е прието за неоснователна и недоказана, поради което е отхвърлена. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Наведеният довод в касационната жалба за нищожност на задължителното предписание, като издадено от некомпетентен орган е неоснователно. Според чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗЗЛД КЗЛД издава задължителни предписания до администраторите във връзка със защитата на личните данни. От удостоверение № 8046 от 29.09.2005 г., издадено от КЗЛД на "Софийска вода" АД на основание чл. 14, ал. 4 ЗЗЛД, според редакцията на нормата действала към момента на издаване на удостоверението, се установява, че акционерното дружество е вписана под този номер в регистъра на администраторите на лични данни, който понастоящем е публичен. От данните по делото се установява, че производството пред КЗЛД е започнало по реда на чл. 38 ЗЗЛД, като според правомощието си по чл. 38, ал. 2 КЗЛД може да издаде задължителни предписания. От изложеното следва, че задължителното предписание е издадено от компетентен орган, при спазване на съответния ред, форма и цел, а твърдението за нищожност е неоснователно. Неоснователен е и следващият довод в касационната жалба, че за жалбоподателя е налице хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗЗЛД. В касационната жалба се навеждат нови твърдения, различни от първоначалните по този пункт от жалбата, като позоваването е вече на чл. 56 и 63 от Общите условия за предоставянето на В и К услугите. Представените общи правила са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, но те не попадат в изключението на чл. 1, ал. 6 ЗЗЛД, поради което позоваването на тях е неоснователно. Последният довод относно изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗСч е също неоснователен. Никъде в чл. 7 не е въведено изискването за отбелязването на ЕГН на физическото лице в първичния счетоводен документ, а позоваването на чл. 84 ДОПК е относимо за търговците, вписани в регистъра на НАП. Впрочем ноторно известно е, че при издаването на фактури за дължимите суми по предоставянето на В и К услугите физическите лица, потребители на услугите се обозначават с клиентски номер, а не с ЕГН, от което следва, че обработването на ЕГН е излишно дори и за целите на счетоводството. По изложените съображения не са налице твърдените в касационната жалба нарушения, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от касатора, с оглед на изхода на спора е неоснователно, поради което ще следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия,