Решение № 12781 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 346/2009 г.

Решение № 12781 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 346/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Елена - СВ 97" ЕООД, гр. Ловеч, представлявано от Ваня Георгиева Младенова, чрез процесуалният си представител адв. Оля Ботева срещу Решение № 417/17.11.2008 г., постановено по адм. дело № 271/2008 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, първи състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 1100459 от 7.12.2007 г., издаден от ръководител на екип при ТД на на НАП - гр. Ловеч, потвърден с Решение № 83/27.02.2008 год. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново, в частта, с която на дружеството са определени данъчни задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит както следва: за данъчни периоди м. 10, м. 11, м. 12.2003 год и м. 01.2004 год. в размер на 45699,84 лв. и лихви в размер на 20578,63 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон и при нарушаване на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и неправилно е прието, че има основания на дружеството да бъдат определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в общ размер на 45699, 84 лв. и лихви в размер на 20578, 63 лв. Счита се, че Съдът неправилно е приложил нормата на чл. 6 във вр. с чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.) като е приел, че по фактурите не са налице реални доставки. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество, с което да се отмени обжалвания РА като незаконосъобразен. Претендират се разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Велико Търново изразява становище в писмен отговор, в който заявява, че оспорва жалбата. Претендира оставяне в сила на атакуваното съдебно решение и присъждане на разноски, представляващи юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Великотърновският административен съд е приел, че жалбата е неоснователна, предвид липсата на доказателства, установяващи реалното извършване на доставки по процесните фактури и данъчния орган правилно е отказал приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 10, м. 11, м. 12.2003 год и м. 01.2004 год. в размер на 45699, 84 лв. и лихви в размер на 20578, 63 лв. и е оставил в сила обжалвания РА. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (в редакцията за процесния период), данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДПК. Правилно Великотърновският административен съд е преценил, че от заключението на съдебно - счетоводната експертиза, неоспорена от страните, се установява, че по отношение на по - голямата част от фактурите за процесните данъчни периоди са изпълнени изискванията във връзка с начисляването на ДДС и счетоводната им отчетност. Само това обаче не е достатъчно, за да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. Касаторът не е представил нито пред данъчния орган, нито пред съда доказателства, които да оборят направените в РА констатации за липса на техническа и кадрова обезпеченост за извършването на доставките. На вещото лице също не е било възложено като задача да извърши проверка дали по отношение на процесните фактури е налице реалност на доставките, нито са представени писмени доказателства в тази насока. Правилно съдът е приел, че не са представени доказателства за наличието на подходящи помещения за съхраняване на стоката, за начина на транспортиране на стоката от седалището на доставчиците до търговските обекти на жалбоподателя и с оглед липсата на реалност на доставките е отказал да признае правото на данъчен кредит на дружеството. При преценката на възраженията в касационната жалба, следва да се има предвид, че същите по същество преповтарят тези, изложени до директора на Дирекция "ОУИ" и до Административен съд - Велико Търново. В касационната жалба неоснователно се твърди, че мотивът, поради който Съдът е отхвърлил жалбата на касатора против отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Бобо и сие-90-Божинов" ООД, бил липсата на регистрация на доставчика по ЗСТЗ. От текста на съдебното решение, касаещо тази констатация в РА, обаче се установява, че мотивите отново са свързани с липсата на доказателства за реалност на доставката. Касационната жалба е неоснователна и в частта, в която се твърди, че по фактурираните доставки от "Раймекс" ЕООД право на данъчен кредит следва да се откаже на ДЕлена С. В. 97" ЕООД, но в размер различен (по - малък) от определения в РА. По отношение на тези доставки е установено, че предходен доставчик е "МРС Комерс" ЕООД, чиито доставчик е отново касатора - ДЕлена С. В. 97" ЕООД. Според касатора отказаният данъчен кредит следва да е в общ размер на 193 лв., като същият се получава като разлика между размера на ползвания данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "Раймекс" ЕООД и размера на "начисления" от касатора ДДС по фактурите, издадени към "МРС Комерс" ЕООД. Освен изложените от Съда аргументи за неоснователност на жалбата срещу РА в тази част, следва да се посочи, че касаторът не е поставял задача на вещото лице да извършва проверка и дава заключение дали ДДС по фактурите, издадени към "МРС Комерс" ЕООД данък действително е начисляван от него, съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Данъчният кредит по процесните доставки е отказан именно поради обстоятелството, че не са представени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на фактурираните доставки на стоки - брашно, пшеница, зрял боб и капачки. Съдът правилно е установил, че касаторът не е ангажирал доказателства, както за предаването на стоките между участниците във веригата, т. е. за прехвърлянето на собствеността върху тях, така и за тяхното действително съществуване, а оттам и на едно от условията за възникване на правото на данъчен кредит. Останалите възражения в касационната жалба касаят законосъобразността на РА в оспорваната пред Съда част, а не неправилност на процесното решение. На същите АдСВТ е дал подробен и мотивиран отговор. Не представляват касационни основания и изложените в касационната жалба съображения относно счетоводните записвания и характеристика на счетоводни сметки. В тази връзка се явяват неоснователни и оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт, доколкото горните изводи на съда са изградени при обсъждане на фактите и обстоятелствата по делото, направено при условията на чл. 188, ал. 1 от ГПК. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Великотърновският административен съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника се дължи юрисконсулско възнаграждение, но такова не се присъжда, тъй като същият не е бил представляван от юрисконсулт пред настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,