Решение № 12051 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7981/2017 г.

Решение № 12051 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7981/2017 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Георгиев, против решение № 75 от 15.05.2017 г., постановено от Административен съд – Кюстендил, по адм. д. № 78/2016 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се оспорват изводите на съда относно немотивираността на процесното уведомително писмо, в частта му, с която от оторизираната за подпомагане сума е прихваната сума в размер на 8605, 52 лв. Според касационния жалбоподател законосъобразно прихващане по причина наложени санкции за бъдещ период е възможно без вземането да е ликвидно и изискуемо, а е достатъчно неговото установяване с акт на компетентния административен орган. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и претендира присъждане на направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът – Р. Стоянова от [населено място], обл. Кюстендил, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Табутова, която с писмен отговор пледира за оставяне в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно постановено. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото от страна на съда е направена правилна преценка за липса на мотиви в процесното уведомителното писмо в частта му, с която е прихваната сума в размер на 8605, 52 лв., доколкото са посочени три възможни хипотези в колона "прихванати суми", без да е конкретизирано коя от хипотезите е налична. Участващият по делото прокурор споделя мотивирания извод на съда за незаконосъобразност на атакуваното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, в частта, с която е извършено прихващане по предходното уведомително писмо за кампания 2013 г., защото също е било оспорено и към момента на извършеното прихващане не е било влязло в сила и не е могло да послужи като изпълнително основание. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 75 от 15.05.2017 г. е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания"("АЕП") от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2014 г. с изх. № 02- 100- 6500/ 4387 от 15.10.2015 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта, с която е извършено прихващане на част от оторизираната по АЕП сума за 2014 г. в размер на 8605, 52 лв. и административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията в мотивите на съдебния акт. Със същото решение ДФ "Земеделие" е осъден да заплати на Р. Стоянова направените по делото разноски в размер на 510 лв. За да достигне до този резултат Административен съд – Кюстендил е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния за това административен орган в рамките на законовите му правомощия - чл. 20а, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП и има за предмет правомощия от кръга на визираните по чл. 20, т. 5 от ЗПЗП и чл. 10, ал. 1, т. 17 от Устройствения правилник във връзка с чл. 11, ал. 2 от същия, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалните разпоредби. В мотивите на съдебното решение подробно са анализирани доводите на земеделския производител и на административния орган, както и приетите писмени доказателства, от които е изведено заключение за незаконосъобразност на процесното уведомително писмо и връщане преписката на органа за ново разглеждане заявлението на Р. Стоянова. Съдът е преценил, че от съдържанието на процесното писмо не става ясно на коя от изброените три възможни хипотези се е позовал административният орган за извършеното прихващане в размер на 8605, 52 лв., което е равносилно на липсата на мотиви Първостепенният съд е изложил подробни мотиви по отношение на извършеното прихващане на част от оторизираната субсидия, въз основа на акт, който не е бил влязъл в сила, което е в противоречие и с нормата на чл. 5б от Регламент/ЕО/ № 885/2006. Първостепенният съд е счел, че липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт налага отмяната на уведомително писмо с изх. № 02- 100- 6500/ 4387 от 15.10.2015 г., в частта му, с която е извършено прихващането. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо постановено. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, тъй като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на съдебното решение точно е констатирано, че процесното уведомително писмо, в оспорваната му част за удържаната сума от 8605, 52 лв. е постановено в противоречие с материалния закон. За така посочената сума в уведомителното писмо е посочено в таблица № 2 на стр. 7, че тази сума представлява удържана сума, а в обясненията под таблицата са посочени три хипотези за удържане на суми: 1. санкции от предходни периоди или 2. недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или 3. приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Нито в уведомителното писмо, нито в предхождащата и съпътстваща неговото издаване документация, са изложени мотиви защо сумата от 8605, 52 лв е удържана от земеделския производител. В тази връзка следва да се посочи, че е недопустимо мотивите на административния акт да бъдат излагани от органа едва в хода на съдебното производство, посочвайки, че прихващането е извършено със санкция за бъдещ период, наложена с уведомително писмо по АЕП за 2013 г., изх. № 02-100-6500/4167 от 24.09.2014 г. Непосочването на фактически и правни основания за издаването на акта от страна на административния орган е порок във формата на акта, който препятства, както възможността за упражняване на контрол върху същия, така и възможността за организиране на адекватна защита срещу него и съставлява самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. В съответствие с чл. 59, ал. 1 от АПК актът на административния орган следва да е мотивиран, като следва да съдържа фактически и правни основания за издаването - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, за да може адресатът на акта да се защити срещу него и да се осъществи ефективен съдебен контрол относно наличието на предпоставките за извършеното в случая прихващане. Първостепенният съд е правилно е преценил, че процесната сума е удържана на основание на предходно уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по АЕП за кампания 2013 г. с изх. № 02-100-6500/4167 от 24.09.2014 г. на и. д. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", което е било оспорено по съдебен ред и Административен съд - Кюстендил го е отменил като незаконосъобразно, като е постановил решение № 48/7.03.2016 г. по адм. дело № 29/2015 г., което е било обжалвано пред ВАС. С Решение № 2361/24.02.2017 г. по адм. дело № 5507/2016 г. на ВАС, решението на Административен съд - Кюстендил е оставено в сила. От тук първостепенният съд е извел обоснован извод, че вземането на ДФ "Земеделие" от наложената санкция за бъдещ период, към датата на издаване на атакуваното уведомително писмо от 15.10.2015 г. досежно кампания 2013 г., не е било ликвидно и изискуемо и с него незаконосъобразно и без основание е извършено прихващане. АС - Кюстендил точно е констатирал, че прихващането е извършено в разрез с разпоредбата на чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията, която определя начина, по който се уреждат всички неуредени задължения на бенефициера. В цитираната норма не е регламентирано това да става чрез предварително изпълнение на задължение, което не е установено по основание и размер. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се оставя без уважение. На основание чл. 143 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 500 лв. - договорено и платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на възнаграждението, защото съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 година, минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗПЗП, които дела безспорно са без определен материален интерес, е 500 лева, поради което претендираният размер е в рамките на установения минимум. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,