Решение № 461 от 22.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1471/2013 г.

Решение № 461 от 22.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1471/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е по чл. 423 НПК, образувано по искане на Р. П. К., подсъдим по нохд № 2064/2010 г. на Видинския районен съд и внохд № 223/2011 г. на Видинския окръжен съд. В съдебно заседание искането се поддържа от осъденият и от служебният му защитник. В писмените бележки от последния се твърди, че К. не е знаел за наказателното преследване срещу него, тъй като и досъдебното, и съдебното производство са проведени в негово отсъствие. Иска се делото да се върне за ново разглеждане от районния съд. Становището на прокурора е за оставяне на искането без уважение, тъй като не са налице предпоставките нито по ал. 1, нито по ал. 5 на чл. 423 НПК. ВКС установи: С първоинстанционната присъда - № 314 от 18.V.2011 г. - Р. П. К. е признат за виновен в това, че в съучастие като съизвършител с Т. Б. Т. и С. А. Б., е осъществил на 27.IV.2010 г. във Видин опит към кражба на 125 м проводник с тегло 118.75 кг. и обща цена 2 138 лв., собственост на БДЖ, Енергосекция - София, който опит останал недовършен по независещи от волята на дейците причини, е реализиран от тримата след предварително сговаряне, използване на техническо средство, а от К. - и при условията па опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК, за което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 НК Р. П. К. е осъден при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, търпими при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. С въззивното решение - № 126 от 17.Х.2011 г. - горната присъда е потвърдена. Искането за възобновяване е допустимо с оглед на страната, която го прави и актовете, чиято отмяна се иска, които са сред изчерпателно изброените в чл. 419 НПК и не са проверявани по касационен ред. Искането е допустимо и с оглед на срока по чл. 423, ал. 1 НПК: К. е задържан от компетентните органи в Италия на 9.ХI.2011 г. на основание издадена от компетентните органи в България ЕЗА № Р-318 от 3.IV.2012 г., екстрадиран е и е постъпил във Врачанския затвор за изтърпяване на наказанието по горепосочената присъда на 19.IV.2013 г., а искането за възобновяване е заведено в същия затвор на 13.VI. с.г. под № Р-1127. Основания за уважаване на искането за възобновяване няма нито по ал. 5 на чл. 423 НПК - видно от писмо изх. № Р-318 от 19.VII.2013 г. на Видинската районна прокуратура - нито по ал. 1 на същия член. Досъдебното производство-повдигане на обвинението, разпит и запознаване с материалите от разследването - е проведено изцяло присъствено за К. К. е участвал и в първите три съдебни заседания в първата инстанция, проведени на 25.I., на 8.III. и на 29.III.2011 г., като в първото от изброените заседания съдът му е връчил препис от обвинителния акт, а в следващите две от изброените заседания К. се е явил с упълномощения от него Е. В., адвокат от Видинската АК /съдебни протоколи на л. 29, 43-47 и 63-66,и пълномощно на л. 42 от първ. д./. Уведомен от съдебно заседание за датата на следващото, на 12.IV. с. г. К. не се е явил, тъй като два дни преди това, на 1.IV. 2011 г., е напуснал страната през ГКПП Брегово и повече не се е завръщал до задържането му в Италия /справка на л. 90 от първ. д./. Обобщаването на изложеното налага констатацията, че е налице втората от изброените в чл. 423, ал. 1 НПК хипотези - след изпълнението на процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК подсъдимият не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина-изключваща възобновяването на наказателното дело. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС