Решение № 2901 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14183/2012 г.

Решение № 2901 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14183/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Стара Загора, чрез процесуалния представител юрк. Вълчева, против решение № 157/12.10.2012 г., постановено по административно дело № 206/2012 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което по протест на прокурор в Районна прокуратура - Стара Загора е прогласена нищожността на решение Решение № 435 по протокол № 26 от 30.04.2009 г. на Общински съвет Стара Загора. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда-несъобразяване с всички доказателства по делото и неправилно приложение на материалния закон - § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН) и чл. 14, ал. 2,3 и 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС) Касационният жалбоподател моли решението да се отмени и да се отхвърли протеста. В откритото съдебно заседание на ВАС не изпраща процесуален представител. Ответникът - Районна прокуратура - Стара Загора не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, че обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и е обосновано. Счита, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Сочи, че правилно съдът е приел, че решението на Общинския съвет е нищожно, в която връзка намира, че съдът правилно е приел, че в настоящия случай е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите (ЗК), вр. чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от Закона за водите /ЗВ/ в редакцията му в Д. В. бр. 34-2001 г. /а именно процесните обекти да бъдат предоставени на концесия, а не да се отдават под наем по реда на ЗОС. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна. Предлага решението като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС - Стара Загора се е развило по протест на прокурор от Районна прокуратура - Стара Загора, с искане за обявяване нищожността на Решение № 435 на Общински съвет Стара Загора, прието на заседание, проведено на 30.04.2009 г. Съдът е събрал относимите доказателства, които подробно е обсъдил и е приел за установено, че с оспорения административен акт, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 14, ал. 7 ЗОбС, чл. 14, ал. 2 и 3 ЗОбС и чл. 20, ал. 3 НРПУРОС, е дадено съгласие за отдаване под наем чрез търг на обекти- публична общинска собственост, както следва: седем язовира, седем водоема и един рибарник за срок от 5 години и на четири водоема, един рибарник и едно мочурище за срок от 7 години. Обектите, предмет на оспорения административен акт са подробно описани и индивидуализирани в съдебното решение. Също така е прието за установено, че всички те представляват публична общинска собственост, видно от представените по делото актове за публична общинска собственост, подробно описани обсъдени от съда. При така установените факти, за които страните не спорят, включително и за вида на собствеността върху обектите, съдът е приел за несъстоятелно позоваването на ответника по протеста на § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН), съгласно който ако до влизането в сила на закона няма сключени договори по § 3, ал. 2, до предявяване на искането по реда на § 3, ал. 3, язовирите и микроязовирите - публична общинска собственост, могат да се отдават под наем по реда на чл. 12, ал. 4 ЗОбС. Съдът е приел, че тази разпоредба, впрочем непосочена в протестираното решение, е неприложима в случая, доколкото касае управление на язовири и микроязовири, които са били включени в имуществото на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, предназначени са за напояване и представляват част от напоителната система на създадени сдружения за напояване в съответната община, каквато приел, че настоящата хипотеза не е, като съобразил и факта, че по делото няма данни към датата на приемане на решението на ОбС язовирите да са включени в имуществото на търговско дружество или сдружение за напояване. Като краен извод съдът е приел, че след като процесните водни обекти са извън приложното поле на § 4, ал. 1, вр. § 3 от ПЗР на ЗСН, при тяхното управление приложение е следвало да намери разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗК, вр. чл. 19, т. 4, б. "в" ЗВ (в редакцията ДВ, бр. 34/2001 г.), тоест да бъдат предоставени на концесия, а не да се отдават под наем по реда на ЗОС. Посочил още, че процесните обекти, като публична общинска собственост, подлежат единствено на концесиониране, съгласно чл. 20 ЗВ и чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗК, поради което обосновал извод, че с изрична законова норма те са изключени от приложното поле на чл. 14, ал. 7 и чл. 14, ал. 1, 2 и 3 от ЗОС. Така постановеното решение е правилно. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Понастоящем се повдигат същите възражения против административния акт, които вече са разгледани от съда, но под формата на възражения за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда. Неоснователно е основното възражение за нарушение на материалния закон. Административен съд - Стара Загора точно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за концесиите /ЗК/ в относимата редакция /ДВ. Бр. 102 от 28 Ноември 2008 г./, съгласно който на концесия по реда на този закон се предоставят обектите от обществен интерес, представляващи обекти, имоти или части от имоти - публична държавна или публична общинска собственост и обекти, имоти или части от имоти - частна държавна или частна общинска собственост, и на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от Закона за водите в относимата редакция/ ДВ. Бр. 47 от 23 Юни 2009 г./, съгласно която управлението на посочените по-горе обекти, съгласно чл. 20 от с. з. се извършва чрез отдаването им на концесия, и които норми са специални по отношение на Закона за общинската собственост. Противно на твърдяното в настоящата жалба, в тази връзка съдът правилно е съобразил, че от представените по делото доказателства не се установява водните обекти да попадат в кръга на обектите по § 3 ПЗР на Закона за сдруженията за напояване, само в който случай и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2, до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3, язовирите и микроязовирите - публична общинска собственост могат да бъдат отдадени под наем по реда на чл. 12, ал. 4 ЗОбС, след съгласуване с надзорния орган, съобразно § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСН. Наред с изложеното следва изрично да се посочи, че разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН препраща към редакцията на чл. 12, ал. 4 ЗОбС по ДВ бр. 96/1999 г., преди изменението на ЗОС по ДВ бр. 101/2004 г., след което отдаването под наем на части от имоти - публична общинска собственост вече се урежда именно от чл. 14, ал. 7 ЗОС. И по отношение на имотите, за които е дадено съгласие за отдаване под наем на основание чл. 14, ал. 1, 2 и 3 ЗОС, съдът е извел законосъобразния извод, че те по силата на закона представляват публична общинска собственост, поради което отдаването им като частна общинска собственост е недопустимо. Следователно е правилен формираният от административния съд извод, че след като процесните водни обекти са публична общинска собственост и липсват данни да са включени в имуществото на търговско дружество или на сдружение за напояване, тоест изключени са от приложението на § 4, ал. 1 вр. § 3 ПЗР на ЗСН, релевантно в случая е правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, съгласно което обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. Както правилно е прието в обжалваното решение, обектите публична общинска собственост са изключени от приложното поле на чл. 14, ал. 7 и чл. 14, ал. 1, 2 и 3 ЗОбС по силата на императивна законова разпоредба. По изложените съображения ВАС намира, че административният съд е осъществил обоснована и правилна преценка за нищожност на оспореното решение на ОбС - Стара Загора, доколкото процесните водни обекти изобщо не са могли да бъдат предоставени под наем по реда на ЗОС. В случая е налице такова съществено нарушение на материалния закон, което обуславя извод за нищожността на приетия от ОбС - Стара Загора административен акт. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е обявил неговата нищожност. Посоченото в настоящата жалба решение № 1768 от 25.02.2005 г. по адм. д. № 10227/2004 г., IV отд. на ВАС касае фактическа обстановка, различна от настоящата. В тази връзка следва да се посочи, че оспореното решение е съобразено с константната практика на ВАС по идентични случаи-така напр. в решения № 8695 от 18.06.2012 г. по адм. д. № 6209/2012 г. и № 6143 от 02.05.2012 г. по адм. д. № 6181/2011 г., -двете на IV отд. на ВАС. Съдебното решение не страда от инвокираните от касатора пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което касационната жалба е неоснователна. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение.