Решение № 345 от 17.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 374/2009 г.

Решение № 345 от 17.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 374/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Ш. М. М. против въззивно решение № 62/13.05.2009 г. на Варненския апелативен съд, НО, постановено по внохд № 86/2009 г. с изтъкнати и поддържани доводи за явна несправедливост на наказанието и претенция за неговото намаляване по размер или замяна с пробация след прилагане на чл. 55 от НК. В с. з. пред ВКС, редовно призовани, гражданският ищец и неговия повереник, не се явяват. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 11/17.02.2009 г., постановена по нохд № 184/2008 г., Търговищкият окръжен съд е признал подсъдимия Ш. М. М. за виновен в това, че 31.08.2007 г., около 21. 30 ч., на ПП I-4, при управление на автобус "Темса - Даймонд" с ДК № С* в нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на М. Д., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК го е осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по чл. 66 от НК за срок от 3 години. На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Осъдил е подсъдимия да заплати на гражданския ищец С. Г. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2007 г., като е отхвърлил претенцията за разликата до предявения размер. В тежест на подсъдимия е било присъдено заплащане на разноските по делото. С въззивното решение постановената присъда е била изцяло потвърдена от Варненския апелативен съд. Касационната жалба е неоснователна. Доводите за явна несправедливост на наказанието поради несъобразяване на обема и тежестта на установени по делото смекчаващи обстоятелства, обуславящи приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК и налагане на наказание пробация или съответно намаляване на основното наказание лишаване от свобода и кумулативното по чл. 343г от НК на 3 месеца, са неоснователни. При определяне на вида и размера на наказанието, основно и кумулативно, двете съдебни инстанции са обсъдили и надлежно са оценили съобразно тяхната тежест и значение всички обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 от НК. Правилно индивидуализацията е била извършена при ползване на тази процесуална техника, а не предвидената по чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, в какъвто смисъл са били излагани претенции и пред въззивната инстанция, които са били отхвърлени с мотивирани съображения. За нейното приложение е необходимо положителна констатация не само за присъствието на множество смекчаващи обстоятелства или изключителни такива, каквито не са налице, но и при съпоставка с минимума на предвиденото наказание да определят, че то се явява несъразмерно тежко. В случая индивидуалната тежест на извършеното, обусловена от характера на нарушението в причинна връзка с резултата и формата на непредпазливост, е била добре съпоставена с констатирания голям брой смекчаващи обстоятелства, сред които е било отдадено нужното значение както на чистото съдебно минало на подсъдимия, неговите добри характеристични данни, липса на предходни нарушения на правилата за движение, а също и на приноса на пострадалата. Именно с оглед техния значителен превес правилно е определена и точната мярка за наказателно въздействие. В определените размери наказанието лишаването от свобода за срок от 6 месеца с прилагане на чл. 66 от НК и лишаването от правоуправление също за 6 месеца съответстват на извършеното и са достатъчни за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК. По делото не се установяват други обстоятелства, които да не са били взети предвид от въззивната инстанция и да пораждат необходимост от по-голямо смекчаване на наложеното наказание. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение