Решение № 16355 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9825/2011 г.

Решение № 16355 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9825/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторите Николай Апостолов и Сашо Димитров от гр. Свиленград са обжалвали решението от 06.06.2011 г. постановено по адм. д. № 1/2011 г. на Хасковския административен съд, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК-02-ЮЦР - 100/26.11.2010 г. на началника на РДНСК - Южен централен район като неоснователно. Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът РДНСК - Южен ценрален район не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. Съответни на докзателствата по делото са съображенията на съда за наличие на незаконен строеж, констатиран с костативен акт, послужил като основание за издаване на оспорения административен акт, за който е неприложима разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ с оглед годината- 1998 г. на изграждането му, извършен от касаторите и който е реализиран в имот публична държавна собственост, находящ се в прилежащата част на язовир "Ивайловград, " землището на с. Дъбовец и в нарушение на чл. 134, т. 3 ЗУТ. Според цитираната разпоредба е забранено строителството на стопански и жилищни постройки в крайбрежните заливаеми площи и прилежащи земи на водохранилищата. Законосъобразни са съображенията за наличие на хипотезата на чл. 225, ал. 2,т 2 ЗУТ и правилно е прието, както от административния орган, а така също и от съда неговото прамахване на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения административен акт, решаващият състав на съда е постановил решението в съотвествие с материалния закон и наведеното оплокване за неговото нарушение е неоснователно. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона, поради което същото е обосновано и постановено в отсъствие на отменителните основания по чл. 209, ал. 1,т 3 АПК. Като правилно и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение