Решение № 245 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12552/2015 г.

Решение № 245 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12552/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") гр. В. Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 342 от 29.09.2015 г., постановено по адм. дело № 691/2014 г., по описа на Административния съд - В. Т. (АСВТ), в частта с която е отменен Ревизионен акт (РА) № 151400436 от 10.06.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 348 от 01.09.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново в обжалваната му част, в която на "Е. Б. ВД" ЕООД от гр. П. за данъчни периоди по ЗДДС м. 01, м. 05, м. 06, м. 09.2011 г. и м. 04.2012 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 7 790 лв. по 9 бр. фактури, издадени от "Ю." ЕООД - гр. Р. и са начислени съответните лихви върху установените в резултат на това задължения, както и в частта, в която са присъдени разноски по компенсация. Касаторът - директорът на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново при ЦУ на НАП излага доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е приел, че от представените писмени и гласни доказателства се установява, че доставките са реални. Касаторът твърди, че съдът е отменил РА само въз основа на свидетелските показания на разпитаната в последното съдебно заседание свидетелка М. П., че неправилно са кредитирани представените по делото приемо-предавателни протоколи, тъй като същите са оспорени. По отношение на присъдените разноски по компенсация в касационната жалба се твърди, че съдът неправилно е направил прихващане, тъй като не е направено такова волеизявление от страните по делото. Поради това директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. велико Търново при ЦУ на НАП моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а жалбата на ревизираното лице да бъде изцяло отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът "Е. Б. ВД" ЕООД, чрез процесуалния си представител оспорва подадената от противната страна касационна жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред АСВТ е РА № 151400436 от 10.06.2014 г. на ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 348 от 01.09.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново, в частта, с която на ревизираното лице за данъчни периоди м. 12.2010 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 05, м. 06, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12.2011 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2012 г., м. 01 и м. 03.2013 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 33 508.66 лв. и лихви в размер на 8 247.74 лв. С първоинстанционното решение е отменен процесният РА, в частта, в която на "Е. Б. ВД" ЕООД от гр. П. за данъчни периоди по ЗДДС м. 01, м. 05, м. 06, м. 09.2011 г. и м. 04.2012 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 7 790 лв. по 9 бр. фактури, с предмет на доставка "оформяне на документи", "оценка на риска, съгласно договор", "обработка на документи, издадени от "Ю." ЕООД - гр. Р. и са начислени съответните лихви върху установените в резултата на това задължения и е отхвърлена жалбата на ревизираното лице в останалата част като са присъдени разноски по компенсация. Предмет на настоящия спор е решението в частта, в която е отменен РА. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. По делото не е било спорно, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно. Спорът по делото пред административния съд е бил дали издадените от "Ю." ЕООД на "Е. Б. ВД" ЕООД фактури документират реално извършени доставки. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика "Ю." ЕООД с оглед установяване на реалността на извършените от това дружество към жалбоподателя доставки. По време на ревизионното производство от страна на ревизираното лице и на доставчика са представени множество доказателства: 4 бр. договори за съвместна дейност между двете дружества, в които са били посочени предмета и поетите задължения на "Ю." ЕООД, изразяващи се най-общо в съдействие за намиране на клиенти, анализ и оценка на риска на работната среда, разработване на мерки и правила за условия на труд, обработка, съхраняване на документи, отчетност и др.; към всяка фактура са представени приемо-предавателни протоколи за приемане на извършената работа, като са посочени в тях и клиентите, осигурени със съдействие на изпълнителя, по отношение на които са извършени конкретните услуги; 4 бр. граждански договори, сключени между доставчика и физически лица, които са сочени като фактически изпълнители на услуги, във връзка с договорите с "Е. Б. ВД" ЕООД; счетоводни документи за осчетоводяване на издадените фактури и получените плащания по тях; документи за изплатени суми на други лица, вкл. и тези, с които са сключени договори във връзка с изпълнението по процесиите фактури. По време а ревизията е установено, че част от лицата, които са били наети за изпълнение на услугите от "Ю." ЕООД се намират в други правоотношения с дружеството жалбоподател, като напр. М. П., която е управител на "Мира консулт" ЕООД, което дружество осъществява счетоводното обслужване на "Е. Б. ВД" ЕООД. По делото е била назначена ССЕ и е разпитана свидетелката М. П. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства по делото и заключението на ССЕ, което е кредитирал и след анализ на всички доказателства, събрани по делото е приел, че процесните доставки на услуги са реално извършени. Обжалваното решение е правилно постановено. Неоснователен е доводът на касатора, че АСВТ е отменил РА в процесната част само въз основа на свидетелските показания на разпитаната в последното съдебно заседание свидетелка М. П. Съдът е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях правилно е приел, че доставките на услуги са реално извършени. По делото не е било спорно, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно, а от заключението по ССЕ се установява, че и доставчикът има редовно заведено счетоводство, като е спазил изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч) и ЗДДС, съставяйки всички необходими регистри, като заключението на вещото лице не е оспорено в тази част. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че фактурите са издадени въз основа на сключени договори, чието наличие и съдържание не се оспорват. Към фактурите са представени приемо-предавателни протоколи, които са двустранно подписани и подпечатени, като въз основа на тях се установява, че услугите са извършени от доставчика и са приети от ревизираното лице. АСВТ правилно е кредитирал представените по време на ревизията приемо-предавателни протоколи, като ги е обсъдил съвкупно с всички представени по делото доказателства. По делото са представени доказателства за кадрова обезпеченост на доставчика, а вещото лице по ССЕ е дало заключение, че на основание данните за кадрова обезпеченост на доставчика по процесните сделки, чрез сключване на граждански договори се обезпечава процеса на установяване на нови контакти, сключване на договори, провеждане на обучение и изготвяне на здравни досиета от страна на доставчика. АСВТ правилно е кредитирал показанията на М. П., която се сочи като извършител на част от услугите и която се е занимавала със счетоводното обслужване на дружеството жалбоподател и неговият доставчик през процесиите периоди. От свидетелските показания се установява, че с оглед на сключените договори между "Е. Б. ВД" ЕООД и "Ю." ЕООД П., заедно със свои служители, е поела допълнително работа по изготвяне на документите за отчитане на дейността по трудовата медицина, извършвана от ревизираното лице. Получените възнаграждения от свидетелката са отчитани при възложителя и са декларирани от Паскова в подавани от нея ГДД. Освен това по делото не е било спорно, че при извършване на проверки на лицата, сочени като клиенти на ревизираното лице като служба по трудова медицина, това обстоятелство е потвърдено, като документите на тези клиенти са обработвани по посочения начин от наети от "Ю." ЕООД лица. Освен това по време на ревизията е установено, че ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 15 810 лв. по 15 броя фактури, издадени от "Ю." ЕООД, като приходните органи са признали право на данъчен кредит в размер на 8 020 лв. по шест от фактурите, във връзка с които са представени документи и приемо-предавателни протоколи, които са оформени като представените към процесните девет фактури. Настоящият състав намира, че в РА органите по приходите не сочат като основание за отказ за признаване на правото на данъчен кредит наличието на данъчна измама. Съгласно решението на Съда на Европейския съюз по делото "М. П." ЕООД - решение по дело С-18/13 от 13.02.2014 г. обаче, именно данъчна измама трябва да бъде доказана във връзка с твърденията за липса на материална или кадрова обезпеченост, както и евентуални пропуски в счетоводната отчетност на доставчиците. При липса на установена данъчна измама, такива пропуски сами по себе си не могат да бъдат основание за отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че решението в обжалваната част е правилно постановено и при извършената проверка от настоящия касационен съдебен състав не се установи да са налице нарушенията, сочени от касатора, които да водят до отмяната му. Неоснователен е и доводът на касатора относно присъдените разноски. Решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предложение 1 АПК. Ответникът по касация не е претендирал разноски по делото, поради което такива не следва да му се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,