Решение № 13005 от 20.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8045/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Жекова, контролиращ служител в ГКПП - Аерогара София към ГПУ София към РДГП - Аерогара при ГДГП МВР, подадена чрез пълномощник юриск.А. Николова. Жалбата е срещу решение 2909 от 05.05.2021г. по адм. д. 963/2021г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. С него е отменен отказ за влизане в страната 4 от 02.01.2021г. на Р. Амие чрез законния й представител К. Амие, издаден от контролиращ служител в ГД Гранична полиция, ГКПП - Аерогара София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът твърди, че отказът за влизане в страната е обективиран в писмена форма, съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК. Твърди, че на чужденеца било отказано влизане в страната, защото бил с нередовен паспорт. Твърди още, че при постановяване на решението съдът не е взел предвид обстоятелството, че органа в случая действа при условията на обвързана компетентност. Моли съда да отмени постановеното решение на АССГ и вместо него да постанови друго, с което да остави в сила оспорвания отказ за влизане в страната. Ответникът по касационната жалба Р. Амие чрез законния си представител К. Амие и чрез, адвокат М. Дамянова и адвокат В. Панайотов, с представени писмени бележки, оспорват жалбата като неоснователна. Твърдят, че обжалваното съдебно решение било постановено съобразно материалния закон, в съответствие със съдопроизводствените правила и е напълно обосновано. Считат, че съдът правилно е приел, че оспореният отказ за влизане в страната е издаден в нарушение на материалния закон. Молят да бъде оставено в сила решението на АССГ. Претендират разноски за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Р. Амие чрез законния си представител К. Амие срещу отказ за влизане в страната 4 от 02.01.2021г., издаден от Контролиращ служител в ГД Гранична полиция, ГКПП Аерогара-София. С обжалваното решение е отменен обжалвания административен акт. За да постанови този резултат, съдът приел, че оспорваният отказ за влизане в страната е издаден от компетентен орган и обективиран в писмена форма. При проверка относно спазване на процесуалните правила при провеждане на административното производство, съдът не е установил допуснати съществени нарушения. Административният съд приел, че отказът противоречи на материалния закон, тъй като не следвало да се прилага разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, според която, чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква. Съдът е приел, че в оспорения акт невярно е посочено, че жалбоподателката е лишена от българско гражданство, доколкото в случаите по чл. 10 ЗБГ не би могло да се стигне до лишаване от такова. На следващо място е посочено, че съгласно чл. 49, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност би могло да се обявят за невалидни паспортите и заместващите ги документи, при наличието на предвидените там предпоставки, като съгласно ал. 2 невалидността се обявява от органа, който ги е издал. Според съда, налице са косвени доказателства за наличие на изявление на СДВР в този смисъл /като не е представен препис от същото/, което изявление е въведено и в Шенгенската информационна система. Волеизявлението на компетентния орган за обявяване на невалидност представлява индивидуален административен акт доколкото с него се засягат права, свободи и законни интереси по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Ето защо и като такъв, следва да се признае правната възможност да бъде оспорен. Преди това, за да може да го оспори, жалбоподателят следва да бъде надлежно уведомен за този акт. В случая според съда, се установявало, че е направен опит за уведомление, но не се установява по какъв начин е извършено; какво е констатирано при връчването на уведомлението; може ли да се приеме, че то е редовно. Единствено е посочено, че не е постъпила информация, че пратката е връчена. С оглед на изложеното съдът е извел извод, че следва да се приеме, че този акт /по чл. 49, ал. 2 ЗБДС/ не е влязъл в сила. Ето защо и отказът, постановен въз основа на него, е незаконосъобразен постановен е преждевременно, без да е установено влизане в сила на предхождащия го акт по чл. 49, ал. 2 ЗБДСл. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно и необосновано като неправилно са установени относимите по спора факти и поради това неправилно е тълкуван приложимия материален закон. Оспореният отказ за влизане в страната е издаден на основание чл.8, ал. 1 от ЗЧРБ, тъй като лицето Р. Амие няма редовен паспорт. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ, чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква. Отказът е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ и липса на валиден документ за пътуване. Оспореният отказ е във утвърдения по чл. 16, ал. 3 ЗЧРБ формуляр на български и английски език, съдържащ приложение V, част Б и засегнатото лице е надлежно запознато с него, чрез законния си представител, като е имало възможност да защити правата си. Фактическите основания за издаване на оспорения отказ се съдържат в материалите по административната преписка, от които безспорно се установява, че паспортът на засегнатото лице е въведен в интегрираната информационна система на МВР, като невалиден с мярка "изземване и установяване на самоличността и в Шенгенската информационна система / ШИС/ с отразена мярка "конфискация"" с държава, въвела сигнала Република България. От събраните по делото писмени доказателства правилно е установено, че при граничната проверка от засегнатото лице е представен български паспорт, обявен за невалиден и лицето е с неустановено гражданство, вписано като неизвестно, като от писмо 06-00-57/2020г. на Столична община район "Красно село" е видно, че не следва да се счита за български гражданин, а законният и представител е с прекратен статут на бежанец, съгласно писмо 1417/02.06.20г. на ДАБ на МС. Ето защо са основателни направените в касационната жалба възражения, че компетентният орган е действал в условията на обвързана компетентност, съобразно съобщението и въведените в интегрираната информационна система и ШИС мерки и чл. 45, ал. 1, т. 3 от приложимата Инструкция 8121з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на ГКПП. Първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че в конкретната хипотеза граничния полицай действа в условията на обвързана компетентност и в изпълнение на законоустановените си задължения при извършване на гранична проверка, когато установи наличие на определена информация в АИС Граничен контрол, е длъжен да предприеме и изпълни указаните действия, без да има правото, компетенциите и възможността да проверява достоверността, точността и актуалността на въведените данни от сигнала. Неправилно съдът в мотивите си се е позовал на констатирани пропуски при връчването на друг акт, послужил като основание за обявяване на паспорта на детето за невалиден. Действително в разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) са регламентирани случаите, при които се обявяват за невалидни паспортите или заместващите ги документи, като в ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че невалидността на документите по ал. 1 се обявява от органа, който ги е издал - в случая Дирекция Български документи за самоличност - МВР. Изследвайки, обаче само наличието на влязъл в сила административен акт на компетентен орган по чл. 49, ал. 2 от ЗБЛД, като фактическо основание за въвеждане на сигнала за невалидност на документа в НШИС, постановяването на който е резултат на напълно отделно производство, съдът неправилно е приел оспореният отказ за влизане в страната за незаконосъобразен - постановен преждевременно. Както бе посочено по-горе, компетентният административен орган е действал в условията на обвързана компетентност съобразно съобщението и въведените в интегрираната информационна система и Шенгенската информационна система мерки и чл. 45, ал. 1, т. 3 от приложимата Инструкция 8121з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на ГКПП. Неправилно административният съд е смесил две напълно отделни и различни административни производства каквито са обявяването на паспорт за невалиден по Закона за българските лични документи и постановения отказ по чл. 8 от ЗЧРБ. Ето защо неправилно първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт, като се е позовал на констатирани пропуски при връчването на друг акт, послужил като основание за обявяване на паспорта на детето за невалиден, което освен, че е в компетентността на друга структура на МВР, въвела сигнала в НШИС е предмет на отделно производство, а респ. и на оспорване. По този начин съдът е постановил съдебно решение при неправилно приложение на материалния закон, а именно императивната разпоредба на чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ, както и изискванията на Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г. относно Кодекса на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) и на чл. 45 от Инструкция 8121з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно - пропускателни пунктове. Изискванията на посочените нормативни актове поставят граничния полицай в условията на обвързана компетентност при наличие на сигнал в АИС ГК за невалиден документ за пътуване да изземе същия, като постанови и отказ за влизане в страната, без да има компетенциите и възможността да проверява достоверността, точността и актуалността на въведените данни от сигнала. Предвид гореизложеното оспореният отказ за влизане в Република Бълграия е постановен при правилно прилагане на материалноправните разпоредби. Решението като неправилно следва да бъде отменено и да се постанови решение по същество, с което жалбата на срещу постановения отказ за влизане в страната да бъде отхвърлена. Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд